понеделник, 28 юли 2014 г.

Скритата зад новините истина

Ако някой си мисли, че напоследък просто така се случват разни неща, значи той е станал прекалено наивен европеец и забравил прословутата нашенска подозрителност; а не трябва. Ето какво стана всъщност:

Всичко започна с това, че едни лоши хора ни завидяха на щастливия живот. Е то бива, бива – казаха си те – ама чак толкова! То не бе стабилност в България, просперитет, напредък…Я да вземем да им подпалим чергата? И го направиха.

…Намерени бяха бивши командоси и им бе наредено да оберат една от най-големите банки в страната. Отначало командосите малко се дърпаха – беше ги страх от пазача бай Пешо и берданата му – но когато им обещаха в случай на успех да ги назначат за продавачи в новата търговска верига „Будка”, приеха. Лошите хора кимнаха удовлетворено и изпратиха екипа да се обучава в Русия – знаете, сега всичко лошо идва от там, няма къде другаде. Поиха ги един месец с водка, пускаха им пет пъти епопеята „Освобождение” да се озверят – и накрая ги качиха в един военно-транспортен самолет.

Маршрутът минаваше над Украйна. Когато самолетът навлезе във въздушното пространство на страната, внезапно сепаратисти отдолу изстреляха ракета, която отнесе едното му крило. В същото време наблизо прелетя украински изтребител и отстреля другото му крило. Едновременно с това се включи и нечия противовъздушна отбрана и простреля третото му крило…(знам, че самолетът няма толкова много крила, но медии, какво да ги правиш – да не обидя някого). Та – машината падна, а командосите скочиха с парашути и се добираха до мястото на акцията на автостоп. Прибра ги един автобус с украински проститутки, отиващи на сезонна работа в Турция.
Някъде около Дуранкулак полуживите тела на командосите бяха изхвърлени от автобуса и те преспаха в една горичка, а на сутринта поеха пеш към София.

…Беше вечер и всички гледаха футбол – дори бай Пешо в стаичката си. Командосите дълго го убеждаваха, че всъщност те са партизани, заблудили се за известно време в Балкана – и сега идват да експроприират награбеното…Отначало старият човек не се съгласяваше, но когато единият командос му даде телефона си да поговори със самия Митко Бомбата, бай Пешо повярва и отвори трезора. Парите бяха натъпкани в чували от захар и натоварени на конски каруци, предвидливо наети във Филиповци. По-нататък следите им се губят (както и тези на командосите), но като се има предвид, че лошите хора действаха само от идейни подбуди, можем да предположим, че милиардите са отишли в помощ на гладуващите в Сомалия. Е, или в ЮАР например.
След няколко дни кражбата бе забелязана и собственикът на банката отлетя с личния си самолет за Австрия – според прогнозата за времето в последните дни ветровете бяха духали именно натам, та ако са отвели някоя и друга банкнота – да ги догони. И изглежда успя, понеже още не се е върнал.

В България обаче настъпи криза. Когато научи за обира на банката, премиерът си спомни, че има в нея влог на децата си в размер на 168 лв. и 45 ст. и го заболя. Така де, отделяш всеки ден от залъка си, а накрая… И възмутен се обади на шефа на БНБ да го пита къде гледа и докога парите на хората ще са под контрола на комунистите? (имаше предвид защо ги е пазил само бай Пешо – човек с тъмно минало, бивш пионер и отличник в събирането на вторични суровини). Шефът на БНБ се оплака, че липсвали съответните закони – и не само за контрола. Ето, на него в момента му се ходело до тоалетната – а нито закон, нито наредба по въпроса. Затова щял да си подаде оставката.
„Ти кого плашиш бе! – изрева премиерът – Ако е за оставки – и аз мога. А на бас?”

…В същото време един друг, който до момента съвсем сериозно се мислеше за политик, отчаяно звънеше в Австрия за някакви си „още кинти, че отървахме рейтинга”, а в паузите между разговорите обясняваше, че вече тридесет години извънземните отглеждали противниците му в очакване на удобния момент…Но накрая стана евродепутат.

…Сметките на „Топлофикация”-София се оказаха в ограбената банка, в резултат на което топлата вода в столицата бе спряна и скоро хората там заприличаха на папуаси. Като ги видя, лидерът на управляващата партия се почувства като Самуил пред ослепената си войска, сърцето му се сви и той подаде оставка. После обаче преодоля кризата и стана евродепутат.

…Но все пак лошите хора не успяха да постигнат целта си – те очакваха протести, въпроси – ама как така, в чували и с каруците, а сега кой ще възстановява откраднатото? Обаче нищо подобно не се случи – по всичко изглежда, че пак ще съберем помежду си липсващата сума – както винаги досега. След това „Топлофикация” ще пусне топлата вода, лицата и следите ще бъдат измити и всичко ще се успокои.

Нали затова ни наричат „остров на стабилност на Балканите”?

1 коментар:

  1. отличен текст, както винаги, но както винаги антивирусната ми изрева като отворих страницата.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/