петък, 24 юни 2016 г.

Еко

Седим си значи с кмета в кръчмата на Горно Нанадолнище, пием си ракията и кроим бизнес планове.

- Ей, хората пари направиха, Минко - въздиша кметът и отпива. - А ние тук - спим. Ето, ти си интелигентен човек, средно образование имаш - дай някоя идея как и ние да ударим кьоравото?

- Пари трябват - обяснявам му. - Първоначален капитал. Иначе идеи бол.

- Абе има сега едни програми... Ти само кажи с какво да се хванем, пък финансирането го остави на мен.

- Е, щом е така... - отпих и аз. - Вземи лист и химикал и слушай.

Така се роди идеята да построим курортно екоселище на поляната, където по-рано пасяха кравите.

Ще речете - ама вие не сте професионалисти. Вярно, но и това не е хотел "Хилтън". Построихме десет къщички от неизпечени тухли - глина, слама и говежди тор. Еко до немай къде. Подовете също ги измазахме с тор от крави, пасли само росна трева. Варосахме стените, а покривите ги направихме сламени - ако времето е хубаво, през тях се виждаха звездите. Ако не е, хвърляхме по един екологичен найлон отгоре.

Леглата бяха, естествено, дървени, от стари дъски с дървояди в тях (демек, никакви вредни консерванти). Хвърлихме отгоре по един сламеник, а на прозорците опънахме волски мехури. Получи се много еко. Но понеже все пак - планина е, нощем става студено - освен по една овча кожа за завиване направихме и огнища. Обаче никакви там комини - една дупка горе в стената и толкова. Пък то нали и покрива...

После се сетихме, че освен частни лица, като се разчуе, ще тръгнат и разни фирми да си правят кьорсофри, или както те си ги наричат - тиймбилдинги. Значи, трябва им по-голяма зала - да се съберат и да почнат взаимно да се убеждават колко са велики. Пардон - да се мотивират де.

Кметът предложи да ремонтираме стария краварник, но аз като ръководител на проекта твърдо заявих - не! Наблизо от незапомнени времена имаше пещера - изметохме я, изгонихме от нея прилепите (оставихме само няколко за колорит), сложихме няколко дънера да има къде да сядат мениджърите, а едната стена я изстъргахме до бяло (там някой бе рисувал ловни сцени, обаче доста примитивно) и сложихме кутийка с цветни тебешири - за презентации.

Що се отнася до санитарните удобства - през лятото и една баня, скована от дъски, стига. Слагаш потопяема помпа в реката, десетина варела в горния край на поляната (боядисани в черно) и да се къпят. В Средновековието хората и толкова не са имали.

Тоалетни не предвидихме - така де, наоколо само гора, за какво? И зачакахме първите гости.

Случиха се англичани. Решили хората да избягат от цивилизацията и дошли с целите си семейства. Разведохме ги, те кимаха, снимаха се, казаха, че неолитното селище е много интересно, но накрая попитаха - а къде все пак ще живеем ние? Отговорихме им, че то другаде няма къде. Тогава един възрастен англичанин възбудено обясни, че през войната немците го помислили за руснак и го вкарали в концлагер. После Червената армия ги освободила, след което (след кратък разпит в НКВД) той лично бил изпратен в руски лагер в Сибир. Човекът се кълнеше, че и на двете места условията били много по-добри, отколкото тук, ако не се смятат часовоите на вишките. Сипахме му сто грама сливова и казахме, че ние сме против войната изобщо.

Вечерята също беше "еко" - джуркан боб (не генномодифициран), хляб от фуражна пшеница и тиквеник за десерт. Някакъв по-капризен клиент се запъна - искал пържени картофи. Кметът кимна, донесе му мотика и фенер и вика - "ей там са садени, изкопай си по свой избор, а ние ще ти ги опражим". Други претенции нямаше.

