Ако интернет-компаниите произвеждаха асансьори

Иван Иванов пресече фоайето на бизнес-центъра и застана пред един от асансьорите. Натисна бутона, вратите се плъзнаха встрани и той влезе. Вътре бе хладно, чуваше се тиха музика, а на една от стените дори светеше малък дисплей.
Компанията, която Иванов искаше да посети, имаше офис на десетия етаж и той натисна съответния бутон. Кабината тръгна плавно нагоре, но след два етажа спря. Иванов инстинктивно се отмести от вратите в очакване някой да влезе.

Но нищо не се случи, а от скрития микрофон се разнесе приятен глас:
– Тук е разположен офисът на фирма „Андромеда”, търгуваща с … Желаете ли да го посетите?
Доста учуден, Иванов поклати отрицателно глава.

- А евентуално да разгледате офертите на фирма „Пингвин”?
- Не, не искам. Желая просто да стигна до десетия етаж.
- Е, какво пък… но поне вижте последните световни новини на дисплея.
И наистина там се появи информация за развода на някакъв бейзболен играч, която очевидно бе очаквана с нетърпение във всяко кътче на планетата.

Асансьорът тръгна отново нагоре, но този път доста по-бавно. След един етаж гласът отново се обади:
- А не желаете ли да смените визията си? Срещу вас има огледало и…
- Харесвам си визията. Хайде да вървим нагоре…?
- Абе, има време. Какво ще кажете да добавите местоположението си?
- В смисъл?
- Ами можем да изпратим информация до всички ваши приятели, че в момента сте в асансьора. Може някой да не знае и да се тревожи.
- Ако някой от приятелите ми държи да знае точно къде съм в момента, нека ми звънне по мобилния. А аз все пак искам…
- Добре де, добре. Помним – искате да отидете на десетия етаж. То какво ли има толкова там, но щом държите... А преди това не искате ли да видите прогноза за времето?
- Не, с кола съм.
- Ние обаче можем да ви покажем прогноза и за Хавай, и за Антарктида…
- Не планирам да ходя там.
- Но това не ви пречи да сте информиран, нали? Добре де, тръгвам.

Асансьорът се изкачи с още един етаж и отново спря.
- Абе, като ви гледам така – започна отново гласът – Вие май сте бизнесмен, нали?
Иванов сви рамене:
- Да речем.
- Ето! А аз без малко да пропусна да ви информирам за текущите стойности на Дау Джонс и NASDAQ. Поправям грешката си веднага.
- Вижте какво… - гласът на Иванов леко трепереше – Аз се занимавам с покупко-продажби на земеделски земи и вашите индекси изобщо… ама изобщо не ме интересуват. За сметка на това вече закъснявам за важна среща, понеже повече от десет минути съм принуден да слушам глупостите ви.
- Е, хайде и вие сега… Ние се опитваме да направим асансьорите по-социални, човек да не се откъсва от обществото, да обменя мисли и идеи… а някои искат само да се движим нагоре - надолу, като през миналия век.
- Аз просто искам да стигна до десетия етаж.
- А едно хороскопче? Хайде, кажете коя зодия сте?

Иванов обаче не отговори, а отново натисна бутона с цифрата „10”. Асансьорът тръгна нагоре, макар и крайно неохотно. Гласът се обади отново, но вече звучеше доста разочаровано:
- Жалко. А можех и оферта за работа да ви предложа, и самолетни билети…


… Пет минути по-късно Иванов се опита да се извини за закъснението си. Партньорът му обаче само махна с ръка и попита: „Асансьорът, нали?” И получил утвърдително кимване, добави:
- Докараха ни ги от Щатите, нямам представа кой е производителят им. Ние помежду си ги наричаме „йахутата”, но разбира се, не е възможно…

Макар че както е тръгнало – кой знае.