неделя, 19 май 2013 г.

Вампирът (3)

Привечер Петрова и Стефанов получиха по един венец чесън и ясеново копие, а Христофор съответно – здрав ритник, понеже бе заловен да флиртува с Регина. Очевидно не й бе разказвал за никакви фирмени мисии, тъй като кучката въртеше опашка доволно и искаше да остане с групата. Шаолиний обаче безцеремонно я изгони, а на Христофор сложи широка каишка и даде другия й край на Стефанов. По този начин двамата мениджъри заприличаха на граничари от каменната ера (ако тогава изобщо е имало такива).

Георгиев се подхилкваше в пасата си и дори направи няколко снимки, но после си придаде сериозно изражение и отиде да чуе края на инструктажа.
- … До полунощ седете в офисите си – Шаолиний погледна часовника си, беше около осем – Значи, приблизително четири часа. Почивайте си и четете Стивън Кинг. След полунощ излизате навън, вземате с вас Христофор и обикаляте двора на фирмата. Ако срещнете вампира, мушкате го с копията. Ето ви по една снимка на Тодор Андреев, да не пострада някой невинен. И не сваляйте чесъна – пази вратовете ви и вампирът не може да ви ухапе. Въпроси?
Нямаше такива и отецът и Георгиев тръгнаха към пасата на оперативния мениджър, а колегите им – към офисите си.

Половин час по-късно Георгиев и Шаолиний пиеха бира в един ресторант и анализираха ситуацията.
– Значи, няма запис как този Тодор пада в цистерната?
– Не, в тази зона не са монтирани камери. Средата е прекалено агресивна.
– Добре. А този, как беше… ухапаният? Пенчо?
– Данчо. Какво за него?
– Можем ли да поговорим с някой негов колега?
– Разбира се. Но по време на ухапването е нямало никого наоколо, така че…
– Как го ръководите това производство бе! Имало, нямало… Можеш ли да говориш с някой негов приятел – още сега?
– Мога, но… За какво?
– Питай го дали този Данчо случайно няма любовница.
Георгиев искаше да уточни дали случайно отецът не се шегува, но срещна хладния му поглед, спомни си за един надпис, усукан от арматура – и извади мобилния.

Оказа се че – случайно или не - Данчо наистина имал любовница. Оперативният мениджър благодари и понечи да затвори, но Шаолиний го спря и поиска подробности – колко годишна била, как изглеждала и най-вече – как била в леглото. Георгиев отвори уста да напомни за греховността на някои неща, но този път си спомни за натрошените тухли и пак замълча. А човекът отсреща охотно обясняваше – била като тигрица, минала година така ухапала нашия човек, че после той три дни работил извънредно и не смеел да се прибере при жена си – докато раната се успокои поне малко. И тук Георгиев усети как го побиват леки тръпки.
– Хапе, значи – замислено повтори Шаолиний – Като вампир, предполагам?
– Ще го убия – процеди през зъби Георгиев – После ще пусна една котка да го прескочи, за да вампиряса. А след това ще го промуша с ясенов клон и…
– Хайде, стига – Шаолиний отпи от бирата си – Могъл човекът, излъгал. Не е редно, но пък не и голям грях. А другите работници не обичат да разтоварват през нощта, нали?
– Никак.
– И ето един добър шанс да се отърват… Вампир, страшно е. Донесе ли онези снимки?

Георгиев кимна и сложи на масата няколко фотографии. Бяха направени непосредствено след откриването на инцидента. Отецът ги гледа известно време съсредоточено.
- Нещо ме притеснява… Ти забеляза ли някаква нередност?
Георгиев поклати глава.
– Липсва самият катинар. Добре, отключил го, добре, паднал вътре (примерно казано)… Но защо ще държи катинара в джоба си?
Георгиев сви рамене. Отец Шаолиний въздъхна.
- Налага се да повторим разпита. Само че този път ще говориш с човек, който познава добре бай Тошо. Основните моменти ги помниш, нали?
- Любовница, как е в леглото..? Стига бе, човекът след няколко месеца се пенсионира.
- Без леглото. Само дали има връзка и с кого. И къде.
- Смяташ, че е жив?
- А защо не? Труп няма. Може просто да му е писнало и…

Малко след полунощ две фигури с чеснови гердани и дървени копия бавно обикаляха двора на фирмата, а едро куче лениво ги следваше.
– Голям кеф – сподели един работник от нощната смяна – Седми път излизам да пуша, за да ги погледам. А иначе – ние блъскаме по цяла нощ, а те си нанкат – и накрая на месеца вземат три пъти повече. Евала на Данчо как го измисли.
– И вече не разтоварваме в тази тъмница… Само едно ме притеснява – ако някога Георгиев разбере, ще хвърчат глави.
– Е, той нали не обикаля с копието… Какво го засяга?