Младите англичани обаче отбелязаха, че било малко скучно. Усмихнахме се хитро, раздадохме на всеки по няколко стръка екологично чист коноп, бутилка джин, производство на "Манго дистелд" от долната махала и ги поканихме на дискотека. Запалихме голям огън, около който да танцуват, диджей Гунчо изсвири на кавал няколко овчарски блуса, а диджей Мурджо виеше на най-тъжните места. После известният в цялото село рапър Жоро Пелтека прочете предизборната програма на кмета, но чистият въздух и конопът вече бяха свършили своята работа - всички дремеха по тревата.

На сутринта една англичанка се оплака, че я ухапал бръмбар, и поиска 10 000 паунда компенсация. Кметът на свой ред поиска бръмбара, за да сравни захапката. После любезно обясни, че приемаме за щета само ухапване от отровна змия или мечка - и то ако са предизвикали трайна загуба на работоспособност. Англичанката оттегли оплакването си и попита кога е следващият автобус за града.

Сега гледам, че Обединеното кралство рязко се засили да напуска ЕС, но не вярвам точно ние да сме виновни.

Така де - има и други еко селища у нас.

понеделник, 20 юни 2016 г.

Нашата борба

Да ви призная честно - голяма далавера има да се бориш с нещо. Обаче не с корупцията или престъпността например, понеже бият през пръстите и много боли.

Много по-перспективно е да се изправиш срещу някакъв глобален проблем - ядрената енергетика, парниковите газове или социалното неравенство. Тук има доста пари и затова ние с бате избрахме да се борим с глада в световен мащаб - приятно, безопасно и добре платено. Регистрираш едно НПО и си гледаш кефа.

Естествено, не сме първите, които са се сетили - дори и у нас. Брат ми работеше в една фирма, дъщерна на американска, където а не си се сборил, а не си мръднал и едно ниво в йерархията. Затова те периодично организират походи срещу глада - отиват в планината, тръгват от един връх, пеят, берат цветя, плашат вълците, а като стигнат съседния връх - в резултат на усилията им гладът в световен мащаб намалял с 10%. На вас може и да ви е смешно, но на тях хич даже не им е, обаче - фирмена политика. И остави другото, ами не им дават и да си носят сандвичи даже.

Та - направихме си ние едно семейно НПО и веднага ни поканиха на международна среща за борба с глада. Вие, като по-аджамии относно глобалните проблеми, сигурно си мислите, че подобни форуми се правят възможно най-близо до засегнатите. В Сомалия например. Да, ама не, както казваше един наш журналист. В Сомалия е много горещо, има мухи и сомалийски пирати, затова никой няма да дойде. Срещата се проведе в Кипър, в хотел пет звезди, а менюто бе изключително богато, така че докато хапваме, да ни става още по-мъчно за гладните по света.

Естествено, имаше изказвания и дискусии, особено през първия ден, докато още не бяхме открили местните барове.

Първи бяха британските учени - те докладваха, че в резултат на многогодишни изследвания и анализи са открили, че гладът се дължи основно на недостиг на храна. Откъде обаче да се вземе тя - това било предмет на нови проучвания и ако получели съответното финансиране...

Веднага след тях взеха думата французите, главно за да се заядат (те не обичат британците, понеже най-добрите френски футболисти играели в английската висша лига). Та - французите споделиха своите наблюдения за Африка. Оказва се, че гладът се появява там, където изчезнат колонизаторите, при това - доста скоро. Уж земята същата, но не я ли тъпчат ботушите на омразните "бели господари" - не ражда. Много странно.

Естествено, от политкоректна гледна точка ние ги освиркахме. Не е въпросът дали са прави, или не, а че една дама от американската делегация оглеждаше внимателно залата и си записваше нещо. И като стане дума в края на годината за финансиране... За всеки случай освиркахме французите още веднъж.

Руснаците повториха позицията си от предишните срещи - за всичко било виновно преждевременното и необмислено ликвидиране на колхозите и совхозите. Ако те бъдели изградени отново (но сега в Африка например), а племенният вожд станел председател - това щяло да реши изцяло проблема. И в заключение представителят им не можа да се въздържи да отбележи, че в основата на всичко бил навикът на западната цивилизация да си вре гагата, където не й е работа - ето, докато местните се ядели един друг - глад нямало. Обаче не било християнско, дай сега да им вземем котлите - и ето докъде я докарахме. Така става, като почнеш да се месиш в специфичната етническа култура на някого.

