Истинската приказка за лъжливото овчарче

Живял някъде един студент – и понеже не успял да си уреди свестен стаж, хванал се през лятото да пасе овцете на известен фермер. А кошарата била досами магистралата.

През деня младежът пасял овцете и броял птиците в небето, но привечер вече му ставало много скучно. Ето защо той набирал по мобилния си телефон номер 112 и почвал да крещи, че го е нападнал Големият магистрален вълк с глутницата си.

Дежурната операторка всеки път въздишала и се свързвала с най –близкия до кошарата патрул.
- Пак ли оня тъпанар? – уморено питали полицаите – Някой ден наистина ще му отпорим ушите...
- Абе кой знае – колебаела се операторката – Може пък този път...? А и знаете ги медиите – ще тръгне приказка, че не се отзовавате навреме, ще научи министърът...
- Добре де, добре... – въздишали и полицаите, но понеже имало още доста време до края на смяната и трябвало с нещо да го уплътнят, отивали.

Студентът ги очаквал ухилен до ушите, търпеливо изслушвал какво ще му се случи, ако се обади още веднъж, а после си изпросвал няколо цигари, питал ги за новините – и се разделяли.
До следващия ден.

...Но веднъж, както младежът си пасял овцете, до стадото изведнъж спрели два джипа от тях излезли Големият магистрален вълк и глутницата му. Изглеждали толкова свирепи, че дори кучето веднага се покрило някъде.

Обаче студентът бил много съобразително момче – грабнал мобилния си телефон, набрал пак 112 и възбудено извикал:
- Помощ! Пристигна цял автобус с украински проститутки, закъсали - гладни са, жадни са, викат – за парче хляб били готови на всичко...

И това бил краят на Големия магистрален вълк – след десет минути пред кошарата се събрала цялата полиция на областта, а от съседните райони вече пътували подкрепления. Пристигнала дори една пожарна кола.

Но този път на младежа наистина му опънали яко ушите – все пак има неща, с които човек не бива да се шегува....