Как да съсипем една успешна фирма

По принцип всички теоретици на мениджмънта са се съсредоточили само в едно – как да станем по-печеливши. Макар че - ако човек премахне от трудовете им всички апокалиптични описания какво било, преди да ги помолят за помощ и благодарностите впоследствие (реални или мними), почти нищо друго няма да остане. Може би десетина принципа, базирани на здравия разум – и толкова. Просто да се чуди човек защо още всички предприемачи не са милиардери.
При това подобни теоретици рядко разглеждат нещата в цялост – обикновено те си избират един сектор от дейността на компанията (в който са най-добре с терминологията) и почват да повтарят до втръсване – маркетинг, маркетинг, маркетинг, или - качество, качество, качество... и т.н. Така хем е по-лесно, хем ако – кажеш – необходимо е просто да се мисли и да се спазват определени правила – това не звучи солидно и няма да ти създаде име на гуру.

На мен обаче име на гуру не ми трябва и затова ще избера противоположния подход – а именно, как целенасочено да съсипем компанията, в която работим (разбира се, в зависимост от дадената ни власт – но нека предположим, че тя е достатъчна). Дали да следвате дадените по-долу съвети или да избягвате подобни неща – решавате вие самите.

И така – вие сте изпълнителен директор на компанията и на годишното събрание на акционерите ви поставят ребром въпроса – в срок от..... фирмата да е фалирала - или ще ви изгоним. Да речем , групировката иска да отчете загуби в България, за да ... Край, възражения не се допускат, отивай да изпълняваш.

Ще изброя необходимите стъпки по направления, като естествено това не изначава, че не трябва да се вършат едновременно. Напротив – колкото по-комплексно се подходи, толкова по-малка е вероятността съпротивителните сили на фирмения организъм да издържат. И така:

Финансова дейност:

- като начало намалете отчетността, за да не спъвате излишно оперативната дейност, както и за да икономисате от заплати на спомагателни звена. Например, когато докарат суровина, нека тя да бъде разтоварвана направо в цеха, за да е удобно на работниците да си вземат каквото решат. Ако уредите и товарене също от цеха (най-добре направо от производствената линия), вече сте заложили фундамента на бъдещия хаос (може да изглежда, че всъщност описаното е оперативна дейност, но аз говоря за независим финансов контрол). Премахването на физическите междинни складове е много силен ход надолу към пропастта.

- ако все пак ви накарат да организирате контрол, обърнете внимание на следните моменти;
а/ контролиращите и материалноотговорните лица не трябва да са назначени специално за това, а да го вършат „между другото”, естествено – без допълнително заплащане. Тук дайте пълна воля на фантазията си – например човекът, който по принцип освобождава стоката от митницата и понякога отсъства по цял ден, може да държи и ключа от склада с инструменти. Или ИТ специалиста да отговаря за склада с тухли (така де – вместо да си вади очите цял ден, ще се разходи половин километър, ще отвори, ще помогне с товаренето и ще се върне. И след два часа – отново.)

б/ премахнете всичко на хартия и се доверете единствено на компютрите. За целта купете ERP – система (при избора основният фактор е какво ползва фирмата отсреща, нищо че те правят компютри, а вие тухли) – и дайте колкото се може по-големи права на достъп на всички. После я настройте така, че при липса дори на най-маловажните данни да блокира и да спира всичко. Направете я водеща и премахнете периодичните инвентаризации – вместо това заложете силно „свити” калкулации с минимален брак, изчислен при абсолютно идеални условия. Скоро системата ще почне да генерира липси – не проверявайте нищо, директно глобявайте „крадците”. След месец или два изведнъж ще откриете колко неочаквано близо сте до целта.
(Дайте пълен достъп до системата на ИТ –специалиста, като едновременно го подчините на всички мениджъри, за които се сетите. Идеята е проста – който сбърка, нарежда му тихомълком „да оправи нещата”. Ще бъдете приятно изненадани от резултата).

в/ обяснете на финансовия си директор, че той „нищо не разбира от производство”, така че да следи само резултатите. Предварителните анализи на инвестиции възложете например на главния инженер, подпомогнат от най-младия ви счетоводител.
Ако е възможно, изобщо не назначавайте финансов директор – прехвърлете функциите му към главния счетоводител. Нали все за пари става дума?

