неделя, 24 юни 2012 г.

Кученцата са гладни


Те бяха три приятелки – и за да не се напрягам да измислям имена, ще ги наричам с цвета на косите им.
Всяка от тях живееше сама – родителите на Русата работеха в посолство зад граница, тези на Чернокосата бяха в Испания, а Червенокосата имаше само един брат, чието име понякога се появяваше в периферията на новините, щом станеше дума за разпространение на наркотици. Само че напоследък споменаванията станаха недопустимо чести и братът се пресели малко по – на юг, понеже ценеше свободата си - а и заради топлия и здравословен климат, разбира се.

Всяка от трите приятелки получаваше немалка сума пари от близките си, но... Животът е много скъп, ако трябва да си купуваш всичко, което поискаш. А и току – що бяха навършили пълнолетие – не върви да нямаш собствен източник на доходи. Само че при тяхното образование и интелект, освен да станат проститутки, друго не им оставаше. Те обаче смятаха, че им е рано да правят от секса професия и за момента предпочитаха да гледат на него само като на хоби. Но пари им трябваха.

...Казват, че блондинките били елементарни, но всъщност първа се сети Русата – и получи за рождения си ден малко странен подарък – едър мъжки ротвайлер. Е, наложи се дълго да обяснява колко обичала кученцата, но пък с някоя булонка щяла да стане за смях... и й купиха. Тя дълго благодари на родителите си, които били най-добрите на света и разбирали какво означава искрено да обичаш животните... „Най-добрите” кимнаха и щастливи се качиха на самолета.

Чернокосата просто повтори всичко и получи своя ротвайлер месец по-късно. Родителите й малко се учудиха – според тях дъщеря им не можела да се грижи дори за себе си, та какво остава и за животно... Но отстъпиха пред молбите й, като напомниха, че гладен ротвайлер не е като гладен съпруг – вместо само да мърмори, става изключително нервен. Но Чернокосата не беше омъжена и пропусна забележката покрай ушите си.

Когато чу за ротвайлера, братът на Червенокосата избухна в смях и с единствената забележка : „Пращам парите, пък ти ако искаш – и слон си купи” полушеговито я предупреди да не дава на кучето да смърка кокаин, понеже щяло да си повреди обонянието.

Два месеца по-късно трите приятелки разхождаха кучетата си в градския парк и срещнаха възрастна двойка. Жената се опита да се отмести, но те преградиха пътя им.
- Вижте сега – започна Русата – Малко ми е неудобно да се обръщам с такава молба към вас, но не можете ли да ни услужите с някаква сума?
Мъжът ги погледна неразбиращо.
- Ние сме бедни студентки, а кученцата са гладни и искаме да им купим храна... Хайде, бъдете така добри...?
Мъжът поклати глава. Тогава Русата леко отпусна каишката и ротвайлерът се хвърли срещу него. Момичето успя да го задържи на около метър и мъжът ясно видя зъбите в оголената паст. После другите две кучета също опънаха каишките и... семейството бе принудено да даде малко пари. Е, сигурно щяха да се лишат от някои неща (мъжът беше безработен, а жената – кроячка в шивашка фирма с триста лева заплата), но... Яростта в очите на ротвайлерите не оставяше и капка съмнение какво ще се случи, ако някой изпусне каишката.

...След около месец вече доста хора в града бяха чували за трите рекетьорки, а мнозина дори лично бяха помогнали за изхранването на кучетата. Получиха се и няколко оплаквания в полицията, но... Някой те помолил да му помогнеш да нахрани любимеца си. Не те е заплашвал с оръжие, животните били вързани... А че ти си се бил уплашил – ами твой си проблем, то на страха очите... Впрочем, имаше два случая, в които хората не дадоха пари и момичета поизтърваха кучетата – но нямаше ухапване, а само съборени на земята хора, които седмици после сънуваха кошмари. Само че то кой ли не сънува...

Както казах в началото, Русата бе най-умна и тя измисли основните правила – да не нападат хора с малки деца или много възрастни пенсионери (ще вземе да получи инфаркт, а и какви пари да търсиш от него), да избират забутани улички или паркове, да няма свидетели... Дори настоя да се запишат в местното Дружество за защита на животните, макар че то нямаше влиянието на подобни организации в други страни.

И кученцата никога не оставаха гладни, нито пък момичетата – без джобни. Това продължи няколко месеца, докато една вечер...