"Да бе, ние като нямаме колхози, че сме умрели от глад - отговориха американците. - Фермерството му е майката. Правиш там едно ранчо, отглеждаш крави ли, зебри ли, слонове ли - доиш, а накрая колиш и има мляко и месо за всички."

Мнозина поискахме да попитаме как точно се дои слон, но се сетихме навреме за финансирането и си замълчахме. А американецът обясни, че в момента те започвали производството на супербюджетен айфон със соларна батерия, с който местните да могат да контактуват и ако някой намери ядливи корени или убито животно... Изръкопляскахме.

Китайският представител стана, усмихна и каза:

Яко бачкане, нищо друго.

Но специфичната им етническа култура... демек, ако ги мързи? - попита някой.

Тогава първо бой, после яко бачкане. Иначе не става. А щом се разбере, че си готов да работиш здраво, инвеститорите веднага ще дойдат.

Тук някъде с батко загубихме интерес, понеже се сетихме за ситуацията у нас и... Абе не може навсякъде по китайски.

Обаче наблизо имаше едно приятно барче, после отидохме на плажа - и така. На следващия ден колегите около нас на пясъка станаха много повече, на третия ден тук бяха всички, а в залата нямаше никого.

Така де - каквото можахме, направихме.

сряда, 15 юни 2016 г.

Конфликти от най-различен характер

Вече всички у нас научиха - при това не от някакви си жълти издания, а от самия Премиер, - че конфликтът на Слънчев бряг бил на битова основа. Никакви там наркотици, проституция или нещо подобно - не, просто единият паркирал на мястото на другия или си изтупал килима под прозореца му, не разбрах точно. Но важното е да успокоим чуждите туристи, та дори и с глупости.

Само че "битовите" конфликти, ако не вземеш сериозни мерки, са доста заразни и след около месец можем примерно да очакваме:

Преди два дни журналист от вестник "Култура" паркирал поршето си пред Националния исторически музей. Възникнал конфликт, а малко по-късно тридесетина сътрудници на музея, водени от директора си, се въоръжили с древнославянски брадви и прабългарски мечове, а шефът им за всеки случай облякъл ризница. После те нахлули в редакцията на вестника и водачът им изкрещял: "Вие тук за най-културни ли се имате?", но били посрещнати от дъжд от стрели от законно притежавани арбалети. Жертви нямало, но на някои леко пострадали и досега им вливат допълнително самочувствие.

Премиерът окачестви това като конфликт на битова основа и като наказателна мярка забрани на всички държавни служители да посещават музея и да четат вестника - докато ония се сдобрят. Жестоко, но необходимо.

Оня ден Президентът се разхождал с колелото си и го спрял за малко на паркинга, където са колите на сценаристите на едно известно телешоу. Възникнал конфликт, а след няколко часа екип на шоуто нападнал Президентството. Гвардейците стреляли, но все пак някои от нападателите успели да проникнат вътре и да стигнат до държавния глава. Те му изкрещели: "Ти за президент ли се мислиш, бе? Наесен ще видим кой ще бъде президент!", но в този момент се появили няколко чистачки и със законно притежаваните си метли отблъснали нападателите. Междувременно в помощ на гвардейците пристигнала и група мускетари и сценаристите били пратени да си готвят следващото предаване.

Премиерът окачестви това като конфликт на битова основа и забрани на всички държавни служители да гледат въпросното шоу, докато онези не закачат портрет на Президента в студиото. Възложено бе на министър Бъчварова да организира контрола на това кой какво гледа, като й бе разрешено ползването на специални разузнавателни средства.

