Приказка за тримата мениджъри и златната ябълка

Всичко започна с това, че Шефът се запали по така наречения фей-шуй – един вид, липсвала ни хармонията. Ако тя се появяла, всичко щяло да се оправи от само себе си. Мен лично ако ме питат, липсва ни нещо друго – и то на някои хора в главите, но...мода.

Дойдоха там едни специалисти и специалистки, накачиха на всякъде едни японски хлопатари, донесоха саксии с увивни растения, разместиха мебелите – абе, истинска лудница. Стана пасторално като на село, само едно стадо овце липсваше.
А в двора на фабриката направиха японска градина.

За който не е виждал такова нещо и цял живот е копал само родни градини, ще поясня: малко езерце там,няколко храста,дръвче по средата и малко цветя – едно от друго по-екзотични. Петрова, главната счетоводителка, отбеляза, че сега – как да е, но през зимата всичко щяло да замръзне. Специалистите обаче обещаха да донесат специална отоплаема палатка, било включено в цената. После пуснаха малко златни рибки в езерцето и си заминаха.

Понеже всичко това струваше доста пари, шефът веднага разпредели отговорностите – Петрова ще полива цветята, Стефанов, търговския мениджър, ще се грижи за езерцето и рибките в него, а оперативния менидър Георгиев – за дръвчето.
На работниците бе наредено да не се доближават на по-малко от десет метра от градината, а само да я съзерцават отдалеч и да релаксират.

Нашите хора скоро свикнаха със задълженията си – Петрова поливаше цветята и храстите, Стефанов хранеше рибките, а Георгиев влезе в Мрежата, откри, че дървото било някаква „златна китайска ябълка”, която не изисквала никакви грижи и просто махна с ръка. Впрочем, веднъж донесе в един буркан пет жаби и ги пусна в езерцето да плашат рибките на Стефанов, понеже оня го беше наклепал за нещо пред Шефа. Жабите харесаха много новото си местообитание и почнаха да се развъждат, в резултат на което на търговския мениджър му отрязаха половината месечен бонус – за занижен контрол.
Но иначе всико си вървеше нормално до есента, когато изведнъж на дръвчето се появи златна ябълка – при това съвсем истинска.

Шефът се обади на фен-шуйците, те направиха справка в Китай и отговориха – ами да - платили сте за златна ябълка – имате я. Обаче, имайте предвид – плодът не може да се къса преди да узрее. Иначе дървото веднага ще изсъхне. А, и друго – ще ражда три пъти последователно, а после ще заспи нещо като зимен сън.

На следващата сутрин Шефът събра мениджърите си.
- Ами то се е видяло – ще я пазите на смени. Я ламя ще дойде да я открадне, я някой от нощната смяна...
Георгиев го информира, че нощна смяна в момента няма. Шефът се почеса по главата.
- Абе злато е това – може и килограм да има. Не можем да го оставим без надзор. ....Понеже всички сте ми като деца и не е удобно да питам кой е най – възрастен, направете си сами график и почвайте. Но накрая ябълките ги искам на бюрото ми. Аз самият съм толкова зает с битки с конкуренцията, че само змейове ми липсват.

Стефанов и Георгиев веднага се проявиха като истински кавалери и отстъпиха път на дамата. На протестите й, че просто я мразят и искат да се отърват от нея, колегите гузно отрекоха и смотолевиха нещо от рода – абе все ще се разберете там по женски...

Шефът одобри, а после напомни на Георгиев, че парното не работи, до месец-два да бъдело оправено и че не му се слушали тъпи обяснения в смисъл – горелката била повредена, а заводът, който ги произвеждал, бил закрит. Който искал, щял да намери решение.
Георгиев сви рамене и излезе, за да нареди на фрезиста да направи от стар лист от ножовка нещо като меч – макар че не си представяше как Петрова ще сече глава след глава на змея, все пак във фирмата имаше приети процедури.

