петък, 24 юли 2015 г.

Deus ex machina

Водата в селото спря в петък вечерта, когато всички бяха прекалено пияни, за да реагират; в събота обаче всички жители на Долно Термопилско се събраха на мегдана. Ситуацията беше повече от ясна - виновен бе, както винаги, жестокият еврозмей. Седи си значи в планината и само мисли как да развали рахатлъка на бедните селяни - и на това е време да се сложи край.

Решиха да пратят някой юнак да се разправи с него.

- Нека аз да ида - примоли се младият Алексу. - Какъвто съм смел и напорист, на парчета ще го направя!

Селяните поклатиха недоверчиво глави и му напомниха, че навремето и Мамандреу така викаше, а после се спогодиха със змея и си откриха обща банкова сметка в Швейцария.

- Ама аз не съм такъв, бе! - кълнеше се Алексу. - Ето, жената е тук - нека се закълне, че ако отстъпя пред змея, ще ме зареже!

- Зарязвам го като едното нищо - кимна Алексувица. - Честна пионерска.

"Е, щом се кълне...", кимнаха селяните, дадоха на Алексу селския меч и му пожелаха успешна борба със змея. После дръпнаха едно сиртаки на площада - и за късмет, и просто по навик.

...Змеят беше огромен, триглав и бълваше огън от възобновяеми енергийни източници. В момента главите тъкмо обсъждаха някакви споделени ценности (каквото и да означава това) и се чудеха къде още да организират гейпарад.

- Калимера, гадно чудовище! - поздрави Алексу и размаха меча. - Я веднага да пускате водата, че да не стане като предния път?

- Какво е станало тогава? - полюбопитства третата глава, понеже на нея все нещо не й беше ясно.

- Стояха жадни, какво друго - обясни първата глава. Тя беше руса и подчертано нордически тип. - Абе, Алексу, нали уж се бяхме разбрали? Когато дойдохме, селото пиеше вода от един кладенец, а и той понякога пресъхваше. Намерихме вода в планината, докарахме я до селото, вие обещахте да платите, а сега...?

- Да говоря с вас за пари е под достойнството ми - обясни Алексу. - Впрочем, да ви се намира някое евро да дадете назаем?

Първата глава се поклати отрицателно и блъвна малко огън, който изгори сакото на Алексу. Той го огледа, съблече го и го хвърли към змея:

- Ето - на, вземайте! Да ви приседне дано!

- Той е бедно момче бе, бате - обади се втората глава, която приличаше малко на Белмондо. - Нека му дадем някакви пари да занесе вкъщи, да видят хората, че не сме толкова лоши. Дай да сме малко по-социални.

- Само на социализъм ще ми станеш - изръмжа първата глава. - Като се напиеш, все Маркузе цитираш. Никакви пари!

- Ама недей така бе, бате - обиди се втората глава. - И ний сме дали нещо на света. Цяла Бастилия съборихме навремето, шест човека спасихме от нея, пък и хубаво вино правим...

 Алексу погледна въпросително към третата глава, която другите две наричаха галено "тиквата".

- А, аз де да знам - каквото решат началниците, това ще е. Но по-добре да платите, понеже иначе - отиде ви имиджът.

- Виждам, че няма да се разберем с добро - изръмжа Алексу. - Щом е така, аз се връщам в селото да питам какво да правя. Викате, нямате никакви дребни...?

На другия ден Алексу стоеше отново пред змея:

- Селото гласува да се бием.

Змеят зае бойна стойка и почна да бълва огън и санкции. Алексу се почеса по главата, за да подчертае драматизма на ситуацията и приликата си с древногръцките герои, а после изведнъж изпита катарзис.

- Обаче - какво разбират те от змейове? Под достойнството ми е да се бия. Може ли да платим в натура там - някоя и друга девойка или нещо такова? Но ще трябва малко да почакате, понеже то у нас хубавиците не са под път и над път, докато съберем достатъчно...

- Не може - отсече змеят. - Или кеш, или ще карате само на узо. И ще се къпете само ако завали - или в морето.

Но в този миг небето се разтвори и от него слезе бог с машина.

- Хелоу - поздрави той присъстващите. - Спокойно, момчета, сега ще ви кажа какво да направите и всичко ще бъде ОК. Алекс, стига си го размахвал този меч - като решим да снимаме продължение на "300", ще те извикам. Но трябва да си пуснеш брада, че така приличаш на вакло агне...

И всичко свърши с хепиенд. Единственото неприятно нещо за Алексу бе, че жена му не го напусна - тя само така си говорела, да му прави пиар.

А той, горкият, толкова се надяваше...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/