понеделник, 12 август 2013 г.

Ало, господин началник?

- Ало, господин началник! Сержант Петров от КАТ на телефона. Извинявайте че така, след полунощ, но казахте при извънредна ситуация да звъним направо на вас…
- Да, времената сега са сложни. Докладвайте!
- На половин километър от нашия пост господин кметът блъсна с колата си един кон, преди около десет минути.
- И как е той сега?
- Ами… предният му крак е навехнат и копитото го боли.
- За кмета питам.
- А, той е добре. В момента се съвзема от стреса.
- Оградете мястото с полицейска лента и не пускайте никого. Дръжте ме в течение на нещата.

- Ало, господин началник. Сержант Петров на телефона. Дойдоха репортери и искат да вземат интервю от…
- И дума да не става! Ако трябва, скрийте кмета в патрулната кола.
- А, той отдавна си замина… Искат да вземат интервю от коня.
- Не им разрешавайте! Кой знае какви ще ги наприказва това добиче. Вижте там, обяснете им, че конят е в стрес и просто няма начин – ако защитниците на животните научат, ще ни излезе лошо име в Европа. Намекнете им обаче, че леко е миришел на алкохол…
- Ама после кметът може да ни съди… макар че наистина миришеше.
- Какъв кмет бе! Конят е миришел… на какво беше там… а, да - на „Уайт хорс”.
- Ама, господин началник – как така? Ще ни се смеят.
- А да ви се доплаче? Кой го знае къде е ходил този кон до среднощ и с кого е пил… Ако е бил трезвен, какво е правел на платното без светлоотразителна жилетка?
- Той не беше на пътя, а вързан за едно дърво. Но господин кметът не успял да вземе завоя и… Добре, добре – миришеше. Отиваме да кажем на журналистите.

- Ало, господин началник? Пак е сержант Петров. Дойдоха защитниците на животните и питат конят има ли адвокат. Какво да им отговоря?
- Ами… това е предварително разследване, той все още не е обвиняем. Но ще му назначим служебен, естествено, може ли…
- Защитниците предупреждават, че ако утре се появи материал, в който конят се посочва за виновник за катастрофата без категорични доказателства, щели да ни съдят. И щели да докарат всички магарета от околните села и да блокират общината.
- Голяма работа – то зер вътре не са… Не, не, това не беше за вас. Значи, кажете на Защитниците, че в момента Спешна ветеринарна помощ полага висококвалифицирани грижи за нашия по-малък брат Дорчо… или както му е там името.
- Но то никой не полага нищо. В момента Защитниците дават интервюта на журналистите, но после ще дойдат по-наблизо и ще видят, че…
- Кой патрулира с теб?
- Сержант Иванов.
- Ето – Иванов ще бъде ветеринар. Да прегледа там коня, да му направи изкуствено дишане, да му премери кръвното… Нали имате комплект за първа помощ в колата?
- Апарат за кръвно нямаме.
- Абе кой ще ти забележи в тъмното. Увийте му там един парцал около крака и помпете.
- Слушам, ще помпим.
- Хайде – давайте и продължавай да ме държиш в течение.

- Господин началник! Журналистите и Защитниците си заминаха, а конят се изправи и се разхожда наоколо. Обаче малко куца.
- Заминали си значи… Обаче утре пак ще дойдат за интервю и кой знае какви ще ги наприказва този кон – а скоро идват избори. Абе, я провери – наистина ли всички са си заминали?
- Тъй вярно - проверих, господин началник. Няма никого.
- Ами я вземете тогава и го застреляйте този кон. Уж при опит за бягство или нещо такова. Или пък ти си си проверявал оръжието и случайно…
- Слушам – проверявал съм си пистолета и…
- Обаче внимавай, че е много тъмно и да не стане някоя грешка. Абе я най-добре накарай сержант Иванов да залегне - за всеки случай. И се обади да кажеш какво е станало.

- Ало, господин началник… Появи се проблем. В момента конят ме е прегърнал, плаче и иска да почерпи. Предлага ми сто лева.

Какво ще кажете - да ги взема, а…?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/