На следващия ден Петрова се прибра в къщи като пребита след тежкия работен ден, наготви, изпра, провери домашните на децата, направи салатка на мъжа си, изхвърли боклука – а после въздъхна, запали колата и се върна във фирмата. Там взе от пазача меча, паркира до японската градинка и отвори един роман на Сандра Браун...
...По едно време в полусън й се стори, че чува криле, но понеже още беше под въздействието на книгата, реши че това е ангелът на любовта и само се намести по-удобно на седалката.
На сутринта ябълката я нямаше.

Естествено, Шефът беше бесен. След като крайно нетактично обясни какво ставало, когато оставиш жена да ти върши работата (а при всяка негова дума хлопатарите зловещо звънтяха), той прати Петрова да си гледа счетоводството и й забрани повече да се занимава с юначество (сякаш тя самата бе поискала). После се обърна към другите двама:
- Е, кой е следващият?
- Колегата – обади се веднага Георгиев.
- Ама защо аз? – възмути се Стефанов – Твоите хора правиха меча, ти го пробвай.
- Понеже почват мачове, а ти се правиш на много умен и ходиш само по театри. Пък и нали си много добър в преговорите – все ще намериш подход. Аз сега съм зает, търся горелка. Нали не искаш да стоиш цяла зима на студено...?
Стефанов въздъхна и се съгласи, но измърмори под носа си, че – естествено – идиота на семейството винаги отива последен. Георгиев се престори, че не го е чул.

След няколко дни, когато втората ябълка узря, Стефанов паркира колата си до японската градина, отпусна назад предната седалка и се зави с едно одеало, стиснал под него меча. А после започна да анализира ситуацията:
„То сега, такова – змей, хала. Звяр. А е духнала, а ме е опекла жив. И за какво – за една заплата от хиляда лева, че и бонуси напоследък не дават. То разбирам да получавах десет хиляди евро, че да изляза, да развъртя меча....Но за тези пари просто не си струва да рискувам. Като иска злато Шефа, да наеме някоя охранителна фирма – професионалисти там, с оръжие. Ама – на – все икономии, все със собствени средства...Как пък не.”
И се зави презглава с одеалото.
На сутринта ябълката липсваше.

Този път Шефът не беше просто бесен, а – направо извън себе си. И макар че Стефанов се позова няколко пъти на известната приказка - че е логично и при втория опит да се заспи, му се наложи да чуе за себе си неща, които не е прието да се казват между джентълмени. А после му удвоиха месечния план за продажбите – за компенсиране загубите от ябълката – и го изгониха.

Шефът и Георгиев останаха сами.
- Да знаеш, че ако и ти се издъниш, също ще го отнесеш!
- В длъжностната ми характеристика не пише, че трябва да се бия със змейове – обясни Георгиев – не че не искам да помогна, обаче - чак да се наказваме...
- Е, тогава ще бъде заради горелката – не си намерил още, нали? Добре, добре...Ако не донесеш тук последната ябълка, ще обсъдим редно ли е хората да стоят на студено или не...
Оперативният мениджър въздъхна тежко и отиде при дръвчето да види как върви зреенето.

Понеже не вярваше съвсем на приказките на колегите си – на тоя му се сторило, другият изобщо не разбрал какво става - следобед Георгиев свали от интернет всички варианти на приказката и ги проучи внимателно. Обаче истината бе неумолима - навсякъде се появяваше някаква ламя – макар че се предполагаше той просто да заспи и нищо лошо да не му се случи. Ако изключим разговора с шефа впоследствие, естествено.

Георгиев си отиде в къщи, навечеря се, а после се върна във фабриката. Макар да не вярваше съвсем в приказки, той беше научен да се съобразява с мнението на професионалистите, ето защо взе пожарогасителя от колата със себе си. Меча остави при пазача, понеже не бе виждал досега нещо, направено от подчинените му, да е свършило работа на някого.
После си постели между камъните, отвори лаптопа и си пусна последния нелегално свален филм.