г/ понеже все пак ще ви питат за разни глупости като текуща себестойност например, гледайте каква информация подава системата - и нищо повече. После наредете цените да се вдигнат съобразно нея и не обръщайте внимание на хленченето на търговския мениджър, че никой нямал да купи вашите тухли по 10 лв. парчето. Пратете го във форума на „Кариери”, там наскоро имаше статия, пълна със свежи идеи в коментарите.

д/ не допускайте финансовия отдел до неща, които „не са тяхна работа”. И дума не може да ства те да контролират нечий бюджет например – щом началникът на производството е казал, че трябва да се увеличат заплатите, значи – трябва. Той по няколко часа на ден стои в цеховете и има най-верен поглед върху нещата. С колкото каже – с толкова увеличавате, това ще ви направи популярен сред хората. Е, да, вярно – за целта са необходими пари. Набавяте ги по две линии – от глоби за щяло и нещяло (например, нарушили са правилата, които вие още не сте измислили) – и чрез заеми, естествено. В последния случай прочетете договора внимателно и се убедете, че банката има право да вдига лихвения процент когато и с колкото си поиска (но и да не го направите, то си е стандартно условие).

е/ ако все пак ви принудят да направите инвентаризация, обърнете внимание на два момента – в екипа не трябва да има човек от производството, „за да не повлияе по някакъв начин” - нека сами се сетят кой асортимент какъв е и къде да го търсят (получава се малък „Сървайвър”, много е забавно) и в никакъв случай не обяснявайте как се отчита незавършено производство. Като са толкова умни и били завършили не знам какво си, да намерят сами начина. После оспорете резултатите и ги накарайте да броят всичко отново, примерно – до полунощ, а в осем сутринта протоколите да бъдат донесени подписани при вас. Подобен подход, умело прилаган особено в навечерието на големи празници, бързо ще ви освободи от най–кадърните хора.
Да приемем, че засега това стига.

Оперативна дейност:
1. Логистика:

а/ тук е много важно да дадете пълна свобода на хората да избират сами доставчици, превозвачи и т.н., като поставите само две условия – никога да няма проблеми и цената да бъде много ниска. После е лесно – ако изберат по цена, обвинявате ги в липса на качество. Ако изберат качеството, възразявате, че е много скъпо. Ако потърсят приемлив компромис между двете, теглите им една и казвате, че на тази фирма нито качеството й качество, нито цената е приемлива. Когато съответният служител вече се е отчаял, дърпате го настрани и му казвате, че всъщност няма значение кого ще избере – важното е да има малко „сухо” за вас двамата – и потърквате многозначително пръсти. След което се одобрява доставчика с най-високата цена и най – лошите условия, но вие си докарвате нещо допълнително. Съдейки по действията на най-висши управници у нас, това е ако не „добра”, то поне напълно приемлива практика.

б/ аналогично на предишния раздел и тук възлагайте на специалистите по логистика колкото може повече функции и по възможност несвързани помежду си – например, докато контролира товаренето, да търси някакви резервни части в мрежата или да наблюдава как върви ремонта на някой склад. (Това е много мощен инструмент за демотивиране на персонала – възлагаш няколко задачи едновременно, без да посочиш приоритетите и после винаги обвиняваш, че са свършили точно най-маловажното. И наказваш, естествено.)
Излишно е да споменавам, че още през първата седмица всички правила и процедури трябва да бъдат отменени, писмените инструкции – изхвърлени, а всичко – оставено на личната преценка и вкус на служителите.

