Полети насън и наяве

- ...Значи за Британия пишете - да се взривят два влака и да се разоре тревата на "Олд Трафорд". Впрочем, да се преместят и стрелките на Биг Бен половин час назад, за да им се смеят туристите - шефът на ИД отпи малко шербет и се облегна назад. - Коя е следващата държава в списъка?

- България. Обаче те още не са ни бомбардирали.

- Не са, понеже нямат самолети. Обаче като си ремонтират онези шестте МИГ-а, като им сложат по една ракета... Аллах да ни е на помощ. Значи, на тях ще им отвлечем премиера и ще поискаме десет милиона долара откуп.

- Че то за него никой и десет лева няма да даде...

- Ще дадат, ще дадат - те си го обичат, пък и той е символ на културата и интелигентността на нацията им. А освен това ако нещо се случи с него, ще изпаднат в перманентна правителствена криза. Кажи на групата на Ахмед да се готви. Кой е следващият в списъка...?

Месец по-късно всичко бе готово. Планът за отвличането беше прост като непресукан конец - групата на Ахмед ще замени хората от правителствения авиоотряд и ще отклони "Фалкон"-а към Сирия, а там премиерът и екипът му ще карат на фурми и пилаф, докато откупът бъде платен.

Понеже хората на Ахмед бяха доста мургавички, той специално ходи на Бачковския манастир и купи от циганите два буркана от прословутото белило, с което от всяко Айше става Анджелина Джоли. Човекът, който му го продаде, твърдеше, че веднъж погрешка вместо дъщерята намазал мечката и после му я взели за рекламата на "Кока-Кола".

Хората от екипа се намазаха няколко пъти с белилото и заприличаха на анемични зомбита (то не че има други де, но станаха почти тебеширено бели). Хасан си купи адаптиран наръчник по летене.

Екипът от авиоотряда пиеше кафето си на летището, когато в стаята влезе Ахмед, маскиран като калинка от министерството.

- Шефът ме праща да ви кажа, че се отказва да лети до Разград да открива новите тоалетни на "Лудогорец Арена". Имал нещо проблем с простатата и го било страх да не се изложи. Каза, че вие сте свободни, а аз сега ще се обадя и на Андреа Бочели да отменя концерта.

Екипът радостно хукна навън, а хората на Ахмед безпрепятствено се качиха във "Фалкон"-а. Малко по-късно пристигна и премиерът със свитата си. Седнаха по местата, Хасан сложи на коленете си наръчника и самолетът излетя така, че в Москва един генерал погледна данните от сателита и промърмори:

- Мискините му с мискини - и тези са взели "Раптори" от американците, а се правят на братушки...

Премиерът направо потъна в креслото и се обърна към мъжа до него:

- Цецо, да кажеш на Румито да сложат малко камери тука, гледай го как кара този! Да ги вържат за балони и да снимат - който излита с повече от петдесет километра в час - книжката на трупчета. В чертите на града сме още, ще вземе да изскочи някой на пътя ни...

В този момент Ахмед обяви на всички, че са отвлечени. Премиерът обаче не се впечатли особено, каза му да се разбере с големите началници и се загледа през прозореца. В същото време единият двигател на самолета спря.

- Абе, някой провери ли дали самолетът е зареден с гориво? - провикна се Ахмед.

Екипът му поклати глави - не, но вероятно такава е била волята на Аллаха. Междувременно спря и вторият двигател.

Насочи носа надолу и кацай - изкрещя Ахмед на Хасан. - Там има някакво шосе.

- Олеле, магистралата ми! - скочи премиерът, но видял дулото на автомата, седна обратно. - Добре де, където две асфалтирания, там и три.

Самолетът кацна на едно странично отклонение и Ахмед излъчи съобщение, че държи заложници и ако не... Контактът с похитителите пое същото онова "Руми", което, за да ги успокои и отвлече вниманието им, започна да разказва за новия си план за борбата с престъпността и трафика на хора. След като я послуша десетина минути, Ахмед вече бе готов да избие и заложниците, и другарите си, и да се самоубие накрая. Терористите рядко ходят на пресконференции и нямат необходимата закалка.

В същия момент обаче от близките храсти изскочиха стотина нелегални емигранти и се загледаха напрегнато към самолета.

- Ама това е Ахмед, бе! - извика единият. - Дето ни запали къщите. Дръжте го!

Когато дойде полицията, Ахмед и екипът му отдавна вече бяха на едно друго място, където текат реки от мед и масло, а бреговете им са от пилаф.

...И така, благодарение на професионалните действия на нашите спецслужби - редеше монотонно Румито и показваше от коя страна да я снимат, за да бъде профилът й по-изразителен - правителството начело с премиера бе спасено и от утре ще продължи всеотдайната си работа за благото на народа, който го е избрал...

А народът пред телевизионните екрани въздъхна. Дали беше от облекчение или от нещо друго, така и не се разбра.