вторник, 12 март 2013 г.

Пътят към Европа

Когато научихме, че за пореден път не искат да ни приемат в Шенген, всички направо подскочихме; а после се посъветвахме и решихме, че и нашето Горно Нанадолнище е длъжно да даде всичко от себе си за бъдещето на нацията. Тоест, да се огледаме и да променим всичко съгласно световните стандарти.

Започнахме с бизнеса. При нас той обхваща кооперацията и гумаджийницата на Бай Пешо. С кооперацията лесно – сложихме 40% жени в Управителния съвет (то добре че кмета има голяма рода), закачихме някой и друг мотивиращ плакат при кравите и въведохме дрес-код за доячките. Обаче спешно направеният одит в гаража на Бай Пешо разкри страшна картина – оказа се, че той нямал МИСИЯ! А за стратегия и политика по качеството изобщо да не споменавам. Та – поговорихме с човека, обяснихме му това-онова, помогнахме му – и след седмица на вратата на гаража вече бе написано с големи букви: „Да осигурим изконното човешко право на придвижване и пътешествия – чрез по-качествено вулканизиране на лепенките”.

После се сетихме, че не сме много добре и с езиците – както бе казал някой за едни други, говорим на немски (а също на английски, френски, испански и т.н.) само с конете си. Затова спешно организирахме в читалището вечерни курсове. Водеше ги Кирчо, който имаше в паспорта си черни печати от почти всички европейски държави. Резултатите не закъсняха – месец по-късно вече бе нещо обичайно да се чуе „О-ля-ля, какви гранд тикви са станали! Вундербар!” или „Уау, овцете пак влязоха в люцерната, карамба!”

Малко по-трудно бе с бездомните кучета – у нас псета под път и над път, всички да излезем, пак не можем ги излови. Но тук кметът се намеси и обясни, че важното било да създадем Дружество за защита – а то хайванчетата кой ще ги брои? Послушахме го, назначихме там булките и пратихме поздравително писмо на Бриджит Бардо.

Бяхме чували, че в Европа много държали на човешките права като цяло и на тези на малцинствата в частност. Ето защо регистрирахме Селски Хелзинкски Комитет (СХК), който там да… отчита дейност. Оглави го, естествено, Жоро Серсема – той беше известен с навика си все да наднича в чуждите дворове и да дава акъл на хората какво да правят. Тоест, бе дълбоко загрижен за съдбата на човечеството.

Отначало Жоро и хората му се съсредоточиха само върху правата на малцинствата и по-специално върху колибата на Манго (други в селото не се броят за малцинства или поне не се опитват да правят капитал от това). Та, оказа се – Манго бил безработен, т.е. – лишен от правото на труд. Някой се обади, че в кооперацията търсят човек да чисти обора, но Жоро веднага го скастри – значи, понеже Манго е циганин, най-мръсната работа все за него? Какво като нямал основно образование – някои шефки на агенции станаха с фалшиви дипломи, ама нали – за калинки може, а за прасе… тоест, за роми – не може?

Но нямаше как – търпяхме Жоро и глупостите му, за да не ни помислят в Европа за диваци и варвари. Обаче накрая той наистина прекали – поиска да поемем историческата вина, че преди пет години сме били обрали два бостана на съседното село. Е, вярно е, но пък малко преди това те ни биха на футбол с измислена дузпа, та – зъб за зъб, око за око. Но Господ си знае работата – отишъл Жоро при Манго да провери дали последният случайно не е лишен и от правото да посещава театър и балет – и се върнал без часовник. Е, може да го е загубил по пътя, кой знае – но часовникът беше „Ролекс”, като на владика, бяха му го изпратили от чужбина за добри резултати в защитата на човешките права. След тази случка усърдието на СХК видимо намаля.

Та – седим си сега в кръчмата и анализираме – индустрията оправихме, кучетата оправихме, малцинствата оправихме, жените оправихме (в смисъл на реализация де, някой да не си помисли нещо неприлично), езици научихме… Останаха само някои дреболии – една клечка да вземеш от гората, първо мушкаш нещо в джоба на горския, ако случайно оставиш колата си пред къщата на кмета, после я намираш изпотрошена, често нямаме пари дори за хляб, но в сравнение с всичко останало това не са толкова важни неща.