Мъжът беше около петдесетгодишен, добре облечен и седеше на самотна пейка в парка. Последните лъчи на слънцето падаха в очите му и той леко ги присвиваше, докато пишеше нещо на лаптопа си. Русата кимна и те се приближиха до него.

- Извинете, господине, но нашите кученца... Гладни са. Не можете ли да ни помогнете с някаква малка сума.
Мъжът вдигна глава.
- Май съм чувал нещо за вас и кучетата ви... Да ви кажа честно, нямат много гладен вид. Я виж как са загладили косъма...
Русата се обиди на недоверието му и отпусна каишката. Ротвайлерът се хвърли напред и сложи предните си лапи на пейката.
Мъжът внимателно се отмести.
- Според мен, това не е глад, а агресия. А вие просто плашите хората и ги изнудвате. Хайде, махнете този пес оттук.
Русата огледа мъжа преценяващо и реши, че е някой дребен бизнесмен, който си мисли, че пред него са уплашените му работници. После кимна на приятелките си.

Другите две кучета се хвърлиха едновременно, но за няколко месеца момичетата се бяха научили да преценяват правилно дистанцията, така че мъжът остана невредим – ако не броим малко кучешка слюнка по панталона му. Но веднага престана да пише и започна да се оглежда. Наоколо нямаше никого.
- Кученцата са гладни! – изсъска Русата – И аз вече нямам сили да ги удържам...
- Добре, добре – примирено каза мъжът и извади портмонето си – Петдесет лева стигат ли?
- Дай ги – Русата взе парите и ги сложи в джоба си – И за твое добро – не мърдай оттук, докато не се отдалечим достатъчно. Нали разбираш – някое от кучетата може случайно да се освободи и...
- Няма, няма – успокои ги мъжът – Тук ще си седя.
- Браво – похвали го Русата – Хайде, момичета...

...Бяха на около пет метра, когато се чу първият изстрел. Впрочем, мъжът не спря, докато не изпразни пълнителя – макар че труповете на трите ротвайлера вече не помръдваха. После прибра пистолета, стана от пейката, приближи се до момичетата и завъртя такъв шамар на Русата, че я събори на земята. Другите две започнаха да пищят и избягаха.
Мъжът се върна на пейката, прибра лаптопа си и бавно се отдалечи...

***

Това е абсолютно истинска история, случила се за щастие в Молдова, а не у нас. Защо – за щастие? Ами понеже там всеки нормален човек може законно да си купи оръжие, без да доказва защо му е необходимо то (каточе ли не е очевидно). Освен това не се изливат реки от пари, които да поддържат всякакви „защитници на животните” и хората не казват на черното „бяло”.
Само за справка – на мъжа не бяха предявени никакви обвинения, докато момичетата бяха осъдени, май условно. А ротвайлерите бяха класифицирани като „средство за заплаха и изнудване”, което ги постави извън закона и на никого и през ум не му мина да плаче за тях.
Оставям на вас да прецените как би завършила подобна история у нас.

Тук „кученцата” – а и не само те - наистина са много гладни...

9 коментара:

  1. Не е ли любопитно, че от 28 областни града в България, само в един кученцетата са гладни? Човек да се зачуди кой ги държи на улицата, за да иска пари от хората и ме съмнява това да са НПО-тата, макар и те да не са безукорни.

    ОтговорИзтриване
  2. Дай линк към оригиналната новина.

    ОтговорИзтриване
  3. Интересна история, още повече, че е истинска.

    Аз съм със смесени чувства... В случая застрелването е общественополезно действие :) Но пък какво ще стане, ако аз си разхождам тихо и кротко кучето и някой реши да го гръмне - просто така?

    А в Африка ако става дума, сигурно безнаказано можеш и хора да гърмиш, ако ти се зъбят :)

    Наскоро гледах един филм - The Lord of War - където Никълъс Кейдж играе трафикант на оръжия. В един момент решава да продава само "на бяло", тоест легално, и казва: "Пак има пазар, но колко бавно става всичко! Твърде много хора по веригата. Докато чакаш няколко месеца за документи, конфликтът ще свърши, преди да са пристигнали оръжията".

