Хуманизъм – и нищо повече

Ние сме средно голямо предприятие за производство на мебели – и нищо, че е криза, без работа не сме останали. Но напоследък се чу, че голямата скандинавска верига “ИДЕЯ” се кани да навлезе у нас и Шефът реши, че колкото повече, толкова …повече. Точно като Мечо Пух.

За целта поканихме тяхната директорка “Нови пазари” - енергична дама в края на петдесетте, с някакво трудно произносимо име. Затова помежду си я наричахме просто “скандинавката”.
Пристигна госпожата, разведохме я из фабриката – тя почука тук-таме на дърво (уж да провери качеството), а после всички се събрахме в заседателната зала за първоначални преговори. Шефът тържествено взе от бюрото си червена папка - с фирменото ни лого на корицата – и тържествено й я връчи.

Скандинавката погледна цифрите и за наше общо облекчение кимна. Каза, че за качеството, която е видяла в цеховете, подобни цени са напълно приемливи. Всички въздъхнаха и част от нас извадиха цигари да запалят.
Гостенката ни изгледа изумено и заяви, че както в тяхната компания, така и във всички фирми подизпълнители пушенето е абсолютно забранено. Шефът се сепна и каза, че то ние сега …така, от радост, че сме се запознали с такава приятна жена и толкова известен мениджър…Но почнем ли да изпълняваме техните поръчки – нито една цигара няма да бъде внесена през портала. За пури пък изобщо да не говорим.

- Е, ако ви е трудно да ги откажете изведнъж, пушете си засега – изведнъж великодушно заяви жената – Обаче ще ви наложим санкция от един процент върху договорените плащания. Фирмена политика, нали разбирате? Здравето на хората преди всичко.
Някой несмело попита в какъв фонд отива този процент, но получи кратко и ясно обяснение – в никакъв, това е чисто възпитателна мярка. Замислих се.

После скандинавката ни попита какво дърво използваме. Оперативният мениджър почна да изброява видовете, но госпожата го прекъсна:
- Не, не, друго питам – какъв е произходът на материала?
Шефът се намръщи и кратко отговори, че го купуваме съвсем законно, а не ходим нощем с каруци да го сечем в гората. Договори си имаме, сертификати и каквото там друго е необходимо.

Скандинавката се извини, че не е била правилно разбрана – тя лично никога не била вярвала на слуховете, че всички българи са бандити, наркотрафиканти, просяци и т.н. – и помоли за един сертификат. А после търпеливо обясни:
- Ето, тук не пише какво е дървото.
- Пише – обади се оперативният мениджър, понеже входящият контрол беше към него – много ясно си пише даже – дъб.
- Да, дъб, но - какъв? Къде е расъл?
Оперативният мениджър отвори уста да й отговори, че вероятно – в гората, но Шефа го ритна под масата и затова колегата просто помоли за уточняване на въпроса.

- Дъбът трябва да е тръгнал към вас в резултат на санитарна сеч – меко обясни госпожата – а не просто така. Трябва да се грижим за горите. Те са…
Всички знаехме какво са – но Шефът попита как можем да го контролираме всичко това и изобщо – защо точно ние? Има си горска полиция.
- Понеже иначе ще ви наложим санкция от един процент за липса на отговорност към горите. Фирмена политика, няма как.
Шефът попита как по принцип се осъществява подобен контрол.
- Ами пращате някого от колегите там на място, да наблюдава…Тъкмо ще си починат малко в планината, свеж въздух, жива душа няма на сто километра наоколо – ако не броим секачите, разбира се…
Хванах се, че все по-малко харесвам скандинавците. Шефът обаче не промени изражението на лицето си и остана любезен.

-Да, разбира се – грижата за горите е много важна, съгласен съм. Но от друга страна – транспортни разходи за нашия човек, командировъчни, а трябва и периодично да се сменят…Ще излезе доста скъпо.
- Едва ли. Понеже вашият представител ще може едновременно да контролира и други неща – например, че при отсичане на дървото не са пострадали нито едно животно или птица…
-Че как ще пострадат? – учуди се Шефа – Те ония като пуснат резачките, всичко живо бяга и се крие.
-Теоретично – да. Обаче може някой по-глух кълвач да се е зазяпал и хоп – паднал с дървото и то го затиснало. А схемата е – един кълвач, един процент. А ако в това време долу има и някой таралеж – два процента.
“Или змия – десет процента – прошепна някой на български до мен - Такава, като теб…”
Госпожата продължи:

