Оптимистично

Една сутрин депутатът Иванов реши да извърши политическо самоубийство.

Депресията го бе обхванала отдавна, но напоследък симптомите се засилваха – струваше му се, че никой пет пари не дава за партийната им програма, че хората откровено им се подиграват по форумите и че вероятно скоро никой няма да гласува за тях. Това го изпълваше с усещане за безнадеждност.

Естествено, той се опита да се лекува. Първо дълго разговаря с личния си политолог, който се опита да го убеди, че гениите обикновено остават неразбрани преживе. При това – повечето от тях не разполагат със швейцарската банкова сметка на господин Иванов – и нищо, живеят си. Политологът дори му предложи да го подложи на хипноза или електрошок – по избор. Иванов погледна към електрошоковата палка в ъгъла и предпочете хипнозата. Политологът започна да размахва пред лицето на депутата една партийна значка, вързана на дълъг конец – докато последният изпадна в дълбок транс. Тогава внимателно партийният лечител го върна далеч назад, още в комсомолската му младост и го попита вижда ли бригадирските огньове на Бузлуджа. Иванов се напъна, но не видя нищо, понеже той на бригади не ходеше, освен на банкета за приключване на смяната. Ето защо лечението се увенча с пълен неуспех и нашият човек реши да смени политолога си.

Новият беше привърженик на Адлер-епикурейската школа и изповядваше вярването, че социалната роля е важна, но още по важно е човек да си поживее. Това мотивирало и освежавало. Иванов получи строгото предписание да си намери любовница манекенка и да играе по-често хазарт.

Щом е за политическото му здраве, човек не трябва да  жали нищо; депутатът въздъхна и прие. Но явно нещата бяха отишли твърде далеч – след една безсънна нощ в лусозен хотел, по време на която Иванов прочете три пъти партийната програма и разясни опорните точки на лидера им, манекенката първо се опита да скочи от балкона, а когато не успя, поиска да напише завление за постъпване в партията им. Нашият човек й донесе лист и химикал, но не се почувства по-добре.

На следващият ден господин Иванов влезе в едно луксозно казино, отиде при рулетката и заложи на червено. Малко по-късно управителят прошепна на ухото му: „Познахте, наистина собственикът е бивш високопоставен член на БКП“ и му връчи удвоената сума. Депутатът само поклати глава и си тръгна.

...Иванов разбра, че манията за политическо самоубийство е по-силна от него и престана да се съпротивлява. Избръсна се, облече най-хубавият си костюм и отиде в Народното събрание. Там се регистрира за изказване и докато чакаше реда си, написа на лаптопа прощално писмо. В него той нарече съпартийците си „суеци“, а лидера им – „лалугер“ и обясни, че ще получат пак власт, когато си видят ушите без огледало. После твърда стъпка се отправи към трибуната.

Обсъждаше се, както винаги, корупцията. Дискусията вървеше в стил „Лох Неси“ – всеки вярвал, че съществува, но никой нямал доказателства.

Иванов се изправи пред трибуната и смело започна:

-       -     Абе, колеги, да ни пита човек и нас за какво си губим тук времето... Никой нищо не знаел, всеки си вървял ей-така по улицата и го срещнали едни чичковци, които му предложили да стане депутат. И той или тя, невинното дете, се съгласило, понеже не можело да гледа как страда народът... На мен ли тези? – тук Иванов се огледа в смаяните очи на колегите си – Ето, аз признавам – корумпиран съм. Ако дойде някой да ми предложи един милион, ще внеса какъвто поиска законопроект. Искал човекът да усвои европари – добре. Ако трябва, ще санираме и колибките на кучетата по селата. Плаща – и спираме утре Козлодуй и ще караме само на фотоволтаици – ако не е облачно, разбира се. Ако е – на свещи. Милион – и не допълнителното осигуряване, ами и целите пенсии ще остават в НОИ – и държавата ще решава какво да ти купи с тях. Само моите пари – предварително. Нямам какво друго да добавя.

И после слезе от трибуната с олекнала душа и си помисли – е, добре, ще ме изключат от партията, но пък ще живея по-леко. И зачака обажданията на партийното си ръководство.

И наистина телефонът му започна да звъни след час. Но – не бяха колегите му. Обаждаха се основно бизнесмени и всеки първо го поздравяваше за смелостта му, а после споменаваше за някакъв излишен милион, който се чудел къде даде – и молеше за среща... Привечер списъкът на Иванов вече бе почти две страници.

...Сега нашият човек е независим депутат и работи само за себе си. Седи си на отделна банка и внася законопроекти. Понеже заявките са много, често той ги прехвърля на други депутати и делят  комисиона. Всички в парламента го уважават и се учат от него.

И най-важното – върна му се вкусът към живота...