петък, 21 август 2015 г.

Рецепти от родната политическа кухня: Постна синдикална супа

Постната синдикална супа е типично българско ястие, много консумирано през последните двадесет и пет години. За да е оригинално обаче, то трябва да се приготвя по цитираната по-долу рецепта и да не се бърка с гръцки, испански или полски аналози - техните изобщо не са постни. За повече подробности може да обърнете към евроготвач Костадинка.

За момента истинска българска синдикална супа у нас могат да приготвят само старите майстори, наследили своите умения от бащите си - легендарни бивши профпредседатели, които цял живот само са разпределяли карти за почивки и са организирали банкети. Ако някой няма в рода си поне един човек, убеждавал хиляди хора да работят ангария в събота "за Виетнам", по-добре изобщо не го допускайте до печката.

И така - взема се служебната тенджера (същата, с която се ходи по митинги и се думка по команда) и се измива. После се звъни в Съюза на работодателите и в няколко партийни централи и се пита - искаме да си сварим малко постна синдикална супа, може ли? Ако не разрешат - няма как, прибирате обратно тенджерата. Ама че хората ви ходели гладни - нищо, ще потърпят още малко. В края на краищата, вашите хора не могат да ви наложат преброяване на реалните членове и проверка на легитимността, а едни други - могат. И ако очакваните резултати се потвърдят - отидоха ви имотите и топлите местенца, а всички български синдикалисти имат силна алергия към обикновената работа и трябва да се пазят от нея.

Но да речем, от централите ви окуражат - "давайте, другари", тогава вече сипвате в тенджерата вода, зеленчуци и много обещания. Зеленчуците трябва да са нарязани на дребно, а обещанията - големи и абсолютно нелогични. Това придава аромат на супата, обостря глада и притъпява разума на тези, които ще я ядат. В резултат на това те почват да вярват, че синдикатите, ако пожелаят - и морето ще подквасят.

Традицията изисква по време на варенето на супата да се поканят журналисти, а приготвящият я непрекъснато да обяснява - ето, сега слагам морковче, понеже съм много загрижен за доброто зрение на хората, ето - лукче, природен антибиотик - да са живи и здрави, ето - картофче... Е, месце няма, понеже е вредно, него да го ядат лошите капиталисти. Ако трябва, ние ще им помогнем, но няма да изложим на риск членовете си.

Междувременно, привлечени от апетитната миризма, идват и специалистите от Главната инспекция по супите. Всъщност, те би трябвало да са тук отдавна и да обезсмислят варенето на синдикална супа, но... глад, какво да го правиш? Понеже, нали - оплакала се Минка шивачката, че работели по дванадесет часа, а им се плащали само осем. В помещението температурата била тридесет и седем градуса, а някой изключил автомата за студена вода, понеже харчел много ток. И какво? Специалистът знае, че ако помогне (за което впрочем му се плаща), Минка едно "благодаря" няма да каже, да не говорим за нещо друго. И затова той се обажда на господин Чорбаджийски и го предупреждава: "утре в десет часа ще дойда на внезапна проверка, понеже твоята работничка ...". Но на следващия ден хората работят само осем часа, в помещението има мобилен климатик, а автоматът за вода функционира нормално. Няма я само Минка, която междувременно, "по собствено желание"... И накрая специалистът получава от господин Чорбаджийски дребен подарък за спомен - нов костюм, като награда за бдителността.

После на нашата супа й се слага фиде и се налива малко зехтин. За да се достави последният, група синдикалисти са ходили за две седмици в Гърция - не на собствени разноски, естествено. Освен че са купили маслото и проверили качеството на тамошните плажове и таверни, те са се срещнали и с местните си колеги, предизвиквайки разбираема насмешка у последните. Но обмяната на опит е отчетена, нищо че единственото, което са научили нашите синдикалисти от гръцките си колеги, е как се танцува сиртаки.

Накрая супата се разлива на порции и се дава на безработните и на тези, които скоро ще станат безработни - отчасти и благодарение на адекватната и компетентна синдикална защита. Ето защо повечето от заетите в частния сектор не я харесват много; виж, в държавния е малко по-различно. Там казанът е общ и се пълни от бюджета, така че супата често се получава доста по-питателна. И можеш да си я хапнеш спокойно, сътресения няма - никой не тръгва да протестира срещу свако си, който го е назначил там. Синдикална супа се готви основно след избори, когато сваковците се сменят, но за кратко. Казанът е голям и скоро място се намира за всички.

И не вярвайте, че разни синдикални школи правели супата по различен начин - за двадесет и пет години рецептата е утвърдена на най-високо ниво и промени не се планират. В края на краищата хората я харесват и така - и няма никакъв смисъл да бъдат разглезвани.

Пък и господин Чорбаджийски има още доста костюми за раздаване...

1 коментар:

  1. "... а всички български синдикалисти имат силна алергия към обикновената работа и трябва да се пазят от нея."

    Изключително точно! Отлично описание на пародията "синдикати" в България. Но нали сме европейци уж и не можело без тях ...

    Поздрави както винаги за аналитичното и точно представяне. :)

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/