…Но покрай цялата тази кампания се случи нещо неочаквано – Ченко Чеха прекръсти кръчмата си на „Шенген” и вече не пуска в нея хора, които смятат да пият на вересия или да изпросят една цигара от някого.

Странна работа…

7 коментара:

  1. Брутален както винаги ))

    ОтговорИзтриване
  2. "…Но покрай цялата тази кампания се случи нещо неочаквано – Ченко Чеха прекръсти кръчмата си на „Шенген” и вече не пуска в нея хора, които смятат да пият на вересия или да изпросят една цигара от някого.

    Странна работа…"

    Мдаам! И изглежда срам не го е от това му деяние! Така да нарушава правата на хората да пият и пушат за чужда сметка!

    А за това:
    "Какво като нямал основно образование – някои шефки на агенции станаха с фалшиви дипломи, ама нали – за калинки може, а за прасе… тоест, за роми – не може?"

    Ей значи как са го прецакали! Възмутена съм! Че можеха поне една фалшива диплома да му направят на човека, за да се почувства калинка, а не да се чувства дискриминиран!

    ОтговорИзтриване
  3. Като че ли се задава интересна нова поредица, в духа на "Тиймбилдинга-а" само, че този път, ала "наше село в Европа", в която вече се оформят персонажите, най-вече второстепенните.
    Напоследък творбите ти, Тимуре, са свързани с актуални събития, а не социалните процеси на прехода, гледани от позицията на "управителя", както беше досега в повечето случаи.
    Ще ми се да напишеш нещо за блогърството - това ново явление - хоби, начин за изразяване ... и вече и професия за някой.
    С уважение,
    редовен читател

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хм... Навремето, вбесен от системните кражби от този блог, написах "Блогер, бе бате!" и мислех, че съм приключил с темата. Но идеята е интересна, ще помисля.

      Изтриване
    2. "Блогер, бе бате!" си е актуална и сега.Една нова публикация на същата тема ще ти навлече доста негативизъм ."Блогърите" бате станаха много и даже си препредават и се насъскват ,някак "гузен негонен бяга".
      Аз мисля да го оставиш като класика.
      Поздрави

      Изтриване
  4. Верно ,малко селско ни е приобщаването или поне опитите за приобщаване. Обаче пък вижте как се стараем .Тва шкембе чорба ,тва дроб сърма и кисело зеле забраняваме ги категорично и завинаги.
    Горския верно "същия" ,ама я му виж новата униформа ,с ръбове всеки ден.
    Може да ми казвате господин поне за "един ден".....

    ОтговорИзтриване
  5. Прочетох "Блогер-а...". Там идеята е за краденето от блоговете. Най-вероятно не съм се изразил правилно и пълно - имах впредвид "блогърстването" като нов начин за изразяване, който с голяма скорост си пробива път в днешната силно виртуализирана цивилизация, като един вид "самодейна журналистика и публицистика" на днешното време и точно като такава има много сходни черти с посочените.
    Когато започнах да чета редовно този блог, много ми хареса свежото изразяване за доста от актуалните проблеми и описанието на социалните отношения у нас. Впечатлен от това реших да поразгледам и да се запозная с явелнието "блог" като разгледам и други блогове, като започнах от линковете на посочените тук приятелски такива.
    След виртуалната ми разходка из блоговете в нет-а ми направиха впечатление две неща: 1.има много блогове, които са наистина изпипани откъм изработка, теми, съдържание, позиция и т.н. Публикуването на голям обем информация и редовното списване на блоговете най-вече на актуални социално-политически теми ме наведе на извода, че поддържането на блога отнема доста време (а може би и ресурси - не съм запознат с второто) на авторите им. И 2., което следва от първото - ако за блога отиват значителни ресурси, то тогава с какво техните автори си изкарват прехраната в малкото им останало време.
    Друг факт, които си спомням, че неотдавна имаше срещи на разни органи на властта, представителни лица с "видни блогъри" и то май не само у нас, но и в чужбина. Това само по себе си определя "видните блогъри" като фактори, с които са се съобразили органите на властта или поне са им обърнали внимание. Виж как се става "виден блогър" и кой го определя като такъв е друг също толкова интересен въпрос ...
    Да не удължаваме прекалено коментара. Мисля, че написаното до тук достатъчно изяснява това, което съм искал да кажа в първоначалния си коментар.
    С уважение,
    редовен читател

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/