А въпросният Георгиев още преди три часа бе спрял пасата си пред малка къща в покрайнините на града. Двамата с отеца слязоха и оперативният мениджър натисна звънеца. Показа се жена на около петдесет години.
– Здравейте, вие сте Минка Иванова, нали?
Жената учудено кимна.
– Може ли да повикате Тошо – да поговорим?
– Но…
– Аз съм негов колега - обясни Георгиев – Не си е получавал купоните за последните два месеца, та му ги нося…
– Тоше! – извика жената – Носят ти купоните, за два месеца! Тоше?
Възрастният мъж зад нея тъжно гледаше Георгиев. После въздъхна и ги покани да влязат.

- …Чак посред нощ се сетих, че забравих да купя катинар. Викам си – Минка ще ме убие. И реших да взема един от цеха.
- От цистерната? Където, ако някой падне…
- Абе не беше много редно, ама… То сега един хубав катинар струва тридесет лева, как да стане с моята заплата? Та реших, че вие ще сложите нов.
- А какво правеше каската ти вътре?
- Ами господин Георгиев, да ви кажа честно – писна ми. Имам няколко месеца до пенсия, но не издържам вече на тези отрови. Ако бях поискал да напусна официално, щяхте да ме накарате да отработвам предизвестие, да се занимавам с какви ли не глупости… И просто реших да изчезна.
- Тече официално разследване – обясни Георгиев – Можеш да имаш по-сериозни неприятности, отколкото предполагаш.
- Вие сега нали няма да…?
- Аз ще те освободя по взаимно съгласие. Утре да си в офиса ми, аз дотогава ще съм се разбрал с Главния. Но с полицията сам ще се оправяш.
А , и – ако не върнеш катинара, ще ти го удържим от заплатата. Хайде, отче, да вървим.

На сутрешната оперативка Главният бе толкова щастлив, че почерпи по едно голямо уиски. Упълномощи Георгиев да урежда напускането на бай Тодор и дори попита Шаолиний дали последният не си търси работа като мениджър? Отецът любезно отказа и помоли за едно кафе.
Петрова и Стефанов също бяха безкрайно щастливи – единственото до момента нощно патрулиране бе оставило неизгладими впечатления у тях. И остави това, ами вече всичко им миришеше на чесън – нищо, че в момента не носеха герданите.
- Няма как – сви рамене Шаолиний – Ще се наложи да ги сложите още веднъж. Имаме да довършим нещо.

…Данчо пушеше вече трета цигара и се наслаждаваше на фигурите на мениджърите, които безцелно бродеха в нощта наоколо. В този момент някакви ръце го сграбчиха и започнаха да оголват врата му. Побелял от ужас, той се обърна и замръзна – мъртвешко лице с огромни зъби се опитваше да ги впие в него. Той изпищя.
От тъмнината изскочи фигура на огромен монах с кръст в ръка.

– Отче, помощ!
– Анатема! – Шаолиний говореше без никакво чувство – Какво става бе, напълни се тука с вампири… Ти момче, се моли – помага.
– Отче, спаси ме!
– Сега , сега… Ей, патрула – елате тука бе! Я го намушкайте с коловете! Не, не този – вампира намушкайте! Е, щом толкова пречи – ударете го с един кол по главата и после почвайте вампира, че ще избяга!

Но избяга Данчо – в един момент успя да се измъкне от ръцете на вампира, дотича до оградата и я прескочи. Георгиев запъхтян свали маската, а Петрова и Стефанов отпуснаха коловете.
– Според мен и този го бройте напуснал – предположи Шаолиний – Хайде, да вървим да спим.

...Всъщност, от цялата история спечели само Христофор – в манастирските дворове не се срещат любезни дами като Регина, пред която той успя да разкрие цялото си сърце – и не само. Напомни си да я включи в молитвите си – както и цялото евентуално потомство – а после важно заситни след господаря си.
Дори в един момент му се прииска да залае радостно – когато от един прозорец се показа главата на мъжа с копието и затананика за някакви „вампири, таласъми” – но отецът го погледна строго и Христофор просто ускори ход.

(край)

3 коментара:

  1. тимуре, надявам се да си добър мениджър, щото иначе нямаш оправдание да не издаваш книги.

    ОтговорИзтриване
  2. Абе твърдят, че съм добър - освен в периода, когато се прави годишната оценка и се определят бонусите. Тогава се обикновено се оказва, че... и по-добре можело.
    Но така е и с всички колеги.:))))

    ОтговорИзтриване
  3. мдаа, затова се отказах изобщо да работя в български компании.
    друг е въпросът, че това е възможно само с моята професия де.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/