Допускам, че сред читателите на този блог има хора, които не харесват настоящата си работа. Не че у нас има обективни причини за това – заплащането толкова високо, че повече няма накъде, фирмената култура по-културна от потомствен лорд, колегите – един през друг по-екипни играчи и и през ум не им минава да те натопят. Но все пак – както се казваше преди доста време – на места има някои отделни недостатъци, които ние, с общи усилия… Само не знам дали ще бъде в този живот.
Обаче недоволството от заеманата в момента позиция често има и друг корен. Ще се опитам да го обясня с една притча:
Живял някога един момък. Дошло му време за женене, но ето ти беда – той не харесвал нито една от девойките наоколо. Тази била дебела, другата ниска, третата – празноглава – и т.н. И когато сериозно започнал се отчайва, веднъж момъкът минавал през гъста гора, насреща му излязъл старец, който се оказал магьосник – както си му е редът във всяка уважаваща себе си притча. Та, магьосникът изслушал оплакванията на младежа, усмихнал се, извадил от джоба си една кибритена клечка и му я подал. После обяснил:
„Когато счупиш тази клечка пред някоя девойка, момичето веднага ще започне да се преобразява и ще стане такава, каквато ти искаш да бъде. Успех!”
Младежът благодарил, взел клечката и хукнал към дома си. А вечерта я счупил пред настоящата си приятелка и се случило чудо – момичето започнало да се променя. От ден на ден ставало все по-хубаво, по-умно и по-влюбено в нашия човек. След около месец, те се оженили.
Но след известно време изведнъж промяната тръгнала в неочаквана посока – младата съпруга започнала да погрознява, да оглупява, да вдига скандали всеки ден…Накрая младежът не издържал и тръгнал към същата онази гора…
Магьосникът бил вече там и го чакал на пътеката.
„Излъга ме ти…- горчиво възкликнал младежът – Магията ти вече не действа.”
„Ами –поклатил глава другият – Магията си действа, но…Сега ти непрекъснато търсиш недостатъците на жена си и много държиш наистина да намериш такива…”
Всъщност мога да добавя много малко неща. Притиснати от обстоятелствата, отчаяни или просто озлобени към предишния си работодател, ние възприемаме предложената ни позиция като подарък от Небето – и виждаме само достойнствата й. А и човек винаги се надява на по-добро… Но след започването на новото място принудата вече я няма, сигурността в утрешния ден се завръща и се появява прословутото българско „абе аз не се ли минах?” И изведнъж забелязваме, че колегата на същата позиция (но доста по-опитен и с огромен стаж в компанията) получава повече от нас… Как другояче да си го обясниш, освен че магическата клечка вече не действа?
…Изборът на месторабота и оценката впоследствие на заетата позиция са последните неща, които човек трябва да прави под влияние на емоциите. За девойките не знам, но като човек с доста голям опит и познаващ пазара на труда у нас, мога смело да заявя, че в един регион разликите между работодателите далеч не са толкова големи, колкото им се иска на някои. А от друга страна, започва се почти от нулата. Така че – помислете дали си струва.
Е, вълшебна клечка не мога да ви дам, но поне и аз да пожелая като магьосника:
Успех!
Ти как се справяш с емоциите, т.е. с клечките? Те са неизтриваема част от личността. Цялото вълшебство на психологията е в това, да ни внуши, че ще се справи с нашите емоции... Ние още вярваме, че това е възможно.
ОтговорИзтриванеЕмоциите могат да бъдат трансформирани, т.е. пречиствани. Могат да бъдат изоставяни след разочарование. Нещо като "мъртви чувства" - например: "Не те обичам вече". Чувствата могат да бъдат замествани. Човек се преориентира и прави нов избор. НО ТЕ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ КОНТРОЛИРАНИ ОТ РАЗУМА.
ОтговорИзтриванеРазумът потиска чувствата, вкарва ги в подсъзнанието /в несъзнаваното/, но те продължават да съществуват, живи са, пълни с енергия и продължават да влияят на живота ни. Но ние преставаме да си даваме сметка за това.
ОтговорИзтриванеЧувствата могат да се смесват с мислите, но не възникват в мозъка. Те имат друг орган. Симпатиковата и парасимпатиковата системи не са добре изследвани. Те си взаимодействат по много сложен начин. Мислите и чувствата имат свои органи, чрез които се образуват, растат, изявяват се чрез мимики и жестове и подтикват човек към някакво действие.
ОтговорИзтриванеВсъщност не е така за психологията. Никой уважаващ себе си психолог не би взел да живее вместо клиента си, т.е. да се справя вместо клиента си с емоциите. Но това е друга тема, не по същността на блога на Тимур. =)
ОтговорИзтриванеА по същността... Нещата относно хубавата и лошата работа за мен са по следния начин: Като всяко нещо и работата има плюсове и минуси и идеално няма. Като се тегли чертата, ако излезе плюсовете да са някакси повече от минусите, това е хубава работа. А ако минусите са повече от плюсовете, това е на търсене на нова работа. =)
Темата на статията не са чувствата и емоциите, така че хайде да спрем с психоанализата - в противен случай ще изтрия съответните коментари.
ОтговорИзтриванеАко някой иска да сподели разсъждения, които тук се явяват офтопик, моля да го направи в собствения си блог.
Прав си, че темата не са чувствата и емоциите, но те са в основата на това дали да останеш или да си тръгнеш...
ОтговорИзтриванеВинаги ме е изкушавала мисълта, че ти ме разбираш, разбираш написаното от мен. Виждаш и можеш да проследиш логическата връзка, смисъла и значението на това, че съм парче от големия пъзел, който всички мислещи хора сглобяват бавно, трудно, мъчително в изпълнено със страдание ежедневие. Ти ме провокираш по особен, креативен начин и това разчупва моите граници, излизам с лекота извън правилата и това не ми пречи да общувам с теб. Забавно ми е, леко ми е и смятах, че и с теб е така. Но сигурно съм прекалила. Опияняващо е... Адски е готино... Като влакче на ужасите в хубав летен дан... И като още хубави неща...
ОтговорИзтриванеАбсолютно е различно когато оценяваш мениджърска позиция и позиция тип "Слуга". Във втория случай чувствата са основен ориентир за това дали можеш да оцелееш във фирмата. В работата на наемния работник основни са отношението към него, комуникацията, атмосферата на работното място. Той не решава интелектуални задачи като мениджъра, за да се жертва, той трябва да се чувства добре. Мениджърът се жертва, когато с разума си оценява ситуацията като възможност - за оцеляване, за кариера, за престиж, сигурност и т.н.
ОтговорИзтриванеМисля, че пренасяш личния си опит в статията и услужваш с него на друг вид момци. Да търсиш негативите на някого е полезно, защото ще те изведе до по-голяма лична сигурност, защитеност и адекватност. Това ще ти позволи да се пригодиш към недостатъците, преди да си намразил някого.
"мога смело да заявя, че в един регион разликите между работодателите далеч не са толкова големи, колкото им се иска на някои." - не опира ли всичко до това, така да си уредиш нещата, че винаги да имаш алтернативи? И когато ги няма налични, това означава и сам да ги създадеш. Дали ще е работа в друга държава или създаване на частен бизнес или самостоятелна частна практика и т.н., който иска ще го измисли (и ще плати съответната цена - под формата на умствено напрягане и на поемане на риск).
ОтговорИзтриванеВ по-широк план, нормално е човек никога да не е доволен, може би природата го е заложила, за да имаме стимул да се развиваме. Въпросът е дали това недоволство води до търсене на нови решения или само до търсене на оправдания/ обекти на обвинение и т.н.