Кученцата са гладни

Те бяха три приятелки – и за да не се напрягам да измислям имена, ще ги наричам с цвета на косите им.
Всяка от тях живееше сама – родителите на Русата работеха в посолство зад граница, тези на Чернокосата бяха в Испания, а Червенокосата имаше само един брат, чието име понякога се появяваше в периферията на новините, щом станеше дума за разпространение на наркотици. Само че напоследък споменаванията станаха недопустимо чести и братът се пресели малко по – на юг, понеже ценеше свободата си - а и заради топлия и здравословен климат, разбира се.

Всяка от трите приятелки получаваше немалка сума пари от близките си, но... Животът е много скъп, ако трябва да си купуваш всичко, което поискаш. А и току – що бяха навършили пълнолетие – не върви да нямаш собствен източник на доходи. Само че при тяхното образование и интелект, освен да станат проститутки, друго не им оставаше. Те обаче смятаха, че им е рано да правят от секса професия и за момента предпочитаха да гледат на него само като на хоби. Но пари им трябваха.

...Казват, че блондинките били елементарни, но всъщност първа се сети Русата – и получи за рождения си ден малко странен подарък – едър мъжки ротвайлер. Е, наложи се дълго да обяснява колко обичала кученцата, но пък с някоя булонка щяла да стане за смях... и й купиха. Тя дълго благодари на родителите си, които били най-добрите на света и разбирали какво означава искрено да обичаш животните... „Най-добрите” кимнаха и щастливи се качиха на самолета.

Чернокосата просто повтори всичко и получи своя ротвайлер месец по-късно. Родителите й малко се учудиха – според тях дъщеря им не можела да се грижи дори за себе си, та какво остава и за животно... Но отстъпиха пред молбите й, като напомниха, че гладен ротвайлер не е като гладен съпруг – вместо само да мърмори, става изключително нервен. Но Чернокосата не беше омъжена и пропусна забележката покрай ушите си.

Когато чу за ротвайлера, братът на Червенокосата избухна в смях и с единствената забележка : „Пращам парите, пък ти ако искаш – и слон си купи” полушеговито я предупреди да не дава на кучето да смърка кокаин, понеже щяло да си повреди обонянието.

Два месеца по-късно трите приятелки разхождаха кучетата си в градския парк и срещнаха възрастна двойка. Жената се опита да се отмести, но те преградиха пътя им.
- Вижте сега – започна Русата – Малко ми е неудобно да се обръщам с такава молба към вас, но не можете ли да ни услужите с някаква сума?
Мъжът ги погледна неразбиращо.
- Ние сме бедни студентки, а кученцата са гладни и искаме да им купим храна... Хайде, бъдете така добри...?
Мъжът поклати глава. Тогава Русата леко отпусна каишката и ротвайлерът се хвърли срещу него. Момичето успя да го задържи на около метър и мъжът ясно видя зъбите в оголената паст. После другите две кучета също опънаха каишките и... семейството бе принудено да даде малко пари. Е, сигурно щяха да се лишат от някои неща (мъжът беше безработен, а жената – кроячка в шивашка фирма с триста лева заплата), но... Яростта в очите на ротвайлерите не оставяше и капка съмнение какво ще се случи, ако някой изпусне каишката.

...След около месец вече доста хора в града бяха чували за трите рекетьорки, а мнозина дори лично бяха помогнали за изхранването на кучетата. Получиха се и няколко оплаквания в полицията, но... Някой те помолил да му помогнеш да нахрани любимеца си. Не те е заплашвал с оръжие, животните били вързани... А че ти си се бил уплашил – ами твой си проблем, то на страха очите... Впрочем, имаше два случая, в които хората не дадоха пари и момичета поизтърваха кучетата – но нямаше ухапване, а само съборени на земята хора, които седмици после сънуваха кошмари. Само че то кой ли не сънува...

Както казах в началото, Русата бе най-умна и тя измисли основните правила – да не нападат хора с малки деца или много възрастни пенсионери (ще вземе да получи инфаркт, а и какви пари да търсиш от него), да избират забутани улички или паркове, да няма свидетели... Дори настоя да се запишат в местното Дружество за защита на животните, макар че то нямаше влиянието на подобни организации в други страни.

И кученцата никога не оставаха гладни, нито пък момичетата – без джобни. Това продължи няколко месеца, докато една вечер...

Мъжът беше около петдесетгодишен, добре облечен и седеше на самотна пейка в парка. Последните лъчи на слънцето падаха в очите му и той леко ги присвиваше, докато пишеше нещо на лаптопа си. Русата кимна и те се приближиха до него.

- Извинете, господине, но нашите кученца... Гладни са. Не можете ли да ни помогнете с някаква малка сума.
Мъжът вдигна глава.
- Май съм чувал нещо за вас и кучетата ви... Да ви кажа честно, нямат много гладен вид. Я виж как са загладили косъма...
Русата се обиди на недоверието му и отпусна каишката. Ротвайлерът се хвърли напред и сложи предните си лапи на пейката.
Мъжът внимателно се отмести.
- Според мен, това не е глад, а агресия. А вие просто плашите хората и ги изнудвате. Хайде, махнете този пес оттук.
Русата огледа мъжа преценяващо и реши, че е някой дребен бизнесмен, който си мисли, че пред него са уплашените му работници. После кимна на приятелките си.

Другите две кучета се хвърлиха едновременно, но за няколко месеца момичетата се бяха научили да преценяват правилно дистанцията, така че мъжът остана невредим – ако не броим малко кучешка слюнка по панталона му. Но веднага престана да пише и започна да се оглежда. Наоколо нямаше никого.
- Кученцата са гладни! – изсъска Русата – И аз вече нямам сили да ги удържам...
- Добре, добре – примирено каза мъжът и извади портмонето си – Петдесет лева стигат ли?
- Дай ги – Русата взе парите и ги сложи в джоба си – И за твое добро – не мърдай оттук, докато не се отдалечим достатъчно. Нали разбираш – някое от кучетата може случайно да се освободи и...
- Няма, няма – успокои ги мъжът – Тук ще си седя.
- Браво – похвали го Русата – Хайде, момичета...

...Бяха на около пет метра, когато се чу първият изстрел. Впрочем, мъжът не спря, докато не изпразни пълнителя – макар че труповете на трите ротвайлера вече не помръдваха. После прибра пистолета, стана от пейката, приближи се до момичетата и завъртя такъв шамар на Русата, че я събори на земята. Другите две започнаха да пищят и избягаха.
Мъжът се върна на пейката, прибра лаптопа си и бавно се отдалечи...

***

Това е абсолютно истинска история, случила се за щастие в Молдова, а не у нас. Защо – за щастие? Ами понеже там всеки нормален човек може законно да си купи оръжие, без да доказва защо му е необходимо то (каточе ли не е очевидно). Освен това не се изливат реки от пари, които да поддържат всякакви „защитници на животните” и хората не казват на черното „бяло”.
Само за справка – на мъжа не бяха предявени никакви обвинения, докато момичетата бяха осъдени, май условно. А ротвайлерите бяха класифицирани като „средство за заплаха и изнудване”, което ги постави извън закона и на никого и през ум не му мина да плаче за тях.
Оставям на вас да прецените как би завършила подобна история у нас.

Тук „кученцата” – а и не само те - наистина са много гладни...