На борба с „интелектуалното” пиратство

...Седяхме си с колегите - „барети” и отдъхвахме след последната много опасна задача – някакъв фанатизиран терорист бе спуснал с балони стадо кози на терена на националния стадион. На някого може да му изглежда дреболия, но всъщност имало пъклен план – козите да опасат тревата, мачът да бъде загубен служебно, да започнат масови вълнения, демонстрации пред Футболния съюз, после пред Народното събрание и – ето ти я политическата криза и революционната ситуация. Добре , че се намесихме навреме, та спасихме страната, а и осигурихме чеверме за Гергьовден.

Но не ни било писано да си починем като хората – получи се сигнал, че някакъв продавал нелицензирани дискове на площад „Славейков”. А това си е жива заплаха за националната сигурност, да не говорим за онези нещастници в Холивуд, които по този начин биват лишавани от малкото си парче черен хляб... намазано с още по-черен хайвер. Ето защо скочихме в джиповете и след десет минути блокирахме мястото.
Оказа се едно студентче с очила, а дисковете си лежаха на сергията пред него. В такава ситуация и Доковска не може да ти помогне. Следователят се усмихна доволно и почна да прави опис. Обаче...

Първата купчина се оказаха записи от парламентарния контрол, който се прави всеки петък. Хората чакаха на опашка за тях, а един дядо все повтаряше – „дано го има оня с лошия министър, че бях в поликлиниката да ми мерят кръвното и съм го изпуснал..” . Дисковете си бяха очевиден ТВ-рип, макар че продавачът твърдеше, че ги бил дръпнал от някакъв американски тракер. Обаче – не на нас тия – нито дублаж, нито субтитри. Хайде, те американците че се интересуват много какво става у нас – така е, но пък да знаят всички български...

Пред втората купчина имаше надпис, че е мултипликация. Така и се оказа – пуснахме едно филмче, а там колеги от полицията гонеха наркопласьори и им викаха: „Ну. погоди!”. Може да е било римейк, не зная. Но колкото вълкът в оригинала хвана заека, толкова и колегите – някого от преследваните. Но иначе имаше доста пародийни елементи.

Имаше и всякакви игри. Куест – „Намери къде изчезнаха европарите”, симулатор – „С Ферари по ремонтиран междуселски път” (един колега я пусна и след три минути от Ферарито му остана само волана), аркада – „Издигане в общинска администрация без връзки” (изобщо не си представям как някой ще успее да мине дори първото ниво), всякакви там „Построй си бизнес – империя” (в нея се даваха като начален капитал десет тави с банички, от които да икономисваш), спортно развиващи - „Купи си титла” и „Продай си отбора в Казан” и т.н. И никъде – лого на производителя. Така и не разбрахме кой ги е правил.

Следващата купчина беше софтуер. Всякакви там антивируси против свински грип (някои с изтекла годност), доунлоад-мениджъри (на диска пишеше, че сваляли всичко – от мацка до номера на БМВ), чертожни програми като Паянт Уъркс ( българският аналог на Солид Уъркс) и т.н.

Канехме се вече да му закопчеем белезниците, когато един колега се сети: „Абе, момче – а къде е порното? Не ми казвай, че нямаш.”

Имаше, естествено. И запис как се приема важен закон в парламента, и предизборни митинги и обещания, и протест на профсъюзите – а бе с две думи – пълен набор порнография. Имаше даже еколози, които протестираха против... Аз лично не разбрах против какво. Момчето обясни, че филмът ще бъде многосериен, сега се снима втората част, а междувремено се уточнява кой е готов да плати повече.

Е, арестувахме го и конфиркувахме дисковете. На момчето му идеше да се разплаче, но после изведнъж вдигна очи и попита:
„Та, какво казвате, съм нарушил?”

Получи стандартното обяснение – авторските права. И тогава то отново се заитересува:
„А кой е авторът на всичко това?”

Понякога и на нас ни е трудно да отговорим. То пак добре, че не попита и кое му е „интелектуалното”.

Абе - друго си е с козите и стадиона.....