четвъртък, 16 февруари 2012 г.

Негативните емоции


Продължение на публикацията: "Правилните въпроси"

И така – продължаваме да си задаваме „правилните” въпроси. В предишната статия събрахме информация за проблема и стигнахме до заключението, че той е сериозен. А после?
След това стигаме до отчаянието – че не знаем какво да правим. Тук ще си позволя едно отклонение.

Аз деля приемливо успешните мениджъри на два условни типа – „тигри” и „мечки”. Първите нанасят впечатляващи удари, предизвикват възхищението на управителя – но редуват силни и слаби изяви и никой не може да предскаже каква ще е следващата. Вторите имат сравнително равномерно представяне. За „тигрите” резултатът е начин да получат похвала, за „мечките” той е единствено важното. Тоест, говорим за различна степен на зрелост на мениджъра. Обикновено всички започват като „тигри” и – ако имат късмет – завършат като „мечки”. Много интересно е какво ще се случи, ако мениджъри тип „тигър” и „мечка” бъдат принудени да се състезават – обикновено първият бързо взема преднина, после другият постепенно го настига, надминава го с лекота и … първият остава да лежи задъхан на пистата. После се изправя с наведена глава и – ако има късмет – почва да променя мисленето си. Обикновено обаче няма.

„Тигрите” се отчайват много лесно, понеже са психически неустойчиви и силно се влияят от оценката на околните. „Мечките” са повече реалисти. Но и едните, и другите могат да стигнат до извода, че не знаят как да продължат.

Само че в това няма нищо срамно. Аз самият винаги казвам „не знам”, ако не са ми известни поне 80% от отговора (иначе има риск да подведа питащия). Само че повечето хора не са изживели комплексите си, страхуват се да поискат помощ и влизат във фазата на страха.

”И какво ще стане сега с мен?” Логично е да се отговори – най-много да ме уволнят. За някого това не е проблем, понеже получава привлекателни оферти средно веднъж на два месеца (със сигурност познавам поне един). За други е. Но едва ли ще бъдете уволнени за това, че сте забавили някакъв доклад с два дни. Или че не сте направили анализа, който… Тук има доста вярна рецепта за успех – никога не забравяйте какви са основните ви функции. Ако сте производствен мениджър – осигурете достатъчна като количество, евтина и качествена продукция. Ако сте търговски мениджър – много поръчки с добра печалба за фирмата. А че не сте успели да подготвите ефектна презентация на тема „мисия” или „иновации” … или в склада нямало надписи… не е толкова важно. Ще ви критикуват, но ще ви простят. Никога не забравяйте обаче за какво точно са ви назначили. Тоест, първо се научете от какво наистина си струва да се плашите. Правете разлика между смисъла на обвиненията и тона, с който са казани. Последното често е просто театър.

Но как да разберем къде е истината? Много просто. Визирайки човека, от когото смятате, че идва опасността за вас, винаги си задавайте въпроса: „А какъв интерес има той да се проваля?” Ако не намерите разумен отговор, значи виждате призраци. А ако намерите… проверете. Възможно е просто така да ви се струва.

Следващата фаза е гневът. Ако го насочите „навътре”, той става деструктивен, понеже се превръща в самообвинение. Никога не го допускайте! Вие не сте лоши (некадърни, некомпетентни, невнимателни и т.н.) Вие сте избрали (до момента) неправилна линия на поведение. Тя обаче не е част от вас и може да я промените още от утре.

Гневът трябва да е насочен навън, но не адресиран към конкретна личност, която е виновна за проблемите ви, а по-скоро като към жури, което първият път ви е подценило. Но сега ви се дава втори шанс и… Докажете се, а после решавайте да мразите или не. Вероятно вторият път ще получите исканата от вас оценка и всичко ще бъде забравено. Но гледайте на всичко като на състезание, не като на война. Разликата е, че на фронта накрая не си стискат ръцете. На ринга обаче винаги го правят.

И когато мотивиращият гняв ви обземе напълно, не се борете с него, напротив – насладете му се. А после внимателно изработете план за действие, който да премахне проблемите, поставили ви в тази неприятна ситуация. Разбийте го на точки, запишете го и сложете срокове.

И с изненада ще установите, че гневът всъщност вече си е отишъл и започва истинската работа.

10 коментара:

  1. "Тигрите", които описваш, изглеждат повече като лидери и екстроверти. "Мечките" изглеждат като мениджъри и интроверти.

    Много, много точно си го казал за основните и другите функции. Обаче хората не могат да си видят приоритетите и се претрупват с работа.

    Даже често обръщат внимание на козметичните функции, защото те често се виждат по-лесно и веднага.

    Докато примерно продажбите, стройната система за продукция - това иска време и постоянство.

    Много полезен материал! Аз лично предпочитам този тип - с повече съвети.

    ОтговорИзтриване
  2. Да, така е. За съжаление, поради ограничения обем на статията не успях да развия и един друг аспект - как изглеждат двата типа мениджъри през очите на подчинените си. За съжаление, "тигрите" са много ненадеждни. Понякога те са началници-мечта до...първата кризисна ситуация. Щом тя настъпи, оказва се, че "тигърът" хал хабер си няма как да излезе от нея - той не планира стабилност и не поддържа работеща организация. Неговият екип не е армия, а хайдушка чета. Ето защо дойде ли кризата, "тигърът" не застава зад подчинените си и не ги подкрепя, а започва да сипе обвинения към тях, както съм го описал в първата част. Като цяло, "тигрите" обикновено са доста страхливи.

