Хубава си, моя горо!

Една сутрин Нено се събуди с ясното усещане, че трябва да се разходи до Орлов мост. Напоследък в страната се бе създала особена ситуация – каквото и да поискаш, дето се вика - дори до тоалетната да отидеш - заставаш на моста с плакат в ръка и веднага ти разрешават.
А Нено имаше гора... То да речеш че кой знае колко – не, около 50 декара – но ако я изсечеш, осигуряваш топлото за десет години и не ти пука за разни газови войни и атомни блокове.

Нено взе парче шперплат и написа:
Зелени са ни горите,
Зелени са ни главите,
Природозащитниците да го...
После му закова дръжка и тръгна към Орлов мост.

Там всеки си протестираше според интересите си. Млад репортер от оная телевизия – дето уж беше с човешко лице, но постепенно го смени с други части на тялото – дойде при нашия човек и приветливо го нарече „варварин”. Нено му се закани с юмрук.
- А така, а така – давай! – окуражи го репортерът – Трети ден предаваме и още никого от колегите не са набили. Чак ни е неудобно да се приберем в студиото.
Но Нено само поклати глава и отново размаха плаката.

Вечерта обаче у тях дойде мургава делегация. Оказа се, че известният лорд Киро искал да купи Неновата гора и да я присъедини към своята, за да ходи с приятелите си на лов за лисици. Нашият човек малко се усъмни:
- Ама то в Англия те на коне, таковата...не с джипове. Киро има ли кон?
Делегацията се разсмя. Оказа се че имал дори два – Токайто и Рамбо – и ги държал на балкона на втория етаж, за да му завиждат всички. Само зимата ги прибирал в хола... А после назоваха една цена за гората, от която Нено почна да хълца.

На следващия ден нашият човек отново бе на Орлов мост, като бе сменил само последния ред на плаката. Сега той гласеше:
Зелени са ни горите,
Зелени са ни главите,
Авджилъка ще спаси България!...
Репортерът с лицето дойде отново и нарече Нено „ренегат”. А после помоли поне за едно шамарче, но така, пред камерата...

Вечерта Нено разбра от новините, че лорд Киро е задържан за нелегално варене на компоти и заплаха за убийство – казал на коня Токайто, че ще го направи на салам. А освен това имал трон и искал да става цар, което според Конституцията...Нено въздъхна и отиде да преработва плаката...

Мина доста време, през което Нено всеки ден се местеше от различна страна на моста, понеже първо се чу, че щели да строят скоростна ЖП линия Видин – Кърджали, която щяла да мине точно през въпросните 50 декара, после се твърдеше, че точно в този район било пълно с погребани вампири и щели да ги чакат да възкръснат, за да ги показват на туристите, след това някой каза, че дървата щели да станат по двеста евро кубика, понеже всички у нас си направили камини... Докато един ден на съседното барче не успяха да докарат бира и протестиращите се разотидоха. Нено използва случая да запали ладата и да отиде да нагледа гората си.
Само че нея я нямаше – на мястото й се ширеше кална локва, а между пъновете ясно се бяха отпечатали колелата на каруците на верните рицари на лорд Киро.

Нено гледа, гледа, а после въздъхна и се върна в столицата. Бе решил на следващия ден да отиде пак на Орлов мост и да набие младия репортер. Обещал беше на човека, а и оня бе намекнал, че ще щял да почерпи.

Така де – по-добре от нищо...