вторник, 28 юни 2011 г.

Иконата

На Асен - много умен човек и познавач на хората, който ми помогна във важен момент. А ако знаете пък какви дискусии организира...

Когато някой гост влезеше в кабинета на Главния, тя веднага привличаше погледа му – малка дървена икона, рязко контрастираща със ултрамодерния стил на обзавеждането. Обикновено хората не смееха дори да намекнат колко неуместно изглежда парчето дърво на бялата стена и шефът, усетил притеснението им, бързаше да спомене, че му била скъп спомен от…Гостите кимаха и се опитваха повече да не гледат към нея.
Естествено, Главният лъжеше; иконата му бе подарък от основния му гръцки партньор кириос Малакис, който пък на свой ред се опитваше да убеди шефа, че била изпратена от майка му за добрият български приятел… Иконата подозрително приличаше на боклуците, които се продават по крайбрежните улички на Гърция за по няколко евро, но Главният се преструваше че вярва, понеже – бизнес, няма как. Когато за пореден път Малакис споменеше как майка му свалила реликвата от стената, за да изпрати здраве и късмет на непознатия български партньор, и двамата въздишаха и почти се просълзяваха – гъркът по-майсторски, нашият човек с леко преиграване. А после сядаха да обсъдят поредната сделка.

Ако ставаше дума за много пари и Малакис искаше да подчертае, че едва ли не сваля последната риза от гърба си – само и само партньорът му да спечели – гъркът се кръстеше пред иконата, сваляше я от стената и я целуваше. Тогава дори Главният се опитваше да не гледа. Пак добре, че подобни срещи се провеждаха само няколко пъти годишно.

И когато наближаваше поредната от тях, а Главният седеше в тихия си кабинет и пресмяташе предполагаемата печалба от предстоящата сделка, изведнъж той чу странен звук – нещо като скърцане, какъвто никога не се бе разнасял в кабинета му. Заслуша се, но звукът изчезна, за да се появи след малко отново. Главният стана, обиколи бавно кабинета си три пъти, а на четвъртия успя да локализира източника.
Звукът идваше от иконата.
Той внимателно я свали, огледа я от всички страни и изтръпна. После нареди на Мимето – секретарката му – да събере мениджмънта.

- В иконата ми има дървояд – съобщи Главният с трагичен тон, сякаш ставаше дума за краят на света – А другата седмица оня тъпанар идва от Гърция и ако види това, отидоха ни южните пазари.
Петрова, Стефанов и Георгиев гледаха съсредоточено пред себе си и мълчаха.

Главният пое въздух:
- Някакви идеи как да го разкараме този звяр?
Стефанов все още не можеше да се начуди как е възможно да ги занимават с подобни глупости, при положение, че тази сутрин беше намерил нов сайт за продажби на коли втора употреба и допреди малко задълбочено го изучаваше.
- Ами, шефе – оптимистично започна той – Дай да бръкнем там с една тел и …
- А ако иконата се разцепи ? – усъмни се Главният – Или по-лошо – ако телта остане вътре? Идва значи основният ми партньор, посяга да целуне иконата на майка си, а там стърчи парче тел… И после – хайде нова цена на следващата доставка.
- Не става с тел, само търговец може да измисли подобна глупост – обади се оперативният мениджър Георгиев – Има си технология. Дървоядите се вадят както лисиците – палиш цигара и духаш дима в дупката, докато почне да кашля. После продължаваш докато престане да кашля, а накрая зазиждаш с малко дъвка отвора.
Обиденият (че бил говорел глупости) Стефанов язвително попита колегата си колко лисици я уловил до момента и как точно ги одимява – пъха си главата след животното или ползва наргиле? И какво се случва, ако и лисицата се окаже пушач?

Преди Георгиев да отговори, намеси се и Петрова, главната счетоводителка. Все още под впечатлението от последната проверка на данъчните, тя предложи да пуснат в дупката една мравка – обаче по-мъничка, да не се заклещи – и тя да ухапе дървояда, та дори и направо да го разкъса. Идеята накара колегите й едновременно да млъкнат и да почнат да се оглеждат тревожно, а Главния се запита откога не е викал службата по трудова медицина. После обаче той махна с ръка:
- Честно казано, не ми се слушат глупости. Ще направим другояче – всеки от вас получава иконата за една вечер. Който успее да утрепе онази гадина вътре, получава удвоен бонус. Ако обаче иконата пострада, виновният отива за един месец да помага в производството и освен това ще ми напише анализ за предимствата на православната църква над всички останали – на английски, за да го дам на Малакис. Иначе той просто няма да иска да прави бизнес с неверници като нас и май по-добре да затваряме завода… Кой ще бъде пръв?