Вчера известният политик Лютив Салам спрял мерцедеса си пред нечии сараи на мястото, където домакинът обикновено паркирал летящата си чиния. Възникнал кратък конфликт, а няколко часа по-късно политикът се върнал с голяма група душмани, въоръжени с ятагани. Нахлули в сараите с викове: "Само ти ли ще разпределяш порциите, бе - и ние искаме да си топнем човките!" Вътре обаче ги чакали гавази, които открили огън със законно притежаваните си системи "Бук". За щастие жертви нямало, понеже производителят предвидливо бил изпратил само учебни боеприпаси.

Премиерът окачестви това като конфликт на битова основа и помоли чуждите авиокомпании да не спират полетите си до София, понеже смисълът от тези системи бил да се покаже бабаитлък и всъщност никой не знаел как се ползват. Като чуха това, дори и тези, които до момента не бяха изтръпнали от страх, го направиха, но обещаха да помислят.

...Днес излизам на балкона и гледам - съседът спрял москвича си на мястото на моята лада. Викам му - махни я бе, синът след малко се връща, а той ми прави неприлични жестове и се смее.

Вечерта събрах няколко приятели, въоръжихме се с пет бутилки бира и нахлухме у тях. Той тъкмо гледаше мача и ни посрещна със законно притежаваната си двойнопрепечена сливова. Последва изясняване на отношенията - пивка ли е ракията, с шопска салата ли върви по-добре или с нещо друго, кога да минем на бира и т.н.

Мачът отдавна бе свършил, а ние продължавахме да пием и да спорим на висок глас. Накрая жената на комшията не издържа и след като ни отправи няколко предупреждения, донесе точилката. Почна от мъжа си, после се прехвърли на нас, като дори ни нарече "пияндета".

Пет минути по-късно кварталът бе блокиран от полицията, а пред входа се изсипа тежковъоръжена жандармерия. Имаше и две линейки и няколко телевизионни екипа. Малко по-късно, облечена с две бронежилетки една върху друга, пристигна и министърката да координира. Сложиха ни белезници и ни откараха в районното управление.

От сутрешните новини научихме, че от години аз и комшията сме водели борба за територия за продажба на печени семки и накрая това логично е довело до въоръжен конфликт. В момента всички участници в схватката били в болница с различна степен на увреждания (че става дума за обикновен махмурлук, не уточниха).

Премиерът окачестви това като много сериозен инцидент, заплашващ живота и здравето на невинни хора, и обеща да хвърли цялата полиция срещу семкаджийската мафия. И, естествено, забрани на държавните служители да ядат семки.

Абе друго си е да те управляват професионалисти...

сряда, 8 юни 2016 г.

Пета предавка

Гледам снощи по телевизията - нивото на Сена се вдигало и щяла да залее Париж. Нека. Те, французите, друго не заслужават. Вече двадесет години минаха, а обидата в душата ми си стои.

Сега на всеки ъгъл има автокъща и още с влизането пъргави млади момчета ти предлагат много запазени коли, с които собственичката пенсионерка е ходила само до банката веднъж месечно.

...А навремето не беше така. Тогава - продаде някой малко ниви и вечерта чука у нас - бати Енчо, хайде да ми докараш една кола, ама ти да я избереш - като змей да е! Аз кимам, пием по една ракия, а когато той си тръгне, звъня на моя човек във Франция да намери нещо по-евтино и да го поизлъска.

След седмица сядам на автобуса, отивам, вземам колата и я карам на собствен ход в село. Обаче - не направо в двора на клиента, ами я спирам у нас, измивам я и вечерта я паркирам пред кръчмата. Всички гледат, охкат, ахкат, коментират, а ние с клиента си пием ракията и уж нищо не забелязваме. Накрая обаче се качваме в колата, аз паля гумите, на асфалта остават две дебели черни ивици, а хората в кръчмата почват да пресмятат нямат ли и те ниви за продаване.

Търсеха ме от всички околни села, че и от града идваха. А какъв авторитет имах - Джереми Кларксън ряпа да яде.

