сряда, 29 юни 2011 г.

Да дадем път на младите!

Горещо пладне е, аз седя на сянка под ореха и свиря на кавал. Срещу мен клечи вярното ми куче Фабрегас, гледа ме с влажни очи и върти опашка.
А от поляната насреща се разнася бодър глас:
- Бечи, бечи, бечи… Сил ву пле.

…Всичко започна преди около година. Седяхме с колегите от Оксфорд в един пъб и пресмятахме колко месеца остават до получаването на дипломите, които ще ни отворят всяка врата. И тогава едно момче от компанията внезапно почна да сочи към телевизора на стената. На екрана се виждаха много репортери и аз отначало помислих, че дават Кралицата, но като се вгледах – то било нашия човек. Наложи се да обясня на компанията, че това не е „кинг”-а, а засега – само премиер.
Момчетата са много любознателни и ме помолиха да им преведа какво говори. Отначало се запънах, но после свих рамене:
- Съветва образованите млади хора, които не могат да си намерят работа, да станат овчари…
- Шепърдс? – колегите дружно се разсмяха, а после се опитаха да покажат, че са научили от мен някоя и друга българска дума – Това бъзик?
- Какъв ти „бъзик” – въздъхнах аз – Така си го представя човекът нашето бъдеще.
- Ама Стивън – ти си отличник, за теб винаги ще се намери място в лондонското Сити…
Но аз не ги чувах. Щом е за доброто на родината, никакви ситита не могат да ме спрат.

…На следващия ден почнах да се готвя – купих си гайда. Дали защото беше шотландска, или понеже аз съм си малко несръчен – не знам, но тя се извиваше в ръцете ми като октопода Паул и все се опитваше да ме удари по челото. Впрочем, на няколко пъти успя.
Реших, че мога да мина и без това, като се ограничих само с пиене на „Сто гайди”.

…След седмица колегата ми, младият лорд Рочестър, ме покани на гости в имението си – да поиграем голф на игрището до замъка им. Приех, а когато играта свърши, го попитах не може ли да ме уреди да издоя някоя овца. Понеже човекът искаше да вика лекар, обясних му какво бъдеще ни готви Премиерът и той кимна разбиращо. Дори промърмори нещо, но понеже духаше силен вятър, не разбрах дали каза „патриот” или „идиот”.
Издоих овцата и научих песента „Мери си имаше агънце”.

…Въпреки че до момента бях изучавал само финанси, започнах да посещавам лекции по ботаника. Така научих много за тревата – къде е най-сочна, за колко време се възстановява, след като е била опасана – и ред други неща, които на пръв поглед не са приоритетни за един икономист. Но аз вече бях преосмислил бъдещето си.

…Поръчах на шивача си да ми ушие ямурлук от най-фино английско сукно. Човекът – видял какво ли не през живота си – само кимна и учтиво ме попита дали смятам да се появя на бал, маскиран като Супермен. Потвърдих, понеже ме гледаше някак особено.

….После се обадих на родителите си, за да ги уведомя, че съм избрал кариерата на български овчар. Този път нямаше вятър и аз ясно чух какво каза тате. Определено не беше „патриот”, но вие ги знаете старите….

...Седя под ореха и гледам в екрана на лаптопа си. Добре, че имам уайърлес, а на покрива на кошарата съм инсталирал антена. Общо взето, трафикът е приемлив.
- Бечи, бечи, бечи…Сил ву пле - това отсреща е Жан (Иван де). Тъкмо завършило момчето Сорбоната и като чуло призива на премиера…

Изправям се, понеже е време за пладнуване. Кимам на Фабрегас и се провиквам:
- Бечи, бечи, бечи…плийз. Кам хиър, вашта…

Така де – и ние сме били в Европата. Но добре че беше премиерът - да ни върне към корените ни.
Друг на неговото място едва ли щеше да се сети.

11 коментара:

  1. какво решение предлагате, г-н тимур? разказите ви са много остроумни, но каква е ползата от тях?

    ОтговорИзтриване
  2. Решение? Ами като начало трябва да се прекрати практиката да се приема да следва куцо, кьораво и сакато, само и само университетите да печелят. Тоест, държавата трябва да се намеси с принципна стратегия за висшето образование, която да отчита нуждите на пазара.
    Второ - представителите на политическата класа трябва да престанат да се изживяват като някаква "аристокрация" и да ръсят глупости. Това изказване на премиера е точен аналог на прословутото "ами като нямат хляб, да ядат пасти!"
    Той самият дали би пратил дъщеря си да пасе овцете и ако не - защо?

    ОтговорИзтриване
  3. А каква била ползата от разказите ми? Мисля, че на този въпрос би трябвало да си отговорите още в началото на четенето и ако не откриете такава, просто да не стигате до края.
    Апропо - и доброто настроение е полза.

    ОтговорИзтриване
  4. Разбира се, ползата за настроението ми е голяма (поне от повечето публикации). Чета редовно.

    Имах предвид ползата за подобряване на положението. За разрешаването на проблемите, които засягате.

    Виждам, че все още има ни има - нормални и мислещи хора - но все повече се отчайвам, че нищо не можем да направим.

    ОтговорИзтриване
  5. Тимур е Чудомир на нашето време. За пореден път, право в десятката.

    Към Анонимен: ако спрем да мислим и да виждаме и отразяваме абсурдите около себе си, тогава наистина сме загубени.

    ОтговорИзтриване
  6. Поздравления за актуалния текст!
    А иначе за Анонимен - решението е ясно и е в нашите ръце, пардон бюлетини.

    ОтговорИзтриване
  7. Ако позволите (автора) бих желал да копирам този текст в блога си, естествено ще посоча с линк и наименование източника. И отново поздравления, не мисля, че може да се разкаже по-добре от изложената от Вас гледна точка тази случка. Относно изхода от положението, аз избрах вече да не съм идеалист и както един прител казва: "Изхода от кризата е в терминал 2 на летище София". Е, вече и на летище Пловдив.

    ОтговорИзтриване
  8. Анонимен3 юли 2011 г., 13:14

    Нещо го влече нашия към овчарлъка, за кучета знаем, много си пада по тях, дори е нормално да сравнява българите с обичните кучета, но овцете може би много му липсват, и затова чистосърдечно ни съветва да бегаме по поляните с кавал и лаптоп.
    То и за това се обижда, че не го разбираме правилно, защото той като едно чисто и просто селско момче, независимо от високия си държавен пост, не можа да извади селото от себе си - то с картофите, ритането на топка с пробити гуменки, кучета и овци.

    ОтговорИзтриване
  9. Здравко: Няма проблем да се копира с линк. Но копирайте от тук, понеже съшият материал е публикуван и във вестник "Сега", а там правото за копиране дават те. За да не възникват спорове, в двата варианта има разлика в няколко думи. Естествено, по-добрият вариант е винаги тук, понеже там ми "помагат" редактори с цел икономия на място или по-авангардно звучене.

    ОтговорИзтриване
  10. Пак добре, че премиера не е Златев....
    Щото щеше да препоръча занаята на дядо му правешкия свинарин

    ОтговорИзтриване
  11. Анонимен5 юли 2011 г., 18:35

    Страхотно! Поздравления за този материал - бих казала тъжно, но факт.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/