понеделник, 14 септември 2015 г.

Рецепти от родната политическа кухня: Пържен шаран

Сигурно вече ви е направило впечатление, че предлаганите тук рецепти са лесни за приготвяне и включват само напълно достъпни продукти; в политиката се работи с това, което имаш подръка. Не като жена ми - прочела някъде колко полезно било авокадото за кожата, как я повдигало и опъвало и край - вече яде шопска салата само с авокадо. Е, то ако бях сигурен, че повдига, и аз вероятно щях да хапна малко, но...

Мисълта ми е, че шарани у нас - колкото щеш. Плуват си наоколо и само чакат да ги изпържи някой. Как да не го засърбят човек ръцете, особено пък по време на избори?

(Един пример - в съседния вход живее дядо Кольо. Стар е вече, но помни как навремето прокарвали пътя през Хаинбоаз и дори показва снимка с Пенчо Кубадински. Та - звъннал му оня ден телефонът и какво мислите - обаждали му се от "Ал Кайда". Отвлекли значи хората един самолет, а внукът на дядо Кольо се оказал вътре. И баш терористът обяснил - даваш три хиляди лева или отваряме прозореца и хвърляме внука ти през него. Дядо Кольо нито за миг не се усъмнил, но все пак попитал - ама как ще донеса парите, аз съм стар човек и не мога да хвърча... Няма страшно, обяснили му терористите, ти нагласи сумата, а като наближим вашия блок, един колега ще скочи с парашут и ще дойде да ги прибере.

И наистина - след половин час някакъв мургавелко дошъл, взел парите и предал на дядото много поздрави от Осама бин Ладен, който сега живеел в един по-добър свят. Два часа по-късно внукът се върнал от лекции, дядото го поздравил с "аллах акбар" и станала една...)

Та - пълно е с шарани наоколо. Едно време ги ловяха на кюспе, но сега даже и това не слагат. Закачат на кукичката малко обещания - ще ви вдигнем пенсиите, ще изгоним чуждите инвеститори и ще им национализираме фабриките, за да има работа за всички, ще направим минималната заплата две хиляди лева, ще избесим всички душмани по уличните стълбове - все едни такива неща, които те карат да мечтаеш. На шарана повече не му трябва - той не мисли, а кълве. Ако мислеше, нямаше да е шаран.

Най-добре се лови в мътна предизборна вода, понеже тогава рибата направо полудява и сама скача в кепчето. Когато всичко свърши и тя види малко по-ясно ситуацията, вече е много късно.

...После шараните се изчистват и се овалват в брашно. Пържат се в българско олио - ако ги сложиш в зехтин например, не се получава добре. Истинският шаран винаги кълве на "изберете българското" и сам скача в тигана, понеже е патриот.

Много важно е шаранът да се изпържи добре; на практика това означава, че трябва да бъде тотално излъган в очакванията си. Старите политически готвачи знаят - ако след избори изпълниш, макар и едно от обещанията си, това създава опасен прецедент. Шараните - или "балъците", както ги наричат помежду си политическите ни лидери, ползвайки майчиния език на колегите си, като нищо могат да помислят, че и от тях зависи нещо. А то веднъж човек като помисли, спиране няма - току-виж му харесало и помислил пак. Ето защо гласуващите трябва да бъдат твърдо убедени, че "всички са маскари", и да пуснат бюлетината на база на това кой е по-симпатичен и кой по-цветисто псува другите, дето са против нас и искат да лишат България от бъдеще. Затова пърженето се извършва на два етапа - първо се отива при бай Първан, който цял живот е бил милиционер, а след пенсионирането - нощен пазач - и му се внушава, че от вчера изведнъж е станал експерт по всичко. Това ядрена енергетика, пренос на горива, финансова политика на държавата, отношение към емигрантите, чужди инвестиции - кой може да ги разбира по-добре от един бивш милиционер с незавършено средно образование? И бай Първан кима гордо, вярвайки, че сам е стигнал до абсурдните изводи, които му се внушават. Особено важен за пърженето е моментът нашият човек да бъде твърдо убеден, че всички по света - европейци, американци, руснаци, китайци, араби, евреи и т.н., непрекъснато заговорничат как да му откраднат лозенцето, подпомагани от своите агенти тук. Само хората от неговата партия са светци, случайно слезли на земята за изборите, и ако не ги подкрепи, пак ще се върнат на небето.

Но когато изборите минат, се минава към втория етап - бай Първан любезно е отсвирен да си пази ценното мнение за себе си и да не се обажда много, понеже, ако бяха спечелили другите, щеше да е още по-зле. И човекът разбира, че за пореден път е бил изпържен.

Пърженият шаран върви много добре със студена бира, затова на производителите й им е обещано да не ги закачат - при това от най-високо място. Няма как - победата трябва да се полее.

И най-хубавото е, че докато в обикновената кухня можеш да изпържиш шараните само веднъж, в политическата не е така - там може да го правиш колкото пъти си поискаш - и винаги успешно. Само след година горките риби вече са забравили какво се е случило и са готови отново да скочат в тигана.

И макар че у нас всеки си лови шарани колкото му душа иска, засега поне те не са застрашени от изчезване - възпроизвеждат се много добре. Особено пък като ги подхранваш от време на време с обещания...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/