-Трябва да има проследяемост – иначе току виж после при сушенето объркали вашия материал с някой друг, не толкова “отговорен”.
Шефът почна леко да пребледнява и внимателно попита гостенката има ли тя представа как се суши дървен материал и колко траят всички други необходими обработки?
-Е, чувала съм, че доста – сви рамене тя – Но не е необходимо вашият човек през цялото време да стои на едно място и само да зяпа. Може да се разходи, да направи някой планински поход срещу глада (особено ако не намери откъде да си купи храна) – ние много ги ценим тези неща.
- И добавяте един процент към цената? – с надежда попита Шефа.
- Е, не…това си е просто екстра от ваша страна. Впрочем, не виждам защо се притеснявате – ето, имаме доставчици от Русия, на тях наистина им е трудно. Там зимата е дълга и мечките им спят много. И ако засечем случай при сеч да събудят някоя – или десет процента санкция, или да ходят да й дават приспивателно всяка вечер. Обикновено избират втория вариант, но напоследък имаме информация, че заменят лекарството с водка и като отиде горският с бутилката до бърлогата, мечокът вече реди мезето. Като свърша тук, мисля да отскоча дотам да проверя…

Този път въздъхнахме с надежда. Скандинавката обаче смени темата:

-Но материалът е само едно от нещата. А енергията? Вие какъв ток ползвате?
- 380 волта – обади се оперативният мениджър – А в офиса 220.
Госпожата поклати глава и уточни, че я интересувал произхода му. Оперативният мениджър малко заядливо (вероятно се виждаше как пъди кълвачи и мести таралежи) обясни, че покрай предприятието минавал един високоволтов кабел, от който захранваме трансформатора и…Но се оказа, че това били технически подробности, а не “социални”. Тогава нашия човек искрено си призна, че никога не е виждал социален ток.

Но язвителността му се оказа неуместна. Работата била там, че “ИДЕЯ” изисквали поръчките им да са произведени с поне 20% ток от възобновяеми източници, иначе…един процент, както вече се досещате.
Шефът отново ритна колегата под масата – да не вземе оня да каже, че парата идва от ТЕЦ-а, а там никой не проверява произхода на въглищата – социално отговорно ли са копани или не.

Но най–лошото тепърва предстоеше. Персоналът, естествено.
- Направи ми впечатление ниският процент на жени във фирмата – предупредително започна гостенката – а това…
- Не, тук има някаква грешка – подскочи Шефа – повечето от персонала ни са жени. Цялото шлайф - отделение, бояджийното, на мотокарите…
Скандинавката махна с ръка и каза, че това били много неподходящи примери – на цитираните от Шефа места трябвало да се работи. Наложи се той да обясни, че у нас – особено в частните фирми – това е широко разпространена практика – карат те да работиш, за да получиш заплата. И се заинтересува дали в “ИДЕЯ” подходът е различен.

Госпожата въздъхна, явно решила, че въпросът се нуждае от далеч по-подробно разяснение. Оказа се точно така.
- Вижте – аз имах предвид местата, които вие наричате “началнически”. Там жените във фирмата ви са доста по-малко от мъжете. Вие знаете ли какво се нарича “дискриминация” и колко процента от цената сваля?

Шефът сви рамене и отговори, че когато някой поиска да работи за нас, ние проверяваме професионалните му и личностни качества и преценяваме за какво е годен – без да гледаме мъж ли е, жена ли или хермафродит. Понеже той самият плащал заплатите от джоба си и нямал намерение да дава на някого повече пари, само защото е мъж – или обратното.

Според скандинавката това се оказа принципна грешка и тя ни обясни защо:
- Да, но тогава някои ще получат повече пари, а други – по-малко. А това не е социално отговорно, понеже и човекът с ниска заплата иска да си купи джип, да отиде на почивка в Испания и т.н. А като не му даваме тази възможност, ние го депресираме, убиваме надеждата у него и вярата в бъдещето. А оттук до..
(Поиска ми се да я прекъсна и да попитам къде самоубийствата са повече – в България или в Швеция например, но срещнах предупредителния поглед на Шефа и се свих.)
А той самият невинно попита - не е ли именно това идеята на свободния пазар на труда?

Гостенката нарече подобно изказване “вулгарно тълкуване на капитализма, така характерно за бившите социалистически страни”, които имали навика да се отнасят подозрително към всичко, съдържащо в названието си думите “социализъм” или “комунизъм”.
Парен каша духа, помислих си аз. А гостенката продължи:
- Ако у нас нямаше задължителни квоти за жени, аз не само директор нямаше да стана, ами и висше едва ли щях да успея да завърша. Понеже, виждате ли – мен винаги ме е интересувала вътрешната същност на нещата и моята емоционална реакция на тях, а не формалните знания. Но един преподавател по математика или физика трудно може да разбере тези така характерни за една жена неща…”*
(Това ми хареса. Значи, ако съм на кеф, корен квадратен от четири е две. Ако не съм, той е толкова, колкото го изисква моментното ми вътрешно състояние.
…Искрено се помолих подобен подход да не се прилага навсякъде и мислено си обещах повече никога да не ползвам скандинавските авиолинии.)

Вероятно другите също си мислеха нещо подобно, понеже всички замълчахме за миг. После Шефът въздъхна.

- Добре, но ето аз съм собственик на фирмата и управител едновременно. Защо трябва да назначавам жена на своето място?
- Как за какво? Да получава заплата, естествено – и да живее като хармонична личност. Без средства това е трудно.
А и не е необходимо да търсите специален човек – може да назначите съпругата си. Няма да загубите нищо - парите пак ще отиват в семейния ви бюджет. У нас често така се прави. Но съпругата ви ще живее като една реализирала се личност.
- Ама тя е филолог бе…Нищо не разбира от дървообработване. Защо да не се реализира във филологията…?
- Понеже там няма да има толкова подчинени, които да повдигат самочувствието й с комплименти. А и вероятно заплатата й тук ще е по-висока, а това не е без значение.
-Добре, но като нищо не разбира – какво ще прави?
-Ами…ще наблюдава нещата, че анализира, ще ви дава съвети…Впрочем, вие имате ли аналог на “Файненшъл Таймс”?
- Имаме. “Капитал” се казва.
-Ами ето – ще дава там интервюта, ще разказва колко много е направила, ще съветва другите мениджърки… Може и мениджърите, но те, поради някои предразсъдъци, едва ли ще я слушат.
А вие пак ще си ръководите, но в сянка. Малко е сложно, но няма как. За дискриминация режем от пет до десет процента. Така че ви съветвам да си преброите и циганите сред мениджмънта.

-Добре - каза Шефът – Съгласен съм с всичко това, но винаги съм мислел, че най-важното е да произвеждаш качествено и евтино. Това наричам аз лоялност към клиента. После – да плащаш навреме и добре на персонала си – правя го. Какво общо имат тук кълвачите и таралежите? Или жените – мениджърки?

Гостенката тъжно поклати глава и се усмихна…И шефът разбра.
А именно – че никой няма да прекъсне с теб отношения, ако си “социално неотговорен” – стига да произвеждаш ефективно. Но пък, от друга страна, всяка възможност да измъкнеш от някого малко повече пари за себе си, понеже той не бил не знам какъв си…не е за пренебрегване. Ама никак даже.


…Та – май няма да работим за “ИДЕЯ”. Понеже те имаха и друго изискване – в указанието как се сглобяват мебели на рисунката да има и ЖЕНИ**. Ти подаваш дъската, тя кове. Иначе било дискриминационно – с подтекст, че жените един пирон не могат да забият като хората. Да де, но ако аз това го пробвам в къщи, жената мен самият ще ме хлопне по главата с чука. И вероятно - с право.

Абе изостанал народ сме – и това си е.

*Обяснение, съвсем сериозно дадено от феминистки по време на съдебен процес в опита им да осъдят учебно заведение, че получавали занижени оценки, "понеже били жени". Колкото и налудничаво да звучи, наистина е ставало въпрос за математика и физика.
**Не е плод на фантазията ми. Наскоро една скандинавска фирма - ИКЕЯ, нямаща нищо общо с тази от статията:), под натиска на местна феминистка партия "си посипа главата с пепел" и обеща за в бъдеще на инструкциите за монтаж да има нарисувани и жени, за да се избегне дискриминацията. Е, новите инструкции по дух напомнят малко композицията "Рабочий и колхозница", но няма как - такива са сега времената, поне в Скандинавия.