четвъртък, 28 юли 2011 г.

За кучетата и хората

Идеята за тази статия ми хрумна преди доста години, когато прочетох една от повестите на Борис Воробьев. В нея се разказваше за руснак, принуден да живее далеч на север и как той намира най-верния си приятел в лицето на едно куче. Двамата минават през редица изпитания, а после идва време главният герой да се прибере в Москва, където няма място за четириногия му любимец. И той е даден на приятел – местен водач на кучешки впряг, доста преди отпътуването.

Примерно месец по-късно главния герой решава да навести приятеля си и едновременно с това да види как е кучето. Отива, следват прегръдки и радост от срещата, а после двамата тръгват към мястото, където кучетата си почиват.
Главният герой се втурва към своето, но в последния момент е спрян от опитния собственик на впряга. И получава следното примерно обяснение (цитирам по памет от руски):
„Ако ти сега отидеш и погалиш кучето си, през нощта другите ще го разкъсат. Ако го удариш – същата работа. Кучетата от впряга няма да позволят различно отношение към някой от тях – независимо добро или лошо. Получилият го просто няма да доживее до сутринта…“

Така – нека поразсъждаваме. Впрягът е екип, но пък ние, хората не сме кучета и… Дали? Все пак човекът съществува от около милион години, а цивилизацията – примерно от пет хиляди. Излиза, че сме хора (теоретично) само през половин процент от времето, през което сме съществували и не бива да подценяваме силата на инстинктите, които са ни управлявали през останалите 99.5 % . Тоест, поведението на животните в определени ситуации е добро обяснение за нашето собствено, още повече, че двете доста си приличат.

И така – колективът не търпи различно отношение към някого и ако може, с удоволствие виртуално би разкъсал различния. Дали вие като началник ще демонстрирате неоправдана слабост към някого или незаслужена омраза – и в двата случая човекът ще бъде отхвърлен от колектива. Във втория случай колегите няма да атакуват нападнатия от вас за да ви се харесат, а – просто защото им е казано, че е различен. Подобни неща не се прощават.

Само че на началника се налага понякога да поощрява и да наказва – и не може да копира решението на героят от споменатата в началото повест, а именно – да погали ВСИЧКИ кучета, докато стигне до последното – своето. Тогава?

Просто трябва да се прави разграничение – когато награждавате (или наказвате) някого за нещо, това не трябва да изглежда като лично отношение или каприз – трябва да се каже точно защо. А ако още с поставянето на задачата е отправено предупреждение какво може да последва при добър или незадоволителен резултат – още по-добре.

Но никога не забравяйте дали задачата е поставена на член на екип (създаден да реши определен проблем) или на „индивидуалист”. Може Иван на е допуснал детинска грешка – ако го е направил при работата си в екипа, отнасят го всички - да се оправят помежду си. Ако се допусне хипотезата, че може Иван да е виновен, а останалите- не, това вече не е екип. Тук се носи колективна отговорност.

Още по-голяма глупост е да наградите члена екипа Стоян, понеже благодарение на неговите усилия… Значи екипът е бил само на думи.

Ето защо е най-добре мениджърът предварително да реши дали предпочита управление от „близко разстояние” и персонифицирана отговорност – или сравнителна „отдалеченост” и просто контрол върху почти самоуправляващ се екип. Аз лично ползвам първия подход за сектори, където нещата вървят относително зле, а втория – там, където всичко е ОК и просто трябва да се надгражда върху вече построеното. Много трудно е обаче да научиш подчинените да се възприемат по различен начин като индивидуалности и като членове на екип.

Субективното отношение на висшия мениджмънт, основано не на факти и резултати от представянето, а на „харесвам – не харесвам”, е донесло много повече загуби на бизнеса у нас, отколкото каквито и да било „кризи”. Вярно че сме хора, но често „впрягът” само чака да дойде „нощта” (да си отиде собственикът на впряга), за да „разкъса” получилите „по-специално” отношение.

Разбираемо, ако не забравяме за онези 99,5 процента...

12 коментара:

  1. Добра история, добре разказана :-)Благодаря.

    Дава ми още една гледна точка към живо интересуващата ме тема за обективността и грижата ми да е налична в работната среда. И още по-точно - за баланса между субективност и обективност.

    Защото тези 99,5 % управляват заедно с останалите 0,5. Факт. Едните тежат повече, но и двете носят стойност. Затова (си) казвам - нека ги използваме и храним по предназначение ;-)

    И съм съгласна с извода: "Субективното отношение на висшия мениджмънт, основано не на факти и резултати от представянето, а на „харесвам – не харесвам”, е донесло много повече загуби на бизнеса у нас, отколкото каквито и да било „кризи”."

    Поздрави сърдечни (*)
    Катина Nowness

    ОтговорИзтриване
  2. "Субективното отношение на висшия мениджмънт, основано не на факти и резултати от представянето, а на „харесвам – не харесвам”, е донесло много повече загуби на бизнеса у нас, отколкото каквито и да било „кризи”."