Проблемът дойде от жена ми. Искала и тя да дойде веднъж - хем да видела Париж, хем да си купела оригинален френски парфюм, понеже този на бакалията на бай Санди малко я съмнявал... А като си направели следващия път банкет с колежките в свинефермата - ако не е с "Шанел", не можело. Викам й - ти да не мислиш, че тези коли от Лувъра ги купувам? Но напразно.

Абе - с жена и радио не се спори. Качих я с мен на автобуса, отидохме в покрайнините на Париж при моя човек и взехме колата - Рено Лагуна. Е, последните години стояла в двора на някакъв пейзан и тапицерията малко беше окълвана от кокошките, а отстрани имаше по-светло петно, където се бе чесало магарето, но иначе - звяр. Изпрана, лъсната - жената десет минути си чисти обувките, преди да влезе. А после се опъна на предната седалка и вика - карай към Шан-з-Елизе! Понеже тя Париж си го представя нещо като Перник, но с не чак толкова натоварено движение.

Викам си - ще отидем до първия мол да си купи парфюм и като за първи път - стига й. След година-две - пак. А междувременно спрях на една бензиностанция да напълня резервоара.

Платих, огледах се и понеже не видях полицаи, на излизане на главния път форсирах колата докрай. Да видят български дрифтинг, дето се вика.

Е, видяха. Полицаите пиели кафе на една масичка от другата страна и ме настигнаха след сто метра, а после ме накараха да се върна. Единият посочи двете дебели черни ивици на асфалта.

Престорих се, че не разбирам. "Двеста евро глоба" - уточни той.

Обясних, че точно сега (тоест тогава де) България е в страхотна криза, хората са много бедни и децата им нямат какво да ядат. И с последните си стотинки прескачат до Франция да си купят една Лагуна, за да спестят от пари за обувки.

Полицаите ме изгледаха продължително, а после вторият въздъхна и влезе в бензиностанцията. Реших, че може и да ми се размине.

Униформеният се върна с четка с дълга дръжка, кофа с някакъв разтвор и няколко конуса.

- Почвай да миеш! - нареди ми той и сложи конусите за всеки случай, да не ме отнесе някой друг българин.

Викнах на жената да излиза (тя не знае френски), но полицаят поклати глава - ти го направи, ти ще го изчистиш. Освен ако не предпочиташ да платиш двеста евро и да си вървиш по пътя... Е?

- И ти ми ли, бати Енчо?

- Мих я - пари са това. А кака ти Минка само се въртеше наоколо и повтаряше да побързам, че щели да затворят бутиците. Ето, тя искала да иде при "Зара", но то вече се стъмнило и сигурно скоро жената щяла да пусне кепенците и да иде да прави салатка на мъжа си...

Обаче то гума от асфалт как се мие? Без ръце останах.

Отне ми някъде около два часа и накрая полицаите кимнаха - тре биен. Върнаха ми книжката и аз тръгнах, ама така полека, полека. И чак като се отдалечих на петдесет метра, подадох си главата от прозореца и с пълно гърло извиках:

- Емиле Костадинов!

А кака ти Минка шътка - сакън, ще те върнат и тротоара да измиеш. Но полицаите само се превиваха от смях.

И уж се бяхме разбрали да не казваме в село, но жената споделила с балдъзата, тя с комшийката и... Среща ме кметът и вика - а пак си направил дрифтинг, а съм те накарал да измиеш целия площад.

Обаче то търговия без реклама бива ли? Клиентите постепенно намаляха и скоро се отказах.

Та така. Хайде да допиваме и да си ходя, да видя по новините докъде е нивото на Сена.

Той Господ забавя, но не забравя.

петък, 3 юни 2016 г.

Призракът на комунизма

Призракът на комунизма си лежеше на едно диванче в къщата-музей на Тодор Живков и се чудеше къде да се разходи. Европа вече беше я обиколил, а напоследък в Брюксел се случваха такива неща, че го караха да се комплексира.

