вторник, 24 февруари 2015 г.

Поетичен урок по родолюбие

Драги телезрители,

Радвам се, че сте избрали да бъдете с нас на днешната знаменателен ден - сто години от освобождението на България от комунистическо иго и попадането й под европейско такова - и искам да кажа „добре дошли" на нашите гости. Тема на днешното ни предаване обаче няма да е политиката, а влиянието на тази дата върху нравствеността на българина...

- Каква нравственост бе, пак са боядисали в синьо паметника на Иван Костов в Драгалевци!

- Моля ви, господине - никаква политика! Както знаете, тези дни по екраните излезе филм, посветен на най-великия българин. Бих желала да чуя вашето мнение за новата суперпродукция „Демонът на футболното игрище". Кой ще е пръв? Моля, господин Иванов!

- Ами да ви кажа честно, на мен филмът ми хареса. Усеща се оня дух, онази борбеност, така характерна за някогашните българи. Само един епизод ме смущава - там, където турският съдия казва на Христо Стоичков - „Ако още веднъж ме репликираш, ще те изгоня!", а Ицо му отвръща: „Абе, що не си *** мамата?" Според мен, възпитателното значение на този момент е малко спорно.

- Чакайте, чакайте, колега! Има исторически източници. Разбира се, едва ли са се запазили вестници от онази епоха, но според „История футболноболгарская" на Димитър Пенев...

- Извинете, но засега не е доказано авторството на Пенев на тази книга! Нещо повече - все още се спори - съществувал ли е той наистина или е събирателен образ на фолклора на българския запалянко.

- А какво според вас са преписвали нощем на свещ футболните фенове? Както и да е - според мен филмът е прекрасен. Един велик българин се изправя на игрището и предизвиква световните футболни сили, но остава неоценен от сънародниците си. Е, това е съдбата на гения в България. Обаче музиката е страхотна - когато чуя онази народна песен „Наш'та система 4-4-2", направо тръпки ме побиват!

- Вижте, никой не отрича значението на делото на Христо Стоичков за нашата история. Обаче - толкова ли беше трудно да се вмъкне някъде неговата крилата фраза - „Който играй - пичели, който ни играй - ни пичели!" Ясно е, че с тези думи той призовава сънародниците си да се включат в борбата срещу поробителите от Евросъюза, които...

- Ама чакайте бе, колега - тогава България още не е била член на Съюза…

- Готвела се е да се присъедини! И само геният на Ицо е предвидил какво ни чака и го е скрил в тази фраза - тоест, няма да играем по вашата свирка.

- А защо тогава не го е казал директно?

- Е, господине - всички знаем, че тогава страната е била пълна с евроченгета и доносници. Една непремерена дума и - край, вземат ти паспорта и отиваш да играеш в отбора на Ивайловград, примерно казано.

- Да, да, може би сте прав…Жестоки времена са били тогава, няма спор. Но все пак - според мен - когато си решил да правиш филм за една, нека си го кажем направо - икона на българския футбол - трябва да осветлиш всички моменти от биографията му. Аз мисля, че хъшовския период в Испания не е отразен достатъчно.

- Как да не е, бе колега? А оня епизод, когато късно вечерта Ицо гледа на видеото „На всеки километър" и плаче? Каква по-голяма любов към Родината? Или когато си пият биричката с Любо Пенев и той го успокоява - не обръщай внимание на българските журналисти, те до един са платени, като не ни харесват - да духат супата! И тогава Ицо спира да плаче и въздъхва - прав си, я да вървят на *** си лелина! От вътрешния драматизъм на тази сцена направо ме побиват тръпки, макар че не съм убеден колко е вярна исторически.

- Вярна е, колега, вярна е... Според най-новите изследвания, имало е български журналисти, които изобщо не са поставили Ицо в десетката за "Златната топка".

- Тези изследвания пак някое НПО ли ги спонсорира? Знаете стойността на подобни неща.

- Не, базирано е документи, открити в архива на националната телевизия. А и Сашо Диков го споменава в „Житие и страдания грешнаго журналиста", а той отдавна е признат за достоверен източник. Но все пак, аз не отричам художествената стойност на филма и значението му за културата ни. Дори искам да посъветвам нашите сценаристи и режисьори да продължат да се ровят в старата ни история - вероятно и преди Стоичков са се раждали велики българи, но ние просто не знаем за тях.

- Да, господа - това звучи много добре. Както знаете, някои твърдят, че и футболен клуб „Левски" е кръстен на реално съществувала личност, но не се знае нищо повече - играл ли е този човек футбол, колко гола е вкарал... Очевидно има много тъмни петна в историята ни и колкото по-скоро ги осветим, толкова по-добре за нас и най-вече за децата ни, които ще получат истински образци за подражание. Благодаря на всички вас за участието ви, а на зрителите искам да кажа, че след рекламите започва централната ни новинарска емисия.

Главната новина на деня е, че Гърция отново поиска отсрочка за плащането на заемите, теглени от нея през миналия век...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/