2. Производство

а/ започвате с думите на Мечо Пух – „колкото повече, толкова повече”. За целта премахвате всякакви резултативни форми на заплащане – норми, бонуси и т.н. и изравнявате основните заплати. Важен момент е да организирате „колективи” – бригади, участъци и т.н., където ако се случи един мързеливец, всички заедно да понесат наказание. Изместването на фокуса от лична към колективна отговорност е съсипало немалък брой фирми и не бива да го пренебрегвате като опция.
След като сте премахнали всякаква форма на заинтересуваност у хората от крайния резултат, назначавате няколко супервайзори, които подбирате по основен критерии да гледат страшно и да викат гръмогласно. Други качества не са необходими и се явяват ненужни екстри. Съветвам ви да се ориентирате с предимство към хора, прекарали по-голямата част от живота си под пагон.
Казвате на супервайзорите, че основната им задача е „да юркат хората”, а към разни технолози, конструктори и разни други „мантаджии” да се отнасят с подозрение. Лъжете ги, че „мантаджиите” получават два пъти повече пари от тях, а по цял ден само играят на компютрите си. Насърчавате супервайзорите при най-малкия проблем да викат в цеха съответния специалист, „колкото повече...” – казахме го в началото.
И искате много продукция – качеството няма никакво значение, понеже само разглезва потребителя и го учи да търси под вола теле. Да се работи до припадък – това е единствената ви цел. Който отиде до тоалетната – супервайзорът(ката) – след него!

б/ понеже няма норми, поставяте някакви мъгляви задачи като „обем на производството за месеца”, което се изчислява по следната формула:

за този месец искам = произведеното през предишния х 1,25

В случая „1,25” може условно да бъде наречено „коефициент на таковане на майката на низшия персонал” и не бива да пада под 1.2 (обаче над 1,3 хората почват да споменават прекалено често вашата собствена майка и напускат, така че не се увличайте). Та, за недостигане на целите – глоба. Май пропуснах да кажа, че е желателно да осигурявате всички на минималния праг за длъжността, но то се подразбира.
Ако все пак сте подчертан фен на нормите (със супервайзори на всеки ъгъл е далеч по-зрелищно, но хора всякакви) – използвайте споменатия коефициент и за тях. Математиката е страшно нещо, от нея няма спасение.

в/ докато за неизпълнение на налудничавите ви идеи наказвате безмилостно, когато става дума за оборудването – там подобно нещо не е необходимо. Нека хората видят, че и вие може да бъдете човек. Решил някой да нагрее пластмасова тръба с горелка и я стопил, друг блъснал мотокара в стената – ами хора сме, какво толкова? Който не работи, той не греши. Потупайте човека по рамото, успокойте го (да не му преседне вечерта ракията), а после извикайте супервайзора насаме и му кажете, че го глобявяте с една трета от заплатата. След това се качете в стаята си с чувство за изпълнен дълг, а те да се оправят помежду си.
Ако се стигне до бой, уволнете супервайзора, за да покажете, че сте демократична личност и мразите насилието.

г/ ако сред подчинените ви има някой подчертан некадърник, комплексирана личност, завиждаща на всички около себе си – не го уволнявайте. Подобни хора са много ценни в начинанието, с което сте се захванали, а вие току-що сте открили лидера на бъдещата синдикална организация. Поканете го някъде да се напиете заедно, а на сутринта изиграйте малка сценка – вие крещите за някаква глупост, той ви напомня, че у нас има и закони, вие се смеете, той ви цитира Кодекса на труда, вие внезапно ставате сериозен (знам че е трудно, но трябва) и бързо сменяте темата. Ако хората не разберат внушението, след няколко дни повтаряте.
Да създадете във фирмата синдикална организация с лидер, който е решил да избива комплекси и за пръв път в живота си е усетил, че нещо зависи от него – това също е важна крачка надолу. Човекът скоро ще роди идеи (ако не го направи, пратете го на обучение в някоя синдикална централа или повикайте техен „експерт” на място), които много ще ви помогнат – просто се съгласявайте с всяко искане и обяснявайте на собствениците, че „няма как”. Може да сте сигурни, че българинът – когато получи дори малко власт, която по принцип не е заслужил – е способен на чудеса.
(Какво по-приятно от това синдикалните лидери да одобряват всяка минута извънреден труд например? Прегорял някъде кабел, елтехникът трябва да остане половин час след работа да го поправи – ами събрание, консултации, „може - не може” и т.н...)