Малко след полунощ изведнъж се изви вятър, чу се плясък на огромни криле и на пет метра от него кацна ламята. Изглеждаше уморена и ядосана, а от устите й (общо три на брой) излизаше слаб пламък.
- Уф, как ги мразя тези командировки – измърмори ламята – Побъркаха се с тоя фен-шуй, садят златни ябълки където им падне. А аз да обикалям като някой рекетьор...Аха, ето го и юнака. Ти що не спиш бе?
- Правя си програмата за утре – излъга Георгиев – а и пих доста кафе днес. Вие по какъв въпрос?
- За ябълката съм дошла...Хайде, дръпни се, да не те изпека жив.
Георгиев поклати глава. После се пресегна, взе пожарогасителя и пръсна пробно към ламята. Два от пламъците угаснаха.

- Ей, ама ти какво... Не си играй с това. Хайде, давай ябълката , че имам да ходя на още едно място.
Георгиев се почеса по главата.
- Ами...добре. Пиши фактура.
- Да пиша КАКВО?
- Фактура. Ябълката се води вече актив на фирмата – отново излъга Георгиев – и не може ей-така да я дадем – без документ. Ти да не си от сивия сектор на икономиката?
Ламята го гледаше изумено.
- А, да – и приемо-предавателен протокол. Кажи си данните, ей-сега ще го напиша.
- Ами ако не искам?
Георгиев уж случайно погледна към пожарогасителя.

- Виж сега – започна с далеч по-мек тон ламята – Тези ябълки всъщност не са за мен. Работя за един по-голям змей – по-добре да не ти казвам името му. Аз само ги събирам и ги нося. За мен не остава почти нищо. И осигуровки не ми плаща – дето викаш – съвсем сива работа.

Георгиев се замисли. После изведнъж помоли:
- Я дъхни с тази глава...Добре. Я сега с другата... Идеално. Третата... Да, всичко работи. Слушай, я го зарежи тоя твой змей и ела утре в девет часа на портала. Имам нещо за теб.
- Ама плащате ли добре?
- Е, „добре”... В тази криза и ракът е риба. Но ще си седиш на едно място, на топличко, няма да летиш по цяла нощ. И осигуровки ще има.
Ламята обеща да помисли и отлетя, а Георгиев се усмихна и се пресегна към дървото...

Шефът беше подозрително спокоен. Не попита нищо за ябълката, само уж между другото подхвърли:
- Георгиев, после иди при секретарката да си подпишеш заповедта за наказание....
- За какво?
- Горелката, мой човек, горелката...Ето, дето се вика – утре зимата започва, а ти – нищо...
Георгиев се разсмя, а после покани Шефа да слезе с него.

В котелното седеше ламята, гледаше температурните датчици и когато те покажеха определена стойност, духаше в горивната камера с някоя от главите си. Впрочем, при нужда духаше и с останалите глави, което я правеше направо многостепенна. Като я видя, Шефът веднага изхвърча навън.

- Георгиев, ама то било вярно бе! Аз мислех, че някой ги е свил ябълките. У нея ли са?
- Не, предала ги е вече в главния склад. Но догодина евентуално...
- Е, какво да се прави...Ти виж там, храни я с каквото яде...горелка така и така няма да намериш. И й кажи да си направи дебитна карта за заплатата и да не се мярка в офиса, че ако я види някой клиент, кой знае какво ще си помисли...

И така изкарахме зимата. Фей-шуйците наистина опънаха палатка и дръвчето оцеля.
След достатъчно дълго време Георгиев се появи с нов златен пръстен, а някой видял на жена му и дъщеря му разкошни огърлици...но може и да е само слух.

Само ламята е малко недоволна – излъгаха я за осигуровките. Затова сега тя вика – абе да изкарам зимата тук на топло – и ще търся нещо ново...
Може и да намери – работи направо като змей.