Искаше му се да прескочи до Венецуела, но там напоследък любовта към лидера ставаше толкова голяма, че нищо чудно накрая той да свършеше като колегата си кондукатор Чаушеску, на когото дори паметник не направиха. А ето, тук, ако разгледаш всички материали, оставаш с впечатлението, че през последните две години на войната главният противник на Хитлер е била ръководената от Тодор Живков съпротива и само отделни части са воювали срещу Съветския съюз. То затова и са му направили паметник на човека де.

В този момент пред паметника се изсипаха група политически туристи, водени от наперена буля. Поднесоха червени карамфили и помолиха Призрака да им помага, понеже нямало друг кой. Той ги огледа и не видя нито един комунист сред тях, но цветята бяха свежи, та... с две думи, той се мушна в багажника на една от колите и замина с тях за столицата.

Призракът на комунизма перфектно познаваше всички държавни учреждения, понеже дълго бе живял там и сега го посрещаха така, сякаш изобщо не беше си отивал. Той си избра Министерския съвет и с лека носталгия тръгна да обикаля по познатите коридори.

Премиерът седеше в кабинета си и разсъждаваше върху два изключително сложни проблема - да се превъоръжи ли армията ни и какво да се прави с ЦСКА. Вярно, армията бе чакала доста и можеше да почака още, но другото... избиратели са това. И в този миг му докладваха, че в Министерския съвет се е настанил Призракът на комунизма.

"Ами сега какво правим? - изтръпна Премиерът. - Какво ще обяснявам на началниците? Утре Ройтерс като обяви новината - отиде ми и премиерството, и всичко". И той нареди Призракът да бъде прогонен с всички възможни средства.

В Министерския съвет се разнесоха песни от зората на демокрацията, а няколко министри обявиха гладна стачка и построиха "Село на истината" (за град нямаше достатъчно хора).

Призракът погледна на всичко това с отвращение, а после отиде в Президентството и върза червена пионерска връзка на държавния глава. Последният тъкмо се готвеше да приеме американска делегация и изпадна в паника. Наложи се три пъти да му пускат химна на Европа, за да се успокои.

А Призракът на комунизма прескачаше от едно учреждение в друго, като на любимите му места - като БАН например - го посрещаха с червени карамфили.

В този момент Премиерът се обади в Светия Синод. Когато разбраха кой е на линията, слушалката вдигна самият Патриарх.

"Така и така - проплака Премиерът. - Нямате ли там някоя специална служба, нещо екзорсизъм против комунистически призраци, че работата стана съвсем зле. Преди малко ми се обажда Обама и предлага да прати екип ловци на духове".

"Имаме - отговори Патриархът. - Но после да не съжалявате?"

"Няма, няма. Пускай ги да четат, че светът ни гледа."

На следващият ден цяла България бе парализирана - почти нищо от държавната администрация не работеше. Някаква невидима сила отхвърляше хората назад и не им позволяваше да заемат работните си места.

И което бе най-страшно, потърпевш бе и самият Премиер. Този път той отиде в Синода лично.

"Е, аз те предупредих, чадо мое - сви рамене Патриархът. - Не разбирам от какво си недоволен."

"Ама как бе - почти тридесет години минаха, приеха ни в НАТО, ЕС, скъсахме с тоталитарното минало - и изведнъж...?"

"Скъсахте ли? - сви рамене Патриархът. - Явно Господ вижда друго. Преди как се правеше кариера? Ако си член на управляващата партия. Сега? Същата работа. Я ми кажи кой точно напоследък се е издигнал само благодарение на лични качества?

По-рано а си се опълчил срещу ръководството, а си излетял като тапа от шампанско. Сега?

Направихте хранилки за всичките си роднини и любовници, а после Призракът на комунизма ви бил виновен. Добре, ще организирам довечера една заря, белким Господ обърне внимание и се смили. Но друг път много внимавайте за какво се молите, понеже..."

...А Призракът доволно потриваше ръце и си мислеше - абе що не взема да прескоча до Гърция - хем е близо, хем имат море, хем ще ме уважават хората.

И си затананика сиртаки.

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/