Дневниците на обикновените хора - 10

Дневникът на обикновения арабин

Тази сутрин се събудих малко по-рано от обикновеното. Помолих се за здраве, щастие, късмет и тази година в Израел лятото да е по-горещо от обикновеното, а после хапнах една арабска питка и пих чай.

Днес е особен ден - моята Латифа, слънцето на душата ми, нежното цвете на пустинята, има рожден ден.

Бях поканил приятелите си още преди седмица; много приятни хора, макар и малко непълноценни. У нас, както и в околните страни, има два вида араби - едните са наследници на древна култура, измислили арабските цифри, шахмата и дюнер-кебапа, за което цял свят им е благодарен. Другите са пустинни плъхове, които само крадат и разрушават културните ценности, създадени от първите. Разликата между двете групи не е в образованието или религиозното течение , към което принадлежат - не, всичко е далеч по-елементарно. Просто едните вече са успели да открият нефт, а другите - още не са. Щом го направят, ще станат част от световното културно наследство, но дотогава да си кротуват и да си налягат диш-дашите.

Към обед се обади синът ми. Честити рождения ден на Латифа и уж между другото спомена, че били му се сменили житейските приоритети. Аз го бях пратил да учи "Нефтодобив и нефтопреработка" в Норвегия, обаче той срещнал едно момиче от нашите и тя го убедила, че службата на Аллах е преди всичко. И моят Ахмед, ишакът му с ишак, я послушал и сега искал да става терорист. Щял да се бие за Ислямска държава, а когато ислямът победял по цялото земно кълбо, искал да се оттегли от армията и да стане шеф на ФИФА, понеже имало голяма далавера. И накрая пита - тате, благославяш ли ме и навит ли си да ми го купиш това момиче за съпруга?

Просто момче, на майка си се е метнал. Е, вярно, смел е като мен, но иначе няма за две пари акъл. Виках навремето аз да не го пускаме да играе толкова дълго на слънце, но кой да ме слуша? Та му рекох - ами сине, като си решил да си трошиш главата, защо чака до края на трети курс? Що пара отиде на вятъра. Пък и като толкова ти се мре, ела си в къщи - ей го къде е Израел, ще отидеш, ще взривиш нещо, ще те гръмнат хората както си му е редът, а ние с майка ти ще се гордеем с теб. И извинявай, ама за такава снаха пари не давам. Не ми трябват екстремистки в къщи, аз Аллах и оттук мога да си го уважавам.

(Пък да го питаш - за какво му е да се жени толкова млад? Аз навремето учих в България, понеже татко се пишеше малко марксист и обещаваше да построи тук социализъм - хората били бедни, непокварени то западните ценности, пък и наоколо вече било пустиня, та...Отидох там и след месец вече умеех да казвам: "Момиче, идваш мене, дава долар" с лек шопски акцент. А понеже носех и няколко кашона с дънки, скоро станах по-популярен, отколкото е сега Джъстин Бийбър. Поживях си там десетина години и даже исках да остана още, но един ден тате падна от камилата и се преби, мястото му зае вуйчо, а той много обичаше Кока Кола и американски цигари ("Камел", естествено) и промени външнополитическия курс на племето, а мен ме изгониха от университета. Обаче и сега имам фланелка с надпис "Изберете българското", но я обличам само когато жена ми не е наоколо.)

...Приятелите дойдоха, с жена ми ги сложихме около масата и празненството започна. Ядохме, пихме и - ако някой ви каже, че арабите са мързеливи, да не му вярвате - танцувахме с часове.

Така де, не всеки ден камилата ти навършва три години, нали?