петък, 24 юни 2016 г.

Еко

Седим си значи с кмета в кръчмата на Горно Нанадолнище, пием си ракията и кроим бизнес планове.

- Ей, хората пари направиха, Минко - въздиша кметът и отпива. - А ние тук - спим. Ето, ти си интелигентен човек, средно образование имаш - дай някоя идея как и ние да ударим кьоравото?

- Пари трябват - обяснявам му. - Първоначален капитал. Иначе идеи бол.

- Абе има сега едни програми... Ти само кажи с какво да се хванем, пък финансирането го остави на мен.

- Е, щом е така... - отпих и аз. - Вземи лист и химикал и слушай.

Така се роди идеята да построим курортно екоселище на поляната, където по-рано пасяха кравите.

Ще речете - ама вие не сте професионалисти. Вярно, но и това не е хотел "Хилтън". Построихме десет къщички от неизпечени тухли - глина, слама и говежди тор. Еко до немай къде. Подовете също ги измазахме с тор от крави, пасли само росна трева. Варосахме стените, а покривите ги направихме сламени - ако времето е хубаво, през тях се виждаха звездите. Ако не е, хвърляхме по един екологичен найлон отгоре.

Леглата бяха, естествено, дървени, от стари дъски с дървояди в тях (демек, никакви вредни консерванти). Хвърлихме отгоре по един сламеник, а на прозорците опънахме волски мехури. Получи се много еко. Но понеже все пак - планина е, нощем става студено - освен по една овча кожа за завиване направихме и огнища. Обаче никакви там комини - една дупка горе в стената и толкова. Пък то нали и покрива...

После се сетихме, че освен частни лица, като се разчуе, ще тръгнат и разни фирми да си правят кьорсофри, или както те си ги наричат - тиймбилдинги. Значи, трябва им по-голяма зала - да се съберат и да почнат взаимно да се убеждават колко са велики. Пардон - да се мотивират де.

Кметът предложи да ремонтираме стария краварник, но аз като ръководител на проекта твърдо заявих - не! Наблизо от незапомнени времена имаше пещера - изметохме я, изгонихме от нея прилепите (оставихме само няколко за колорит), сложихме няколко дънера да има къде да сядат мениджърите, а едната стена я изстъргахме до бяло (там някой бе рисувал ловни сцени, обаче доста примитивно) и сложихме кутийка с цветни тебешири - за презентации.

Що се отнася до санитарните удобства - през лятото и една баня, скована от дъски, стига. Слагаш потопяема помпа в реката, десетина варела в горния край на поляната (боядисани в черно) и да се къпят. В Средновековието хората и толкова не са имали.

Тоалетни не предвидихме - така де, наоколо само гора, за какво? И зачакахме първите гости.

Случиха се англичани. Решили хората да избягат от цивилизацията и дошли с целите си семейства. Разведохме ги, те кимаха, снимаха се, казаха, че неолитното селище е много интересно, но накрая попитаха - а къде все пак ще живеем ние? Отговорихме им, че то другаде няма къде. Тогава един възрастен англичанин възбудено обясни, че през войната немците го помислили за руснак и го вкарали в концлагер. После Червената армия ги освободила, след което (след кратък разпит в НКВД) той лично бил изпратен в руски лагер в Сибир. Човекът се кълнеше, че и на двете места условията били много по-добри, отколкото тук, ако не се смятат часовоите на вишките. Сипахме му сто грама сливова и казахме, че ние сме против войната изобщо.

Вечерята също беше "еко" - джуркан боб (не генномодифициран), хляб от фуражна пшеница и тиквеник за десерт. Някакъв по-капризен клиент се запъна - искал пържени картофи. Кметът кимна, донесе му мотика и фенер и вика - "ей там са садени, изкопай си по свой избор, а ние ще ти ги опражим". Други претенции нямаше.

Младите англичани обаче отбелязаха, че било малко скучно. Усмихнахме се хитро, раздадохме на всеки по няколко стръка екологично чист коноп, бутилка джин, производство на "Манго дистелд" от долната махала и ги поканихме на дискотека. Запалихме голям огън, около който да танцуват, диджей Гунчо изсвири на кавал няколко овчарски блуса, а диджей Мурджо виеше на най-тъжните места. После известният в цялото село рапър Жоро Пелтека прочете предизборната програма на кмета, но чистият въздух и конопът вече бяха свършили своята работа - всички дремеха по тревата.

На сутринта една англичанка се оплака, че я ухапал бръмбар, и поиска 10 000 паунда компенсация. Кметът на свой ред поиска бръмбара, за да сравни захапката. После любезно обясни, че приемаме за щета само ухапване от отровна змия или мечка - и то ако са предизвикали трайна загуба на работоспособност. Англичанката оттегли оплакването си и попита кога е следващият автобус за града.

Сега гледам, че Обединеното кралство рязко се засили да напуска ЕС, но не вярвам точно ние да сме виновни.

Така де - има и други еко селища у нас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/