понеделник, 20 юни 2016 г.

Нашата борба

Да ви призная честно - голяма далавера има да се бориш с нещо. Обаче не с корупцията или престъпността например, понеже бият през пръстите и много боли.

Много по-перспективно е да се изправиш срещу някакъв глобален проблем - ядрената енергетика, парниковите газове или социалното неравенство. Тук има доста пари и затова ние с бате избрахме да се борим с глада в световен мащаб - приятно, безопасно и добре платено. Регистрираш едно НПО и си гледаш кефа.

Естествено, не сме първите, които са се сетили - дори и у нас. Брат ми работеше в една фирма, дъщерна на американска, където а не си се сборил, а не си мръднал и едно ниво в йерархията. Затова те периодично организират походи срещу глада - отиват в планината, тръгват от един връх, пеят, берат цветя, плашат вълците, а като стигнат съседния връх - в резултат на усилията им гладът в световен мащаб намалял с 10%. На вас може и да ви е смешно, но на тях хич даже не им е, обаче - фирмена политика. И остави другото, ами не им дават и да си носят сандвичи даже.

Та - направихме си ние едно семейно НПО и веднага ни поканиха на международна среща за борба с глада. Вие, като по-аджамии относно глобалните проблеми, сигурно си мислите, че подобни форуми се правят възможно най-близо до засегнатите. В Сомалия например. Да, ама не, както казваше един наш журналист. В Сомалия е много горещо, има мухи и сомалийски пирати, затова никой няма да дойде. Срещата се проведе в Кипър, в хотел пет звезди, а менюто бе изключително богато, така че докато хапваме, да ни става още по-мъчно за гладните по света.

Естествено, имаше изказвания и дискусии, особено през първия ден, докато още не бяхме открили местните барове.

Първи бяха британските учени - те докладваха, че в резултат на многогодишни изследвания и анализи са открили, че гладът се дължи основно на недостиг на храна. Откъде обаче да се вземе тя - това било предмет на нови проучвания и ако получели съответното финансиране...

Веднага след тях взеха думата французите, главно за да се заядат (те не обичат британците, понеже най-добрите френски футболисти играели в английската висша лига). Та - французите споделиха своите наблюдения за Африка. Оказва се, че гладът се появява там, където изчезнат колонизаторите, при това - доста скоро. Уж земята същата, но не я ли тъпчат ботушите на омразните "бели господари" - не ражда. Много странно.

Естествено, от политкоректна гледна точка ние ги освиркахме. Не е въпросът дали са прави, или не, а че една дама от американската делегация оглеждаше внимателно залата и си записваше нещо. И като стане дума в края на годината за финансиране... За всеки случай освиркахме французите още веднъж.

Руснаците повториха позицията си от предишните срещи - за всичко било виновно преждевременното и необмислено ликвидиране на колхозите и совхозите. Ако те бъдели изградени отново (но сега в Африка например), а племенният вожд станел председател - това щяло да реши изцяло проблема. И в заключение представителят им не можа да се въздържи да отбележи, че в основата на всичко бил навикът на западната цивилизация да си вре гагата, където не й е работа - ето, докато местните се ядели един друг - глад нямало. Обаче не било християнско, дай сега да им вземем котлите - и ето докъде я докарахме. Така става, като почнеш да се месиш в специфичната етническа култура на някого.

"Да бе, ние като нямаме колхози, че сме умрели от глад - отговориха американците. - Фермерството му е майката. Правиш там едно ранчо, отглеждаш крави ли, зебри ли, слонове ли - доиш, а накрая колиш и има мляко и месо за всички."

Мнозина поискахме да попитаме как точно се дои слон, но се сетихме навреме за финансирането и си замълчахме. А американецът обясни, че в момента те започвали производството на супербюджетен айфон със соларна батерия, с който местните да могат да контактуват и ако някой намери ядливи корени или убито животно... Изръкопляскахме.

Китайският представител стана, усмихна и каза:

Яко бачкане, нищо друго.

Но специфичната им етническа култура... демек, ако ги мързи? - попита някой.

Тогава първо бой, после яко бачкане. Иначе не става. А щом се разбере, че си готов да работиш здраво, инвеститорите веднага ще дойдат.

Тук някъде с батко загубихме интерес, понеже се сетихме за ситуацията у нас и... Абе не може навсякъде по китайски.

Обаче наблизо имаше едно приятно барче, после отидохме на плажа - и така. На следващия ден колегите около нас на пясъка станаха много повече, на третия ден тук бяха всички, а в залата нямаше никого.

Така де - каквото можахме, направихме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/