д/ важно е също физическото организиране на нещата – например, споменатите технолози и конструктори е добре да бъдат в стая, разположена в самия цех, със стени от стъкло – хем всички да ги виждат как по цял ден се чешат по главите, хем при тях да може да влиза всеки, който не го мързи. За шумоизолация и дума не може да става – това ще ги откъсне психологически от атмосферата наоколо и ще притъпи чувството им за вина пред хората, които им изкарват заплатите.
За сметка на това пък за поддържащия екип – механици, елтехници и т.н. намерете закътано помещение на стотина метра от производството, където те спокойно да проявяват творчество при струговането на някой вал или просто да поиграят на карти. Това не се прави случайно – друго си е когато нещо се счупи, да се размотаваш половин час по двора, докато намериш необходимия ти човек, че той пък докато завърши раздаването...
За тази привилегия, естествено, механиците трябва да си платят, но аз съм уверен, че в личното ви жилище ще се намери поле за изява за всеки от тях. Ако трябва – и дървата за камината ви ще пренесат – веднъж в годината е, какво толкова?

e/ ако не просто искате да съсипете фирмата (някои могат да го отдадат на чист късмет и да кажат, че е било случайно), а искате да си създадете утвърдено име на разрушител, трябва да действате малко по-„наукообразно”. За целта избирате някой популярен метод за организиране на оперативната дейност, изваждате само един момент от него (останалото изхвърляте) – и почвате настървено да го прилагате. Понеже нашият бизнес се крепи основно на икономиите от нещо - суровини, качество, работна заплата и т.н., най-подходящи са методи, дошли от Азия (в Западна Европа и САЩ имат странния навик просто да плащат добре, което трудно вирее на родната почва, наторена обилно със селски тарикатлък). Затова вземате например Lean manufacturing, като най – прост и разбираем и си харесвате едно правило от него – да речем, „минимални складови наличности”. Ако сте по-перверзен мениджър, може да оставите и „канбан” принципите. Обаче спирате дотук и не пипате останалото. Какви резултати може да очаквате?
Идеята за минимални складови наличности работи прекрасно в страна, където когато ти кажат, че нещо ще бъде доставено във вторник в 11:00 ч., в 10:50 камионът е вече пред портала ти. По този начин се намаляват средствата, „замразени” в склада под формата на суровини. Обаче в страна, където когато ти обещаят да доставят нещо във вторник, те всъщност планират да почнат да го произвеждат в сряда, но поради „обективни причини” успяват едва в петък (и то ако междувременно не възникне нещо непредвидено), а после докато намерят по-евтин транспорт, докато го натоварят, докато пристигне...Да, доставят ти го наистина във вторник, но чак две седмици след договореното. А ти, понеже си решил да се правиш на японец, в сряда сутринта вече си спрял поради недостиг на суровини и доволно си пиеш кафето, докато гледаш как работниците играят футбол на двора...
Ако се подсигуриш и с „канбан”, чиито принципи никой не разбира, но е длъжен да ги спазва, хаосът ще е пълен. При това – научно организиран, така да се каже.

3. Контрол на качеството

Най–далеч от всички разположете качествения контрол, по разбираеми причини – във връзка с въведените от вас системи (ИСО или каквото душа ви поиска) – те имат да пишат много и не бива да бъдат смущавани. А и реално нямат работа в цеха – супервайзорите нали гледат? Ако се наложи, ще отидат в склада да проверят, когато вече всичко е произведено – понякога само за да констатират, че това е просто брак. Това е целта – ние ще съсипваме ли фирмата или само ще си играем? Махнете активния контрол на място и всички скоро ще научат това – и ще ви бъдат много благодарни.
(Е, поне до края на месеца, докато видят с колко им е намалена заплатата.)

Маркетинг и търговска дейност

Всъщност маркетинга само го споменах – реално подобно нещо не ви трябва. Щом сте произвели нещо, все някой е длъжен да го купи – обяснете това на търговците, напомняйки им, че техните заплати зависят изцяло от продажбите. Ако обаче почнат наистина да продават (всичко се случва, има и таланти сред тях, а и пазарът е коварно нещо) – вие пък вдигнете цените. Откажете се изцяло от гаранции и поддръжка на продукта. Сложете го във възможно най-мърлявата опаковка. Наредете да се промени технологията с цел икономии.
Изобщо, възможности много.

Ако обаче хората ви не успеят да продават, намекнете им да предлагат отстъпки и най-вече – отложено плащане. Макар че отначало това ще създаде отрицателно впечатление за вас – че уж укрепвате фирмата – скоро резултатите няма да закъснеят. Ако подбирате внимателно клиентите си (особено купуващите от вас на едро) – никой няма и да помисли да ви плати.
(За целта работете основно с ООД-та, те лесно се ликвидират и после можеш да ги хванеш само за ... уставния капитал).