…Вечерта Петрова сложи иконата в кухнята и се замисли. После лицето й се озари от радостно хрумване, тя почука по дървото (за да се убеди, че е абсолютно сухо), отвори микровълновата, сложи реликвата там и нагласи таймера на десет минути. После излезе на терасата да изпуши една цигара.
Когато се върна, извади иконата от микровълновата – нямаше видими щети, а дървоядът не се чуваше. Петрова изчисли колко точно е „удвоен бонус” и легна да спи.
Събуди се малко след полунощ и на път към тоалетната чу странен звук – идваше от кухнята. Тя влезе и веднага разбра, че идва от иконата – беше звънтящ като под далекопровод с високо напрежение. После обаче постепенно премина в обикновено скърцане…

…Вече предупреден от експерт, Стефанов не посмя да използва тел. Вместо това реши просто да удави гадината. Тъй като не беше сигурен дали дървоядите умеят да плуват или не, реши да пробва с уиски. Капна две капки върху дупчицата, каза: „Наздраве и амин” и също отиде да спи.
На сутринта не само че скърцането не бе изчезнало, но дори се беше усилило. Очевидно дървояд-махмурлия е способен на особено усърдие.

…Георгиев не опушва иконата, естествено – даде онова предложение просто така, да провери колко е акълът на шефа и колегите. Впрочем, той и за лисиците само бе чувал от недостоверен източник.
Вместо това оперативният мениджър просто сложи иконата във фризера. Минус осемнадесет градуса би трябвало да превърнат в снежинка и най-каления дървояд, поне според неговите сметки. Георгиев също изчисли удвоения си бонус и легна.
На сутринта дървоядът не се чуваше и оперативният мениджър победоносно се усмихна. Сложи иконата на седалката до себе си и подкара към завода.

- Е, пак производството да ни спаси – гласът на Главния бе почти ласкав – Как само си се сетил – във фризера…
Георгиев отвори уста да каже нещо престорено скромно, но скърцането го изпревари. Очевидно челюстите на дървояда се бяха размразили и той бързаше да не пропусне закуската.
- Малоумник – смени веднага тона Главният – Как ще го убиеш със студ бе? Седи си той на топличко в дупката, а ти го чакай да умре, ако си нямаш друга работа…
- Обаче, шефе - започна да се оправдава Георгиев – Ама много настинал беше вчера, май и температура вдигна. Тресеше го, аз като пипах иконата го усетих.
Може през нощта да е изпълзял да близне малко аналгин, в кухнята има аптечка и…

Главният поклати глава.
- Абе изтървахме ги ние южните пазари, то се е видяло… Но кой знае пък. Малакис все ми говори, че не сме имали процедури, че сме подценявали качеството, че на фирмата й липсвала мисия… Я да вземем да ги обсъдим тези неща и да понапишем нещо, пък ако не помогне, няма и да навреди…
Обсъждането отне няколко часа. Говориха, спориха, предлагаха, отхвърляха, няколко пъти се скараха кой по ги разбира тези работи – е, всички накрая признаха, че – Главният. Той кимна доволно, облегна се назад и запали цигара.
Другите последваха примера му, но изведнъж и четиримата замълчаха и напрегнато са заслушаха.
Скърцането бе престанало.
Главният отиде до стената и свали иконата. Върху бялата повърхност зад нея се виждаше едва забележима следа – пътят, по който дървоядът си беше отишъл. Те въздъхнаха почти едновременно.

…Така де – дървояд. Насекомо някакво. Откъде може то да има закалката на съвременните ни мениджъри, че да е в състояние да издържи няколко часа безплодни дискусии на тема социални отговорности, визии, цели и пътищата за постигането им – и какво ли не още. Подобно търпение и издръжливост не се срещат наготово в природата.

Та сега Малакис може да бъде спокоен – във фирмата го чакат с разтворени обятия и често споменават майка му.
Само във връзка с иконата, естествено.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/