сряда, 8 юни 2016 г.

Пета предавка

Гледам снощи по телевизията - нивото на Сена се вдигало и щяла да залее Париж. Нека. Те, французите, друго не заслужават. Вече двадесет години минаха, а обидата в душата ми си стои.

Сега на всеки ъгъл има автокъща и още с влизането пъргави млади момчета ти предлагат много запазени коли, с които собственичката пенсионерка е ходила само до банката веднъж месечно.

...А навремето не беше така. Тогава - продаде някой малко ниви и вечерта чука у нас - бати Енчо, хайде да ми докараш една кола, ама ти да я избереш - като змей да е! Аз кимам, пием по една ракия, а когато той си тръгне, звъня на моя човек във Франция да намери нещо по-евтино и да го поизлъска.

След седмица сядам на автобуса, отивам, вземам колата и я карам на собствен ход в село. Обаче - не направо в двора на клиента, ами я спирам у нас, измивам я и вечерта я паркирам пред кръчмата. Всички гледат, охкат, ахкат, коментират, а ние с клиента си пием ракията и уж нищо не забелязваме. Накрая обаче се качваме в колата, аз паля гумите, на асфалта остават две дебели черни ивици, а хората в кръчмата почват да пресмятат нямат ли и те ниви за продаване.

Търсеха ме от всички околни села, че и от града идваха. А какъв авторитет имах - Джереми Кларксън ряпа да яде.

Проблемът дойде от жена ми. Искала и тя да дойде веднъж - хем да видела Париж, хем да си купела оригинален френски парфюм, понеже този на бакалията на бай Санди малко я съмнявал... А като си направели следващия път банкет с колежките в свинефермата - ако не е с "Шанел", не можело. Викам й - ти да не мислиш, че тези коли от Лувъра ги купувам? Но напразно.

Абе - с жена и радио не се спори. Качих я с мен на автобуса, отидохме в покрайнините на Париж при моя човек и взехме колата - Рено Лагуна. Е, последните години стояла в двора на някакъв пейзан и тапицерията малко беше окълвана от кокошките, а отстрани имаше по-светло петно, където се бе чесало магарето, но иначе - звяр. Изпрана, лъсната - жената десет минути си чисти обувките, преди да влезе. А после се опъна на предната седалка и вика - карай към Шан-з-Елизе! Понеже тя Париж си го представя нещо като Перник, но с не чак толкова натоварено движение.

Викам си - ще отидем до първия мол да си купи парфюм и като за първи път - стига й. След година-две - пак. А междувременно спрях на една бензиностанция да напълня резервоара.

Платих, огледах се и понеже не видях полицаи, на излизане на главния път форсирах колата докрай. Да видят български дрифтинг, дето се вика.

Е, видяха. Полицаите пиели кафе на една масичка от другата страна и ме настигнаха след сто метра, а после ме накараха да се върна. Единият посочи двете дебели черни ивици на асфалта.

Престорих се, че не разбирам. "Двеста евро глоба" - уточни той.

Обясних, че точно сега (тоест тогава де) България е в страхотна криза, хората са много бедни и децата им нямат какво да ядат. И с последните си стотинки прескачат до Франция да си купят една Лагуна, за да спестят от пари за обувки.

Полицаите ме изгледаха продължително, а после вторият въздъхна и влезе в бензиностанцията. Реших, че може и да ми се размине.

Униформеният се върна с четка с дълга дръжка, кофа с някакъв разтвор и няколко конуса.

- Почвай да миеш! - нареди ми той и сложи конусите за всеки случай, да не ме отнесе някой друг българин.

Викнах на жената да излиза (тя не знае френски), но полицаят поклати глава - ти го направи, ти ще го изчистиш. Освен ако не предпочиташ да платиш двеста евро и да си вървиш по пътя... Е?

- И ти ми ли, бати Енчо?

- Мих я - пари са това. А кака ти Минка само се въртеше наоколо и повтаряше да побързам, че щели да затворят бутиците. Ето, тя искала да иде при "Зара", но то вече се стъмнило и сигурно скоро жената щяла да пусне кепенците и да иде да прави салатка на мъжа си...

Обаче то гума от асфалт как се мие? Без ръце останах.

Отне ми някъде около два часа и накрая полицаите кимнаха - тре биен. Върнаха ми книжката и аз тръгнах, ама така полека, полека. И чак като се отдалечих на петдесет метра, подадох си главата от прозореца и с пълно гърло извиках:

- Емиле Костадинов!

А кака ти Минка шътка - сакън, ще те върнат и тротоара да измиеш. Но полицаите само се превиваха от смях.

И уж се бяхме разбрали да не казваме в село, но жената споделила с балдъзата, тя с комшийката и... Среща ме кметът и вика - а пак си направил дрифтинг, а съм те накарал да измиеш целия площад.

Обаче то търговия без реклама бива ли? Клиентите постепенно намаляха и скоро се отказах.

Та така. Хайде да допиваме и да си ходя, да видя по новините докъде е нивото на Сена.

Той Господ забавя, но не забравя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/