петък, 13 февруари 2015 г.

Вярно, че живеем зле


                                                                                            На Рая Христова (www.kadebg.com)
 
Преди доста време Минчев, като част от парламентарна делегация, посети Франция. И докато колегите му обсъждаха с французите важни държавнически проблеми – на това вино заоблен ли му е вкусът, има ли цветна жилка и т.н., нашият човек попита колегата си: „Абе, как го топлиш през зимата това шато, стига ли ти заплатата за тока?” Човекът сви рамене и обясни – прекарал бил тръби на два метра под земята, въздухът минавал през тях и зиме, лете – все 18 градуса. Аха, рече си Минчев, а ние, будалите, ще строим АЕЦ Белене - и помоли за подробна схема.

 И сега той я беше отворил – тридесет метра изкоп, в него тръба, единият край над земята, другият – в къщата и не плащаш нито „зелена”, нито „червена” енергия.
Обади се на познат строителен предприемач и оня посочи цената за изкопа – 300 лева. Минчев каза, че ще мисли ден-два.

 На село новините се разчуват бързо. На следващия ден пред къщата на Минчев чакаха четирима души с предложение – те да изкопаят канавката. Така де, хем парите ще останат в местните хора, хем ще изпипат работата. Понеже ако влезе багер, ще изпотъпче всичко, а те така, внимателно… Минчев често бе твърдял от парламентарната трибуна, че най-важното е да се осигури заетост на населението, но сега се поколеба – машината щеше да свърши всичко за няколко часа, а тези да ги пускаш всеки ден в двора си? Но пък гладни хората, няма работа, ако всеки от нас не помогне според силите си… И той се съгласи. Обяви усповията – ше плати същата сума – по 10 лева на линеен метър, в края на всеки ден, след като измери изкопаното. Мъжете се съгласиха и заявиха, че още утре започват.

 На  следващия ден Минчев със самочувствието на инвеститор опъна един хамак между двете череши и се изтегна в него. На двадесетина метра от него мъжете копаеха и понякога вятърът донасяше думите им.

 До обед те работиха почти без прекъсване, ако не се броят десетина спирания за по цигара. После седнаха да обядват, отвориха по една  бира и започнаха да се оплакват:

-          Абе тя тая земя много суха бе, направо като камък – въздъхна единият – Не можеше ли да я полее малко, преди да ни извика?

Всъщност, никой не ги беше викал, но те вече се чувстваха малко прецакани. Единият извади метър и се наведе над изкопа – бяха стигнали точно до края на втория метър.

-          Е, изкарахме по пет лева – иронично подхвърли той – Ако е рекъл господ, до довечера – по десет.

-          Работим направо без пари – поклати глава третият – Що не вземе чорбаджията сам лопатата за десет лева на ден?

Минчев поклати глава и запали цигара.

-          Аз съм работил в Германия – сподели четвъртият – Там за по-малко от петдесет евро на ден никой няма да пипне лопата, дори да е нелегално. А за официалните ззаплати не ми се говори даже…

-          То май освен нас в селото няма други будали – въздъхна първият – Да работим за десет лева на ден. Това си е жива експлоатация, ама като сме се родили тук… Защо не ни плаща твърда надница, а?

„Защото тогава няма и толкова да изкопаете” – помисли си Минчев, но не каза нищо.

-          Абе, гладен народът и всеки използва – продължи първият работник – Ако може, ще ни извади душата. В София тези пари за един час ги вземат. Седят си под климатиците в някое министерство и пият кафе, а ние тука копаме.

-          Нямаме синдикати, затова – обясни вторият – Тези за нищо не стават.

-          Ами то май да си направим един синдикат – подхвърли третият – И тогава да видим как се копае в тази жега. Обаче няма кой да го организира.

-          Вярно, няма – гласиха се останалите – Никой не мисли  за обикновения човек. Завършат университета и веднага – експерти. Ние с нашето основно образование ли да организираме синдикати? Да го направят, да дойдат да ни поканят и тогава….

Тук Минчев се усмихна и се провикна:

-          Абе, вие ще копаете ли или цял ден ще приказвате?

-          А-а, работим ние, шефе, работим… Ей сега да допушим и почваме.

В края на деня измериха и прогнозите се оправдаха – бяха изкопани четири метра. Минчев плати, както беше уговорено – и им каза, че ги чака отново на следващия ден. Мъжете потвърдиха и се запътиха към кръчмата.

 Но на следващия ден никой не дойде, нито на по-следващия. За сметка на това Минчев чу какви ли не слухове за себе си – че нарочно искал да му копаят на ръка, за да спести пари, че работните условия в двора му били отвратителни, че той сега щял да спестява хиляди от електричество, а плащал на хората жълти стотинки… И изобщо – кой вятър го довя този изверг в селото ни?

 Минчев дори не се опита да опровергава нещо – обади се на познатия си и багерът доизкопа останалото. После монтира тръбите, машината ги зарови и той продължи с монтажа в къщата. Френският му колега се оказа прав – наистина имаше голям ефект.

 …А в това време в кръчмата бившите му работници се оплакваха на съселяните си:

-          Ей, голяма скръндза тоя Минчев бе – безплатно отопление му направихме и една ракия не почерпи! Такива са те в града, ама ако не сме ние да ги храним…

 И въздишаха тежко.

1 коментар:

  1. Благодаря за посвещението ;) Вярно, че много от хората са такива, но не всички. Отношението е функция не толкова на града, в който живеят, а на това към коя класа спадат. Шофьорите в градския транспорт на София могат също да са герои на такава една история.

    Кое е първо - бедността или инертността, инертността или бедността?

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/