сряда, 27 юли 2011 г.

I have a dream…

Още по време на средното училище Ванката избра да следва информатика – било престижно, много се печелело и изобщо – бъдещето принадлежало на компютърните технологии. И той започна да мечтае някой ден да стане българския Бил Гейтс.

Когато завърши университета, Ванката откри една малко по-различна действителност – с доста труд си намери работа във фирма, която оказваше услуги по настройка и поддръжка на компютри. Нищо – каза си той – все отнякъде трябва да се започне. И продължи вечер да чете специализирана литература и да се упражнява.

Фирмата, в която работеше Ванката, изглеждаше добро място за старт – вярно, заплати колкото да не умреш от глад, но обслужваща престижни клиенти – дори едно министерство. Точно от там един ден някой позвъни на управителя с новината, че компютърът на заместник-министъра се е повредил, имало нужда от спешна намеса – още днес, докато човекът не се е върнал от чужбина. Помолиха да бъде изпратен възможно най-загубеният служител, та ако случайно види в паметта нещо, което не е за гледане, да не схване ситуацията. Управителят не се колеба дълго и изпрати Ванката.

Заведоха нашия човек в кабинета на заместник-министъра и – чули че работата ще отнеме няколко часа, го оставиха там да си работи сам на спокойствие.

…Ванката още не бе завършил първоначалните тестове, когато вратата внезапно се отвори. Влезе възпълен мъж с усмивка на лицето, поздрави и подаде на нашия човек запечатан плик.
- За услугата. Много благодаря и – ако се наложи – нали мога пак да се обадя…?

После човекът излезе, а Ванката отвори плика – вътре имаше двадесет хиляди евро. След кратко колебание той въздъха, сложи ги в джоба си и продължи работата. Ръцете му обаче леко трепереха.

…Половин час по-късно телефонът започна да звъни и тъй като звукът не престана, накрая Ванката вдигна слушалката. Беше весел мъжки глас:
– Ей, шефе, голяма работа си, да знаеш! Вече бях се отчаял, че няма да стане. Слушай, аз не съм забравил уговорката – Порше за сина ти. Само кажи на чие име да го оформим – формално де.

Като насън Ванката продиктува личните си данни.

– След час ще е на паркинга пред министерството. Хайде, извинявай, тръгвам, че ще изпусна полета. Кажи на момчето със здраве да си го кара.

Ванката вече усещаше, че не може да намери къде е папката с драйверите. Случваше му се за пръв път в живота му. И докато се опитваше да се успокои, вратата се отвори и влезе млада дама с външност на манекенка.
- Здравейте – изчурулика тя – Нямате представа през какво минах, докато стигна до вас…И честно казано, представях си ви малко по-възрастен. Та, срещу какво мога да получа онова място …?

Ванката усети, че не може да говори.

- Е, мога да се сетя и сама – въздъхна дамата, а после се обърна и заключи вратата на кабинета.
…Когато час по-късно тя си тръгна, на излизане отбеляза, че май това правителство изобщо не било толкова импотентно, колкото се говорело…

…Сега Ванката не мечтае да става нашенски Бил Гейтс, а вместо компютърна литература чете партийни програми. Упражненията му вече се състоят основно в лепене на плакати – избрал си е една стена в квартирата и се упражнява на нея.

Все пак трябва да се започне отнякъде, нали?

2 коментара:

  1. хе хе хубаво,
    ...но, малко нереално - "…Когато час по-късно тя си тръгна" много sex machine Ванката! - ЧАС!

    ОтговорИзтриване
  2. Абе, как ги правиш тези работи - говориш абсолютно разбираеми неща, напълно реални, а звучат като фантастика, та се диви читателят? Не им е ясно в каква държава живеят или просто четат много фентъзи и всичко им се изкривява?

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/