Като две и две…

Първа забеляза групата дежурната по интернет към Министерския съвет; докато пиеше сутрешното си кафе, тя влезе в Мрежата и откри, че някой бе призовал във Фейсбук : „Да подкрепим твърдението, че две плюс две е равно на четири!” и вече имаше десет хиляди последователи.
Момичето подскочи, посегна към телефона пред себе си и извънредното събитие влезе като точка в дневния ред на Съвета.

- Неблагодарни хора, ей! – въздъхна премиерът – И магистрали им построихме, и Дунав мост 2 – и пак нямат спиране. Много бързо забравиха колко беше две плюс две при предишните, та все с нас се заяждат…
- Можем да издирим кой е авторът на това твърдение – предложи един от заместниците – И да вземем съответните мерки.
- Аз не че съм недемократична личност – обясни премиерът – Ако САЩ и Европа са съгласни, нека бъде четири. Дори и пет да е, нямам нищо против. Но нека първо проучим въпроса, да си съставим мнение, а то така… И веднага – хиляди последователи, без дори да се замислят има ли нещо вярно в това или не. Българска му работа, ами дано да няма протести.
Просветният министър вдигна ръка:
- Мога да възложа на моите експерти да проверят колко е две плюс две – ей така, за всеки случай – ако се стигне до дебати в парламента например…
Премиерът кимна:
- Да, нека проверят… Макар че на фона на всички инсинуации, с които ни заливат напоследък…не ми се вярва да има и частица истина. Но да видим все пак.

В това време останалите партии също заседаваха.
- Две и две равно на четири – замислено повтори лидерът на „Червената роза” – И естествено, пак ще искат ние да поемем историческата вина. Обаче, от друга страна – ако се престорим, че вярваме и яхнем вълната на народното недоволство… Четири, пет – все тая, нали ще ни дадат по телевизията?
- Можем пак да поискаме референдум – предложи една от заместничките му – Нека народът си каже думата колко иска да е две плюс две. Глас народен, глас божи.
- Е да де, но нещо бяха малко пасивни последния път… Но ако предложим на всеки избирател по две кюфтета и две бири, предполагам ще гласуват, че е четири. Струва си да се опита – избори идат, все пак.

В коалиция ”Синчец” бяха малко притеснени.
- Според мен има сериозен подтекст в това – поклати глава един от лидерите – Един вид – ясно е като две и две четири кой се облажи от РМД-тата. Аз предлагам да отричаме.
- Точно така – подкрепи го колежката му – Ще настояваме, че това е комунистически пропаганден ход. Понеже ние сме трима, нека е три.

В това време на едно друго място вече пишеха съобщение за пресата:
„Нелепите твърдения, че две и две било четири са поредният опит за застрашаване на етническия мир в страната, но нашето Движение няма да допусне подобни провокации. Две и две е колкото каже Пророкът.”

…Привечер, след дълги дебати в парламента, бе гласувана резолюция, че в името на доброто на България политическите партии се обединяват и няма да допуснат две и две да бъде четири. Всички бяха „за”, единствените двама математици по образование се въздържаха. После всички въздъхнаха облекчено.

А на сутринта същата дежурна отново влезе във Фейсбук и замръзна:
„Подкрепете твърдението, че всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие” – бе призовал някой и хиляди бяха съгласни с него.
С трепереща ръка жената отново посегна към телефона…