Хайде всички да спасяваме Ванчето!

- .... Ало, баба Иванка ли е? Тук е сержант Петров от полицията. Чуваш ли ме добре? Голяма беля стана, бабо, дай да видим сега как ще се оправяме.
- Чувам сине, чувам. Каква беля, викаш, станала в полицията?
- Не бе, не при нас. Аз съм дежурен по КАТ в момента и току-що пред мен внучката ти блъсна с колелото си едно войниче и го потроши.
- Нищо, нищо, дядото ще го оправи. Той от колела разбира.
- Ти май не ме разбра – войничето бере душа. Ако умре, внучката ти ще я съди военен съд. Или направо трибунал, както там решат... Обаче ако дадеш десет хиляди лева, можем да уредим нещата.
- Че то много пари бе...
- Не са много. Трябва да платим на войничето, на командира му, на лекарите и на телевизията – понеже иначе ще покажат внучката ти и може в училище да й намалят поведението.
- А, не, сакън...
- Сакън, я! Затова давай парите, докато е време. Може и във валута, ако синът ти е в чужбина например. Ще ги взема по курса на БНБ, аз съм полицай, а не някой чейнджаджия – мошеник.
- Ама аз нямам...
- Е, нямаш... Продай кравата там, някоя и друга нива. Не забравяй за телевизията и вестниците – лепнат ли ти веднъж петното „престъпник”, повече няма отърване. А животът е пред Ванчето и изобщо... Абе ако трябва – и овцете продай. Хайде, аз сега затварям и после ще ти се обадя къде да донесеш парите.

- ...Ало, баба Иванка ли е? Капитан Стоянов се обажда, от армията. Бабо, докладваха ми, че внучката ти блъснала един мой войник, а ти не си искала да платиш. Не е хубаво така, не е... Затова вече не сме фактор на Балканите – всеки ни трепе войниците и после не си плаща. Така де – пет хиляди лева къде не си ги дала?
- Синко, аз нямам...
- Е,е, нямаш – хайде сега. А млякото от кравата и овцете? А пенсиите, които непрекъснато ви ги вдигат? Ти какво си мислиш – че ние в града не ловим телевизия ли? Внучката ти е вече в ареста, да знаеш. Помисли си добре, понеже с блъснатия войник имало още една цяла рота и ако се разприказват... Засега ги държа с противогазите на главите, за да не могат да дават интервюта, но ако продължаваш да упорстваш, не давам гаранции. Хайде бе, бабо Иванке – дай да се разберем като хората и да не излагаме силовите структури, а...?

- ...Ало, с баба Иванка ли разговарям? Приятно ми е, генерал Минчев на телефона. Абе бабо, защо ги правиш тези работи?
- Кои работи, синко?
- Получих рапорт, че внучката ти прегазила с колелото си войник ли, танк ли беше там...Не помня вече, получавам много информация и... А, да – не си искала да платиш три хиляди лева. Защо така?
- Ама аз нямам...
- Бабо, дай сега да не се излагаме. Тук съм с едни колеги – генерали от НАТО – и ако те разберат колко ниско се цени животът на професионалния войник у нас... Но ти правя отстъпка, понеже съм от съседното село. Дето се вика, може да сме пасли заедно овцете с дядото ти. Давай парите, понеже онези войници още стоят с противогазите, нали не си забравила? Ако някой от тях се задуши, отидоха още три хиляди лева. Хайде, да пращам ли куриер за парите...?

- ...Госпожа Иванка ли е? Здравейте, госпожо. Искам да изкажа огромното си огорчение от факта, че откъсвате от задълженията ми мен, премиера на България, заради някакви си хиляда лева и... Разберете, криза е, всеки момент може да падне правителството, а вие с вашето скъперничество допълнително влошавате финансовото състояние на страната. Така че – дайте им тези пари на военните (или на полицаите – и аз се обърках вече) и аз ще наредя да пуснат Ванчето поживо-поздраво.
- Пламенчо, ти ли си баби? Гледах те вчера по телевизията. Ама виж бе чедо – как да дам, като НЯМАМ ВНУЧКА?
- Нямаш какво...? А, да, разбирам. Е, бъди жива и здрава тогава, а аз тука ще си поговоря с колегите от правителството... Идиоти! Да не проверите елементарни неща! И лаптоп ви купих да направите база данни в него и пак!

...Каквато ни държавата, такива ни и мошениците...