Четири лапи

Наложи се тези дни да пътувам из Рoдопите и в Смолян срещнах Стойчо – беше ми старшина в казармата, а сега е пенсионер и гледа пчели, бере гъби и диша чист въздух в някакво забутано селце там. Носеше една голяма чанта и в нея нещо подрънкваше.
Прегърнахме се, седнахме да пием по една бира и аз на шега го попитах дали не се запасява с провизии.
“А, не – въздъхна той – на село си имаме всичко за ядене. Но станах малко търговец, та...”
Като помнех колко му беше акълът, нещо не си го представях като бизнесмен и сигурно съм изглеждал малко учуден. А той отпи от бирата и почна да разказва:

“ ...Нали знаеш – мен много не ме свърта на едно място, все гледам да отида я за гъби, я билки да набера...Обаче преди седмица идват от кметството и викат – бай Стойчо, има нареждане от София – повече никой да не излиза в гората без спрей за мечки. Министърката, като разбрала колко народ е изяден, пратила два кашона.

Та – подписах се, че съм го получил, сложих го в джоба на якето и – толкова. Аз тази министърка не я познавам, но си помислих – мечка и с пушка трудно се убива, а със спрей...Обаче щом са наредили, ще изпълняваме.
На следващия ден отидох да търся манатарки – обикалях, гледах – и по едно време тъкмо се изправям и гледам – насреща една мечка. Да ти кажа честно – уплаших се.”
“Наистина ли има много изядени хора?”
“Е, чак изядени...Но звяр е това, напада понякога. Че и бяга по-бързо от човека, а аз – на открита поляна. И тогава се сетих за спрея. Извадих го бързо от джоба и пръснах колкото можах, като се надявах вятърът да не духа срещу мен.
Облакът газ обви мечката, тя размаха лапи, изръмжа, обърна се и бавно тръгна към гората. А аз мислено благодарих на министърката – ето, най-после и наш управляващ да направи нещо умно.

След два дни ходих пак – кошерите ми са извън селото, а и да си набера малко билки – и като се връщах, изведнъж чух тежки стъпки зад себе си. Обръщам се – пак оная мечка. Но и спреят си беше у мен.

Пръснах една голяма доза, но сега тя стоеше спокойно и ме гледаше. Нито изръмжа, нито размаха лапи. Само се обърна на другата страна, а аз пръснах пак. Тогава тя разтърси глава доволно и си тръгна към гората. Ще речеш, че е била на козметик.

И така - отидех ли в гората, мечката ме намираше веднага и идваше да я пръсна. Миризмата ли й харесваше или спреят убиваше някакви паразити – не знам. А може да било някаква вътрешна необходимост, като всяка жена...

Обаче спреят свърши, а от София не пратиха повече. И понеже бях споделил с комшиите историята, никой не си даваше неговия. Та се наложи да купя от магазина в селото един обикновен дезодорант.

Ей, щеше да ме изяде пустата му мечка бе! Като изръмжа, като се изправи на задните си крака – ужас. То вярно, дезодорантът беше от най-евтините, но чак пък толкова? (Дадох го после да жената да се пръска, тя много го хареса).

Обаче нали трябва да ходя да си наглеждам кошерите? А мечката чака. Та идвах до града, купих един вносен, десет лева. Доста пари са , но го хареса. Обаче сега пък нова беля – изглежда другите мечки в гората са разбрали откъде се снабдява моята и взеха и те да ми налитат да ги пръскам. Уж всяка имала собствена територия и не поглеждала към чуждото – глупости. Щом е да се харесва – няма значение жена ли е, мечка ли е – и през огън ще мине.
Скоро и комшиите свършиха държавните спрейове и аз почнах да им продавам вносни дезодоранти, с малка надценка. Гората замириса .... хайде да не казвам на какво.

Даже ловците се научиха – който получи разрешение за отстрел на мечка, първо идва при мен да си купи няколко флакончета с нещо по-така (не оригинално, естествено, те в гората не разбират чак толкова). Отначало се чудехме дали трябва да е според пола на животното, но после намерихме някакъв унисекс и сега караме само с него...Дето се вика, той е хитът на сезона.
Един носи пушка, а другите пръскат. Део-сафари, само дето кучетата кихат много.”

“И ти сега какво – купуваш козметика?’

“Ами да. Помагам си на пенсията – той отвори чантата – Дори разширих бизнеса – тези спрей дезадоранти са “мечешките”, а тук има пудра против вълци, афтършейв срещу чакали, ексфолиращ крем за змии...Всичко. Е, докато научим вълците да се пудрят, малко зор видяхме, но сега всичко вече е наред.
...Абе, да е жива и здрава министърката, че ни отвори очите. Ние преди това какво – като някакви диваци – пушки, капани – че и това със спрейовете отначало го мислехме за пълна глупост и се питахме - тая мечка виждали ли е през живота си или не? А виж как добре се получи.
Ако й знаех личния адрес, щях да пратя малко от ексфолиращия крем подарък, но в министерството не смея – ще кажат, че е подкуп, корупция – и язък за жената.
И после кой ще мисли за нас?”