Минчо каза, че другите протестирали срещу високите сметки за тока. Добре де, но ние от началото на зимата не плащахме почти нищо –Киро Тракториста скъса главния кабел, който захранваше селото и никой не дойде да го поправи. Пускаха ни ток само от резервната линия на кравефермата – и то само нощем, след като кравите заспят. Обаче то с няколко сериала по телевизора колко ток ще изгориш?
Тогава Минчо предложи да протестираме против Ченко Чеха – той се явявал един некоректен пиворазпределител. Купувал бирата от производителя на една цена и ни я продавал на друга, трупайки по този начин огромни печалби. Освен това формирал някакъв „микс”. Това много не го разбрахме, та се наложи допълнително разяснение – Ченко калкулирал в цената на бирата и загубите си от непродадена лимонада, а също някаква „зелена” съставляваща – вероятно, ментата. Та -предложението бе да национализираме кръчмата на Ченко Чеха и да си пием евтино на воля. Стори ни се разумно и се съгласихме.
На другия ден излязохме на протест на мегдана, като за да покажем независимост от монополиста всеки си носеше по нещо домашно за пиене. Когато понаправихме главите, се появиха нови искания.
„Не само кръчмата – и мандрата да национализираме! – викаше дедо Стойко Партизанина – Да живеят Бати Сергей и Митко Бомбата!”
Поискахме оставката на ръководството на Агенцията за приватизация.
„Мандрата може да почака – възразяваше Ванко – Първо трябва да оправим образованието, че като завърши синът тук, да го приемат в гимназията в града, после в Оксфорд – да се изучи детето и после да се върне на село да стане председател на кооперацията.”
Напомниха му, че ако не е онова старо вино в избата му и половин стадо агнета, синът му нямаше и пети клас да завърши. „Е, да де, нали и аз това казвам – съгласи се Ванко – образованието ни е за никъде”.
Поискахме оставката на министъра на образованието и за всеки случай – на ръководството на БАН.
Друг предложи да изгорим тефтера с вересиите на Ченко и това веднага бе прието.
Поискахме оставката на шефа на пожарната, за да им отвлечем вниманието и да не дойдат да гасят.
„Да има гражданска квота в управлението на държавата” – намеси се Минчо (това вероятно го беше чул по телевизията). Ние обаче му напомнихме, че сред нас граждани няма и следователно – полза никаква. Затова записахме, че искаме селска квота, което впоследствие бе подкрепено и от протестиращите на много други места.
Не бяха отминати и проблемите на здравеопазването – отчетено бе, че фелдшерът редовно се напива с ракията, която всеки му носеше по време на преглед и по този начин населението не получава полагаемите му се медицински грижи.
Поискахме оставката на ръководството на НЗОК.
В този момент на мегдана се появи господин Делиев, кметът на селото ни. Минчо му връчи тържествено списък на нашите искания.
Делиев понамести очилата си, прочете написаното и поклати глава:
- Пропуснали сте най-важното… А защо не поискате и данък „простотия”?
Стори ни се разумно и се съгласихме. После Ченко отвори кръчмата и обеща съвсем сериозно да потърси варианти за намаляване цената на бирата. Това ни устройваше и протестите бяха прекратени…
…До след месец, когато се оказа, че всичките ни доходи не стигат за покриване на новия данък.
Оставката на Делиев обаче никой не я поиска. То с другите лесно – много са далече, а кметът си е тук – коли, беси и изобщо… харесваме си го.
Тоест поуката е, че протестираме само срещу каквото ни стиска, а не срещу хора и институции, които ни засягат косвено?
ОтговорИзтриване