В съсипването на търговската дейност работи много добре конфликтът на поколенията – тоест, добре е ако имате опитни търговци, да им сложите за началник (супервайзор, ръководител на дивизия или както ви хрумне да го наречете) някое младо момче, току-що завършило и нахъсено до немай къде да се доказва. Изберете го по дипломата – най–добре да е нещо от рода на „международни икономически отношения”, „стратегически мениджмънт в търговската дейност” или нещо подобно. Тук логиката е, че за да завърши човек подобно нещо (без да има ясна идея къде ще се реализира после) – или около него няма нито един мислещ човек, който да му даде разумен съвет, или е обект на болни родителски амбиции, на когото винаги е внушавано, че е най-добрият, но всичко е въпрос единствено на връзки и късмет.
Та – обяснете на момчето, че най-после е намерило поле за изява, обяснете му какви лентяи са опитните ви търговци и го накарайте повече „да ги юрка” (повтарям се, но това е любим израз на родния бизнес, а аз се опитвам да говоря на езика на клиента). Та – този началник получава ниска заплата и висок (чисто виртуален) процент според представянето на екипа му. После го пратете на кратко мотивиращо обучение, за да се побърка съвсем.
Докато „началникът” отсъства, съберете екипа, обяснете им, че сте назначили момчето, понеже е „човек на някого”, но вие лично силно се съмнявате в реалните му качества. После им кажете да я карат, както са свикнали и да не се притесняват – и да им се скарате някога, то ще бъде за пред началника и няма да има сериозни последствия.

Ако обаче и търговците ви са на същия акъл като началника си, подходете различно – говорете пред тях само общи приказки, цитирайте им мнения на разни гурута на маркетинга, пратете ги на тиймбилдинг или обучение. Има значение обаче при кого – изберете някой, който основно е работил по европрограми. Причината е, че когато ти плаща държавата/ЕС и резултатът се отчита пред дружелюбно настроени чиновници, се формира определен тип на мислене. Междинния вариант е обучител, работил с големи компании, монополисти в своя бранш, където резултат реално също не може да се отчете (влияят прекалено много фактори). Но в никакъв случай не наемайте някого, който е работил в малки фирми, в които собственикът иска да види за какво точно плаща (понякога с доста трудно изкарани пари). Хората, натрупали консултантски опит с последния тип клиенти са опасни и могат сериозно за забавят мисията ви по съсипването. Те имат лошия навик да търсят логиката на нещата и когато видят, че искате хем вълкът да е сит, хем агнето – цяло, директно ви обясняват, че тая няма да я бъде.
Но с „елитните” консултанти (за елитни те се обявяват само в България, понеже са местен клон и в чужбина ходят само на почивка или да бъдат обучени на свой ред) няма проблем – те са професионалисти. Ще си „изпеят” урока и пет пари няма да дадат разбрал ли е някой нещо, на това точно ли е трябвало да обучават и т.н. Изобщо, в съсипването е много важно да избирате за партньори хора, които никога в живота си не са носили персонална отговорност за нечии пари, но пък иначе имат високо самочувствие. Понякога подобни личности могат да бъдат направо безценни.

(Ако все пак приличието изисква да имате маркетингово звено, назначете в него симпатични момичета, които да ви радват окото – или свои познати и роднини. После ги накарайте да копират идеите на конкурентите ви отпреди три-четири години, които вече са напълно изчерпани. Ако на някого това му се стори странно, обяснете, че вярвате само в проверени от практиката неща.)

Човешки ресурси

Тук в никакъв случай не трябва да назначавате опитен професионалист – най-добре е това да бъде вършено от петия счетоводител, в свободното му време (постарайте се то да не е много). Никакви там консултации с бъдещия пряк началник, описание на длъжността, формулиране на специфични изисквания и т.н. Помнете, че всички кандидати за работа се делят условно на три групи – икономисти, инженери и „други” - и не усложнявайте излишно нещата.
Обяснете на вашия човек, че основен критерий е „кой е съгласен да работи за по-малко пари”, а другото се учи в процеса на работа. После му дайте пълната власт да избира, а ако в началото не се справя добре, направо го попитайте – толкова ли няма някой комшия за уреждане? Скоро той ще свикне и ще усвои до тънкости подобна „добра” практика.

