Рецепти от родната политическа кухня: Проевропейски тиквеник с мераклийска плънка

Обикновеният български тиквеник е познат у нас отдавна; напоследък обаче все повече се налага един нов, модифициран вид. Много хора го харесват и затова ще дадем рецепта как се приготвя.

Естествено, необходими са кори за баница и разни други неща. Но най-важното е тиквата. Както обича да казва един майстор-готвач (викат му Кукловода) - от всяка тиква проевропейски тиквеник не става. И после тихо добавя - впрочем, и премиер - също.

За да се получи качествен продукт, необходима ни е - така да се каже - "героична" тиква. Трябва да е расла около спортна зала или игрище. С такива, отгледани до училище или ВУЗ, вкусът изобщо не е автентичен. Старите политически готвачи винаги са подчертавали - тиквата е лицето на тиквеника, на нея се крепи всичко. За останалите съставки я се сети някой, я не. Но тиквата я гледат всички.

В началото тя се изчиства от семената, а също и от всякакви комплекси за малоценност. Това е важно, понеже за да се получи качествен тиквеник, стоката трябва искрено да си вярва, че е най-добрата във всичко. Почне ли да взема акъл от този и онзи, няма да се опече добре.

После се включва фурната, а на масата се слагат намазана с масло тава и три мобилни телефона. Корите и останалите продукти също се оставят наблизо.

Макар че рецептата за проевропейски тиквеник отдавна е утвърдена, допускат се вариации. За целта приготвящият първо звъни по единия телефон в Брюксел и пита - може ли да наредя корите? Ако му разрешат, той го прави, снима с телефона и праща фотото - така добре ли е? По европейски ли е, или да ги разместя малко? Ако отново получи утвърдителен отговор, той временно затваря и взема втория телефон. Праща и там снимката и пита - с това подреждане на корите нали не съм нарушил някоя общочовешка ценност и не съм накърнил нечии права? ОК ли е всичко? Щом му потвърдят, че е ОК, той благодари за ценните указания и затваря, а после взема третия телефон. Той е за връзка с неговите кулинарни "противници".

"Ефендилер - казва готвачът, - правя тука сега един тиквеник, ама вие си бъдете рахат - накрая и за вас ще има едно голямо парче. Само кротувайте." И чул одобрение, затваря.

От други хора готвачът акъл не ще - както казват онези, дето му отговориха на втория телефон - ако са толкова умни, къде са им парите? Пък и той знае - на българина една паница манджа му трябва и да гледа по телевизията мача довечера. Колко добре си беше навремето при бай Тошо, ама на - учените объркаха света.

Но той, разбира се, пази готварската книга на същия бай Тошо и често я прелиства скришом от другите.

Тиквеникът се пече бавно на слаба фурна. Ако хората почнат да мърморят, че са много гладни, веднага им се напомня - а при предишния готвач да не беше по-добре? Оня само разхищаваше продуктите и си пълнеше килера. А ние тук, под строгия контрол - неволно поглежда към телефоните - правим всичко както трябва. Така че - облизвайте се и чакайте.

Понеже се предполага, че проевропейският тиквеник ще бъде изключително вкусен, логично е някой да се опита да го открадне - все пак, в България живеем. Затова всички помощници на главния готвач са все бивши ченгета - да пазят тиквеника. Това е основната им функция, макар че иначе длъжностите им са различни. Те обаче си знаят.

Ако някой ви каже, че проевропейският тиквеник не е нищо особено и хората го консумират поради липса на нещо по-добро - не му вярвайте! Това са платени акции на любителите на руски блини, които седят встрани от софрата и само се облизват.

Има и други по-критично настроени, но те - както споменахме по-горе, нямат пари, а се мислят за умни. Но понеже не могат да ни станат спонсори, а гласът им на избори е точно равен на този на недотам умните - можем да ги пренебрегнем засега. Всички проучвания показват, че в момента те не са толкова много.

Като поизстине, тиквеникът се разрязва и се разпределя между когото трябва. Много върви с кафе, смес от различни и понякога на пръв поглед несъвместими сортове. Но това е само привидно - иначе кафето също си е много европейско даже, дори малко... как да го кажа - реформаторско.

А защо тиквеникът се води с мераклийска плънка? Много просто - понеже човекът, който го приготвя, трябва да има някакъв мерак.

Например - да стане президент.