    "Мечките" са надеждни и затова във всички чуждестранни фирми, в които съм работил (групировки със заводи по цял свят и многогодишна история), в оперативния сектор оставят само "мечки". "Тигрите" внимателно биват отстранявани от ръководене на ежедневна дейност от какъвто и да било характер и биват насочвани към проекти с кратък или среден срок (до половин година). За това те страват, за друго са прекалено рискови.

    Аз лично не познавам нито един "тигър", оцелял на висока позиция повече от десет години (често далеч по-малко) в сериозна фирма. Ако някой допусне подобна грешка, "тигърът" ще се освободи от всички "мечки" сред подчинените си и ще ги замени с "тигри". Когато настъпи първата сериозна криза, подобен екип ще бъде напълно парализиран и ще направи невероятни глупости.

    У нас това правило често не се спазва и управителят понякога е изумен как до вчера всичко е било ОК, а от днес нищо не върви. А то е съвсем просто - екипът е обучен да търси краткосрочни резултати и потупване по рамото. Говоря, естествено, за реалността, не за това какво се декларира. Не бива да се забравя, че "тигрите" са големи манипулатори и често доста вдъхновени, което отстрани изглежда много добре. Но работят кампанийно.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Сигурно е така. Което пък според мен не значи, че тигрите не стават за нищо - просто трябва да се сложат на правилното място. (Може би ще са добри търговци?)

      Само че да сложиш правилните хора на правилното място на мен ми се вижда бая сложна задача. Трябва да ги познаваш добре, и то не само като типажи, но и да знаеш точно този "тигър" какво може, и какви задачи го "палят".

      (Надявам се горния си коментар да го развиеш в отделен материал. Много ми е интересно.)

      Изтриване
  3. "Обикновено всички започват като „тигри” и – ако имат късмет – завършат като „мечки”. "

    А как изглежда като представяне човек с преход от тигър към мечка, според теб, Тимуре?

    ОтговорИзтриване
  4. Боянова: Ще почна малко по-отдалече. Един директор чужденец често обичаше да повтаря - "Добро постижение, което не може да бъде обяснено, не ме радва, а по-скоро ме плаши." Това е началната точка на преход от "тигър" към "мечка". "Тигърът" или не търси обяснение за успехите, или си намира елементарни. Той често не разбира механизма на управление на нещата.
    Обикновено преходът започва, когато човек започне да търси реалните причини за резултатите (добри или лоши). "Аз имам страхотен екип" е обяснение, което само "тигър" сериозно може да даде.
    По време на прехода мениджърът постепенно престава да се радва на успехите си.Нормално е - само начинаещ шофьор се гордее, че бил стигнал от Варна до София невредим. За професионалиста това е ежедневие.
    После мениджърът изобщо престава да влага емоции в работата си и става привидно равнодушен към нея. За сметка на това резултатите са все по-стабилни. Ако трябва да се изразя по-метафорично, колкото повече един мениджър става "мечка", толкова той започва да живее в бъдещето, понеже ежедневието вече не му е интересно. От тактик той става стратег.

    ...В момента в близост до мен има един "тигър", който подлуди всички. На висока позиция е и е готов на всичко, за да го похвалят - да купи евтини материали, да отреже заплати, да вкара съмнителна технология - само и само в края на месеца да отчете по-ниска себестойност и да го потупат по рамото. А ако не се получи - търси изкупителна жертва. "Искам винаги да съм отличник" - това е девизът му. Ако разбере, че проблемът всъщност е в грешната му стратегия (или по-скоро в липсата на такава) - ще направи първата крачка по пътя към "мечката". Но честно казано, силно се съмнявам.

    ОтговорИзтриване
  5. Значи ли това че повечето мениджъри са по малко и тигри и мечки ? Като в началото тигровото преобладава, а с течение на времето и нарастването на опитността мечешкото взима превес ?

    ОтговорИзтриване
  6. От където се провокира и следващия ми въпрос , междувпрочем ... можем ли да подтикнем тигро-мечката да стане повече мечка отколкото тигър ?

    ОтговорИзтриване
  7. Да, точно така - всеки мениджър е и "тигър", и "мечка", като съотношението между двете е мерило за зрелостта му.
    Можем да подтикнем - не трябва да поощряваме единични впечатляващи постижения - а да изискваме сериозни обяснения за тях (може да е просто късмет). Има места - например търговията с недвижими имоти - където това е особено трудно, но трябва. Друг е въпросът, че подобен подход изисква зрелост и от човека на върха.
    Страшното не е, че някои са "тигри" - ако не се променят, те ще отпаднат от играта. Страшното е, че високопоставените мениджъри са склонни да се "самовъзпроизвеждат" в екипа си - тоест, "тигърът" си прави екип от "тигри" и подлудява случайно попадналите "мечки" в него, обвинявайки ги в пасивност или липса на вдъхновение. А един екип само от "тигри" наистина е напълно непредсказуем в нормална среда - и за съжаление, доста предсказуем в криза.

    ОтговорИзтриване
  8. Саботажна група сърп и чук4 юни 2012 г. в 9:50

    Пак се включвам. Забавна дискусия. Какво правим, когато имаме мечка, която се представя за тигър (играе)? Има и такива случаи. Според Вас, какви са мотивите и?

    ОтговорИзтриване
  9. Тимур, хайде да отворим един кабинет за психологически изследвания, псохологическа помощ, психоанализа и да го наречем "Психическо здраве". Аз ще ти попълвам картоните.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/