    Та саморазправата и заобикалянето на правилата - понякога са хубаво нещо. Но според мен трябва да се търси начин да променим малоумните правила в нормални, а не толкова да залагаме на саморазправа. Макар че е много ефективна, признавам :)

    ОтговорИзтриване
  4. Всъщност прекалено много гладни кученца има и във Велико Търново и в кварталите на Варна, напр. "Аспарухово" е взеизвестно, Свищов /още от средата на 90-те/ и т.н. Някой друг може да сподели "опит" с други части на страната.

    ОтговорИзтриване
  5. Няма как да дам линк - това отдавна не е новина. Случаят е от около 2000-та година.

    ОтговорИзтриване
  6. У нас, след смъртта на поредния човек, буквално разскъсан по нощите от улични кучета, едни превъзрадвани журналисти съобщиха как кученцата са НАСТАНЕНИ на безопасно за ТЯХ място и вече ще ядат и пият на корем до края на животеца им. Една родна представителка на кучезащитна организация гордо се беше изтъпанчила до заловените кучета-убийци и обясняваше пред тв-камерата колко добри животинчета са точно ТЕЗИ кучета, защото на нея, нека всички знаят, че тези кученца не и правят нищо лошо. И ги галеше грижовно, докато говореше.

    Кучелюбката явно има проблем с това да осъзнае какво означава по-точно убийството на човек от кучета. Този мъж, доста известен всъщност, направил грешката по нощите да е из София, за който ставаше въпрос, бил е хапан и разкъсван, предполагам бранил се е безуспешно и така, докато не е умрял в страхотна болка. За нея такава смърт не означава нищо. Че на нея какво и е, я какви са добри кученцата.

    За зла съдба и този мъж бил кучелюбец и кучетата, за които иде реч, вероятно добре го познавали и си похапвали редовно за негова сметка, но така му се отплатили просто.

    А не би ли трябвало тези същите кученца да бъдат убити, вместо хвалени? Ей така, понеже те вече са си позволили да отнемат човешки живот?

    Според мен трябва, според държавата не, защото ОЩЕ един човек, умрял в жестока болка, е по-малко, та какво толкова се е случило!?

    В тази връзка, как ли би свършила историята с трите кученца, ако бяхме в България? Щеше да им бъде издигнат паметник. Мъжът щеше да бъде осъден, а медиите щяха да се надлайват да го очернят и да му лепят най-лошите възможни епитети.

    Може би въпросната кучезащитничка отново би се появила по новините, за да изкаже лично съболезнованията си на трите изнудвачки и да обяви банкова сметка, по която да се събират пари за всички останали ГЛАДНИ и ГОРКИЧКИ кученца.

    ОтговорИзтриване
  7. Понеже стана дума за оръжия - все пак мисля че у нас не сме дорасли за свободна продажба. На един който ще го употреби както трябва ще има поне 100 психопата, страх ме е да си го представя дори.

    ОтговорИзтриване
  8. Ицо:
    Добре, аз като един кучелюбец искам да изкажа другата гледна точка.
    1. Виновни за проблема за хората! Всеки втори собственик на вила държи некастрирано куче и изхвърля потомството всяка година. Дори да избиваме масово кучетата, други ще дойдат на тяхно място.
    2. Властите нямат интерес да се реши проблема. Сигурно има голям ресурс за крадене там. Намерих веднъж кашон с три кученца на улицата. Обадих се в приюта и в Екоравновесие - отсвириха ме. Грижих се за кучетата шест месеца, със собствени средства ги кастрирах, ваксинирах и им намерих осиновители.
    3. От хуманна гледна точка е недопустимо да избием ВСИЧКИ животни, защото НЯКОИ са агресивни. А и самите животни нямат съзнание, действат по инстинкт. Все едно да избием всички цигани, понеже част от тях са престъпници. Абсолютно съм съгласен, че трябва да се вземат мерки, за да не застрашават кучетата живота на хората, но това трябва да стане по хуманен начин. Задължителна кастрация на домашните животни, жестоки мерки срещу изоставяне на животно и прибиране в приюти на агресивните кучета.

    ОтговорИзтриване
  9. Преди 1990 г. проблемът се решаваше просто - едно микробусче с отворена отзад врата се движеше бавно, един-двама с пушки отстрелваха всяко бездомно куче, което се мяркаше около пътя и отзад милиционерската кола събираше труповете и съблюдаваше реда... Може да не е най-хуманното решение, но си беше доста ефективно. Казвам го като ветеринарен техник, нашего брата също участваше в тези неща като "доброволен" отряд.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/