Да дадем път на младите!

Горещо пладне е, аз седя на сянка под ореха и свиря на кавал. Срещу мен клечи вярното ми куче Фабрегас, гледа ме с влажни очи и върти опашка.
А от поляната насреща се разнася бодър глас:
- Бечи, бечи, бечи… Сил ву пле.

…Всичко започна преди около година. Седяхме с колегите от Оксфорд в един пъб и пресмятахме колко месеца остават до получаването на дипломите, които ще ни отворят всяка врата. И тогава едно момче от компанията внезапно почна да сочи към телевизора на стената. На екрана се виждаха много репортери и аз отначало помислих, че дават Кралицата, но като се вгледах – то било нашия човек. Наложи се да обясня на компанията, че това не е „кинг”-а, а засега – само премиер.
Момчетата са много любознателни и ме помолиха да им преведа какво говори. Отначало се запънах, но после свих рамене:
- Съветва образованите млади хора, които не могат да си намерят работа, да станат овчари…
- Шепърдс? – колегите дружно се разсмяха, а после се опитаха да покажат, че са научили от мен някоя и друга българска дума – Това бъзик?
- Какъв ти „бъзик” – въздъхнах аз – Така си го представя човекът нашето бъдеще.
- Ама Стивън – ти си отличник, за теб винаги ще се намери място в лондонското Сити…
Но аз не ги чувах. Щом е за доброто на родината, никакви ситита не могат да ме спрат.

…На следващия ден почнах да се готвя – купих си гайда. Дали защото беше шотландска, или понеже аз съм си малко несръчен – не знам, но тя се извиваше в ръцете ми като октопода Паул и все се опитваше да ме удари по челото. Впрочем, на няколко пъти успя.
Реших, че мога да мина и без това, като се ограничих само с пиене на „Сто гайди”.

…След седмица колегата ми, младият лорд Рочестър, ме покани на гости в имението си – да поиграем голф на игрището до замъка им. Приех, а когато играта свърши, го попитах не може ли да ме уреди да издоя някоя овца. Понеже човекът искаше да вика лекар, обясних му какво бъдеще ни готви Премиерът и той кимна разбиращо. Дори промърмори нещо, но понеже духаше силен вятър, не разбрах дали каза „патриот” или „идиот”.
Издоих овцата и научих песента „Мери си имаше агънце”.

…Въпреки че до момента бях изучавал само финанси, започнах да посещавам лекции по ботаника. Така научих много за тревата – къде е най-сочна, за колко време се възстановява, след като е била опасана – и ред други неща, които на пръв поглед не са приоритетни за един икономист. Но аз вече бях преосмислил бъдещето си.

…Поръчах на шивача си да ми ушие ямурлук от най-фино английско сукно. Човекът – видял какво ли не през живота си – само кимна и учтиво ме попита дали смятам да се появя на бал, маскиран като Супермен. Потвърдих, понеже ме гледаше някак особено.

….После се обадих на родителите си, за да ги уведомя, че съм избрал кариерата на български овчар. Този път нямаше вятър и аз ясно чух какво каза тате. Определено не беше „патриот”, но вие ги знаете старите….

...Седя под ореха и гледам в екрана на лаптопа си. Добре, че имам уайърлес, а на покрива на кошарата съм инсталирал антена. Общо взето, трафикът е приемлив.
- Бечи, бечи, бечи…Сил ву пле - това отсреща е Жан (Иван де). Тъкмо завършило момчето Сорбоната и като чуло призива на премиера…

Изправям се, понеже е време за пладнуване. Кимам на Фабрегас и се провиквам:
- Бечи, бечи, бечи…плийз. Кам хиър, вашта…

Така де – и ние сме били в Европата. Но добре че беше премиерът - да ни върне към корените ни.
Друг на неговото място едва ли щеше да се сети.