Ако обаче се наложи да назначавате мениджър, а на вашия човек му е още неудобно да седи като последен глупак срещу кандидатите и нито да знае какво да ги попита, нито да разбира отговорите им – наемете посредник. Изберете някой, който пуска десетки обяви на ден, при това тип „търсим началник-цех за Ивайловград, стартова заплата 5000 лв.”, но упорито крие имената на клиентите си. Ако пък и взема под някаква форма пари от кандидатите – това определено е вашият човек. Можете да бъдете сигурни, че той ще ви достави толкова малки „разрушителчета”, за колкото сте готов да платите.

А ако не ви се занимава с всичко това, просто попитайте жена си – няма ли някоя позната, която... или шофьора си, или секретарката, или портиера например. В краен случай идете до родното си село. Така дори ще вдигнете самочувствието си и ще се почувствате благодетел, а може и да получите някое агне или прасенце – при това, отгледано в екологично чиста среда.

Общи указания:

1. Обърнете известния принцип и винаги хвалете някого насаме, но при грешка го ругайте пред всички.
2. Винаги възлагайте дадена задача на първия попаднал пред очите ви, без да се занимавате с разни там длъжностни функции. Приемете, че те са формални.
3. Нарежданията си давайте на възможно най-ниско стоящия в йерархията, като „забравите” да информирате за това междинните звена. Но ако нещо се обърка, накажете именно тях – че не са контролирали изпълнението.
4. Вие самият не контролирайте нищо – щом сте наредили, приемете, че е изпълнено. Няма сега да се лъжем я?
5. Опитайте се да скарате администрацията и работниците, като целенасочено говорите презрително за едните пред другите и обратно.
6. Поощравайте всички да ви се оплакват за каквото им хрумне или просто да „информират”. За целта си определете два отрязъка от време, за които всички да знаят, че ще обикаляте фирмата и да имат възможност да се подготвят. През останалото време не излизайте от стаята си.
7. Отсъствайте колкото е възможно повече от работа. Ако се налага да посочите причина, запишете се на някакво дистанционно обучение или нещо от този род.
8. Всеки месец вдигайте рязко нечия заплата (на кого точно изберете чрез жребий) и направете така, че всички да разберат за това. Ако някой събере смелост да ви попита – а защо? - обяснете: „ той работи, а вие само се шляете”. На следващия месец изберете друг човек и т.н. Много важно е всички да разберат, че в определянето на заплатите им няма логика, а само се проявява нечий каприз. На третия път вече ще имате силно озлобена и интригантска среда – точно каквато ви трябва.
9. Никога не уволнявайте! Само „режете” от възнагражденията, при това – за измислени от самия вас нарушения. Но иначе всеки трябва да бъде твърдо убеден, че дори и утре да дойде пиян и да запали завода, никой няма да го махне, понеже няма да се намери друг будала за толкова пари.
10. Не записвайте нищо, не се занимавайте със събиране и анализ на информация, действайте на принципа: „щом АЗ съм го забравил / не съм го разбрал – значи не е било толкова важно.”


Естествено, може да се направят и много други неща, но все от някъде трябва да се почне. Но дори да приложите само написаното, за около година фирмата ви (ако още съществува) вече ще се бори с последни сили за оцеляване. Тогава просто почнете да бавите заплатите с по няколко месеца и я довършете (ако ви се струва недостатъчно, едновременно си купете нов служебен джип и почнете при всяка лична среща да питате подчинените си знае ли някой от тях колко излиза една почивка на Хаваите например).
И не забравяйте – винаги се дръжте далеч от държавни поръчки, субсидии и т.н., които – дадени със „затворени очи”, както обикновено се прави – могат да провалят всички ваши усилия. Ето защо платете да ви напишат статия, в която да се твърди, че сте тясно свързан с хора от партията, току-що паднала от власт, наляво и надясно разправяйте, че за вас „комисион” е мръсна дума и т.н. Не е трудно, сами ще намерите верния тон.

Ами – това е. Успех!

П.С. Ако решите, че съм измислил която и да е от идеите, а не съм я видял с очите си някъде – завиждам ви. Вие очевидно не сте влизали през живота си в наша производствена фирма.