    Много мъдър извод. :)

    ОтговорИзтриване
  3. "Субективното отношение на висшия мениджмънт, основано не на факти и резултати от представянето, а на „харесвам – не харесвам”, е донесло много повече загуби на бизнеса у нас, отколкото каквито и да било „кризи”."

    Няма да се съглася с останалите коментари, че това е мъдро. Всичко зависи от гледаната точка. Ако погледнем и си представите, че Вие сте висшия мениджмънт макар, че е почти невъзможно, представете си. Вие вече играете на друга позиция с други интереси и други виждания. От опит и близки контакти знам, че когато човек е собственик и управлява доста хора "харесвам-не харесвам" играе по силна роля от когато и да е било. Защо се получава така? Понякога дори и най-добрия професионалист който показва най-добри мениджърски качества с 10точки по десетобалната система се проваля пред очите на собственика като топ мениджър. Дори и фактите и постиженията не помагат ако няма близко отношение към името и поведението на фирмата. Какво имам предвид? Ако сте в арабска страна, ако Ви поканят преди бизнес срещата със собственика на чаша чай да обсъдите конни надбягвания, ако откажете или не пийнете чая който ви предлагат или не проявите интерес към конния спорт, дори и да сте възпитаник на Оксфорд или Кембридж с МБА, Вие сте аут. Вие не сте за този бизнес, дори и да носите огромни печалби на фирмата. Това е един малък пример за бизнес и бизнес поведение.
    Струва ми се че в България 99% се вместват именно в това бизнес поведение за съжаление.

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен:Мисля, че ви убягва един важен момент - обикновено собственикът харесва именно тези, които си вършат работата професионално и му носят печалба. Ако той просто харесва някого, но знае, че от него нищо не става, принципът е да го държи на добре звучаща, но без реална власт позиция - да речем, някой роднина. Естествено, не навсякъде е така, но тези, които не спазват подобна линия на поведение, рано или късно отпадат от играта.
    ...Не разбрах зашо да е невъзможно аз да съм част от висшия мениджмънт? На практика съм точно това.
    А с арабите вие давате пример за делово партньорство, не за оперативно управление. Впрочем, те никога няма да назначат евреин да управлява, но това не означава, че евреите не могат да бъдат добри мениджъри.

    ОтговорИзтриване
  5. Какво означава оперативно управление, какво означава делово партньорство, МЕНИДЖЪРЪТ си е мениджър няма значение каква роля и на каква позиция е, къде действа, или с кого работи, евреи араби или който и да е. Не съм съгласен с много Ваши мнения но това не означава, че не сте добър мениджър, просто не сте видели моите постижения или да сравните Вашите с останалия свят. Всичко е относително Тимуре. Моят опит е от света затова мога да сравня много от моите наблюдения и опит.

    ОтговорИзтриване
  6. "Моите" с "останалия свят"? Та аз от година за първи път работя за български работодател. А на предишните места преки началници са ми били наистина големи имена в бизнеса (не българи, естествено).
    А ако вие не правите разлика между оперативно управление (производство, логистика, планиране, доставки, осигуряне на качеството, управление на инвестиции и т.н.) и търговско партньорство - спорът става безпредметен. Оперативен и търговски мениджър са доста различни неща, поне според класическото обучение по МБА.
    Не отричам вашите постижения и опит (понеже не съм ги виждал)- и се радвам за вас. Но слагам точка на дискусията, понеже започва да прилича на мерене на нещо си.

    ОтговорИзтриване
  7. Вярно, съгласен съм. Меренето е признак за слабост. Интересна дискусия между различни мнения.Успех.

    ОтговорИзтриване
  8. Интересно, днес прочетох, че Иваило Калфин ще прави инициатива "Тимур и неговата команда".... Това дали е мерене и ако да, на какво?

    ОтговорИзтриване
  9. Тимуре, разказите ти са много готини, ама и много ми хареса да прочета тази публикация. Ще ми е много интересно ако пускаш повече такива материали, където говориш директно, а не само под формата на разказ.

    ОтговорИзтриване
  10. А защо е нужно главният да хвали и поощрява даден подчинен пред останалите? Може да го види на 4 очи и да го хвали и награждава без да създава раздор.

    ОтговорИзтриване
  11. Чели сме, че на Запад има фирмена култура, която се поддържа с университетски курсове, тренинги, семинари и т.н. Мениджърите се обучават от работодателите. Тук те се учат от само себе си. И така надделява личния елемент. Мислят, че каквото са научили, е универсално, пасва на всяка ситуация. И ако му кажеш на шефа, че има проблем, който не е видял, той счита, че лично го атакуваш и започва отбранителна офанзива срещу подчинените си.
    И накрая пак влизаме в кучешкия живот.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/