четвъртък, 14 юни 2012 г.

Тънката връв, която удържа слона

Веднъж гледах научнопопулярен филм за животните. Там показаха слон, вързан за една ограда с много тънка връв – толкова тънка, че едва ли би удържала и куче. Но огромното животно обикаляше само в определената му зона и изобщо не правеше опити да се освободи; щом усетеше и най-лекото подръпване, веднага се връщаше обратно.

По-късно водещият обясни, че в това няма нищо странно и че това поведение е резултат от специална дресировка – отначало завързват за голямо дърво малкото слонче с дебела верига, която то не може да скъса. Не че не се опитва; но скоро осъзнава, че усилията му са безсмислени. Впоследствие заменят веригата със здраво въже – просто така, за всеки случай. На практика почти няма опити за освобождаване, но ако все пак младият слон опита, той отново не успява.

А след известно време слагат обикновена връв – тя, естествено, не може да удържи слона, но това вече не се налага – той вече е вързан в съзнанието си. Знае, че не може да постигне нищо и дори и не се опитва. Инстинктът му за свобода е трайно блокиран.

Със същата тънка връв са ограничени и повечето от нас и тя се нарича „не мога”. И въпреки че това е любим похват на някои ръководители – да внушат на подчинените си, че са стигнали до тавана на развитието си и не могат да постигнат повече (често така се избавят от бъдещи конкуренти за мястото си или от загуба на ценни кадри) – в повечето случаи ние се „завързваме” сами. Не успях да се справя на тази позиция, значи... А дали просто не си бил твърде млад, а проблемите – по-сериозни от дебела метална верига? Да, обаче аз опитах на друго място отново и... Кой знае. Може би вече си бил обзет от съмнение в собствените сили, а може би все още въжето е било прекалено здраво за опита и уменията ти. Впрочем, у нас има доста позиции, на които и най-опитният мениджър трудно би се справил. Просто нещата са организирани по такъв начин. Е, разбира се, има мениджъри, който са се разминали с описаната техника за опитомяване и нямат съответните вътрешни бариери; те просто късат връвта и си отиват – но тази статия не е за тях.

Това, което се опитвам да споделя е, че човек не бива да слага равенство между представянето си на определена позиция (при това субективно оценено) и реалните си качества, които би могъл да прояви в по-подходяща среда. Или ако все още ги няма – съответно да ги придобие. Важното е да не допуска тънката връв на страха да го задържа към посредствеността.

Успех!

5 коментара:

  1. Анонимен15 юни 2012 г., 0:03

    Готино - Хорхе Букай в реална ситуаци

    Поздрави от Fenix_Rises

    ОтговорИзтриване
  2. "Никога не се предавай. Продължавай напред и винаги, когато паднеш, се изправяй. Ти можеш и ще успееш."

    Не зная кой е авторът на това, но звучи като разумно предпазно средство срещу о-слонване... =)

    ОтговорИзтриване
  3. Треньорите на слонове да си водят бележки! Не само слоновете :)

    Много по-лесно се пресича нежеланото поведение у нов служител, ако го пресечете отначало. Дори възрастта на служителя не играе голяма роля - макар че по-възрастните са вече изградени характери, може да им се "дресира" условност, която да променя поведението им (не характера) в определена ситуация.

    Примерно ако служител е свикнал винаги и навсякъде да закъснява, вие не може да промените това изцяло, но може - ако го скастрите още при първото малко закъснение - да го "дресирате", че когато става дума за оперативката в понеделник, дори да не си помисля да закъснява.

    Тимуре, ти какво мислиш за това?

    ОтговорИзтриване
  4. Точно от тази статия имах нужда сега. Благодаря!
    Оставам в очакване на следващи публикации.

    ОтговорИзтриване
  5. Щях да ти кажа, че си адски прав, ако се отнасяше за отворена система, в която има вертикални възможности за истинско израстване в кариерата. В аграрно-туристическа страна, която е на последно място в Европа по някои основни показатели /знаеш кои: заплати, ефективност на труда, работа за младите хора до 30 год. и т.н./ това нещо със страха е една полезна бариера. Страхът ни предпазва от главозамайване. Прави ни по-задълбочени, по-скромни в очакванията, а оттам и в изискванията. Кога рискът е оправдан? Когато се опираш на известна сигурност /пенсия, член на семейството, който може да те издържа, рента, роднина в чужбина/.
    В търсене на оригиналното си представяне, продължаваме да живеем в свят без възможности, наречен Криза /политическа криза на Прехода, Морална криза на ценностите, световна икономическа криза, китайска пазарна криза, криза в образованието, криза в здравеопазването/.
    Ако си стъпил само с единия крак някъде, по-добре не го вдигай.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/