Иван Иванов се събуди както обичайно, протегна се, стана и отиде в банята. Взе душ, направи си кафе и седна по гащета да го изпие с цигара на балкона. После се облече и преди да излезе, се погледна в огледалото. И тук изведнъж забеляза, че самочувствието му го няма. Опипа джобовете си, но то определено липсваше.
Това го притесни; току-виж го срещнал някой англичанин или французин - и ако го попита: "Абе българино, къде ти е самочувствието, бе?" - какво да му отговориш?
Макар че вече закъсняваше за работа, Иван Иванов се върна и претърси леглото - чувал бе, че много българи намирали самочувствието си именно там. Той обаче - разведен мъж на средна възраст - не откри нищо. Ето защо поклати глава и излезе да повика асансьора.
Докато излизаше от блока, погледът му се плъзна по паркираните наоколо джипове. Реши обаче, че няма защо да търси там - и да намереше нечие самочувствие, то едва ли щеше да бъде неговото. Затова просто отиде на спирката и се качи в трамвая.
...Стори му се, че забелязва нещо под една седалка и понечи да се наведе и да провери, но силен тласък отзад едва не го събори. Обърна се и видя доволната усмивка на едър мъж с бръсната глава, който понечи да го блъсне отново и спомена нещо за някакъв "селянин". Иван Иванов ясно осъзна, че няма смисъл да търси самочувствието си тук.
На работа началникът му ясно обясни какво мисли за разни самозабравили се инженери, които - не стига че вземат цели петстотин лева суха пара - ами и закъсняват поне веднъж в месеца. После обаче човекът се поуспокои и спомена, че ако Иван Иванов измие колата му в обедната почивка, ще смята инцидента за изчерпан.
Нашият човек само кимна и тъжно си помисли - просто няма начин самочувствието му да е тук. Дори се отказа да търси по-внимателно.
След работа Иван Иванов реши да се прибере пеша - надяваше се това да му помогне да си спомни къде може да го е загубил пустото му и самочувствие.
Дори си купи вестник, но заглавието на първа страница бе "Български роми изядоха Гълъба на мира" и той само поклати глава - излишно бе да търси в пресата.
Опита се да си спомни къде беше ходил през последните дни - и дали няма място, където би могъл да забрави самочувствието си? Музеи, библиотеки? Не, Иван Иванов, както и всеки средностатистически българин, не ходеше на подобни места. Виж, на стадиона - да, но и там вече двадесет години не беше чул някой да е намерил самочувствието си.
После се сети за кварталната кръчма и се запъти към нея. Седна и си поръча гроздова с шопска салата. Идеята му изглеждаше добра - комшията Георги често бе разказвал колко пъти е намирал самочувствието след третата ракия. Иван Иванов непрекъснато се оглеждаше, но или гроздовата беше менте, или трябваше и още нещо. Накрая разочарован плати и тръгна да се прибира.
В къщи се изтегна на канапето и пусна телевизора - тъкмо почваха новините. На екрана се появяваха известни и недотам политици и всеки обясняваше, че на Иван толкова му бил акълът, да му се говори с факти било безсмислено, просто трябвало да му се посочи кои са "нашите" - и толкова. Впрочем, някои споменаха нещо за безплатна супа и парче хляб, но за самочувствие - нищо.
Иван смени канала и попадна на някакъв любовен филм - селски лекар в Германия возеше своята годеница на собствената си яхта. Вярно, по размери яхтата нямаше нищо общо с "Титаник", но все пак... Иван се запита къде вози годеницата си млад български лекар и ясно осъзна, че и тук няма да намери нищо.
Накрая реши, че е вече твърде изморен и че май трябва да отложи търсенето за следващия ден. Угаси лампата и си пожела да сънува нещо по-така - да е войвода, или Супермен, или поне селски лекар в Германия - но вътрешно усещаше, че това едва ли ще се случи.
Но пък, от друга страна - толкова хора около него живееха без самочувствие и дори не се опитваха да го намерят. Може пък наистина безплатната супа и парчето хляб да са достатъчни?
Все пак, тук не е Германия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар