петък, 19 февруари 2010 г.

ГМО

Всичко това вероятно нямаше да се случи, ако бай Петко бе купил за оградата си бетонни колове; обаче те му се видяха прекалено скъпи, а точно тогава минаха едни цигани с каруца и му предложиха тръби почти на цената на скрап. Нашият човек се зарадва, накара ги да разтоварят в двора, плати, добави едно шише кайсиева и сделката стана.

Той обаче не знаеше, че тръбите са извадени от близката ураниева мина – уж отдавна запечатана – и че радиоктивността им би вдигнала на крак целия Козлодуй заедно с околните села. Но бай Петко дори не беше виждал гайгеров брояч през живота си, та просто сипа една ракия и на себе си.

На следващия ден той заби тръбите в земята, боядиса ги, опъна мрежа и дворът сякаш светна. Което остана от оградата, отиде за подсилване на кочината и за кайсиите – те имат нужда от много желязо.

Някои комшии твърдяха, че тръбите леко светели в тъмното, но понеже кръчмата беше точно от другата страна на улицата, това бе нещо обичайно. И НЛО бяха виждали, всичко зависеше от дозата.

Бай Петко започна да изпитва неясна тревога едва когато порастна Гошко, прасето. В един момент квиченето му се промени и започна леко да напомня песните на Азис. Бай Петко реши, че просто так му се е сторило, но когато кръчмарят дойде и го помоли да оставя кочината отворена, понеже иначе не се чувало добре и клиентите се сърдели, нашият човек сериозно се замисли. Но понеже не се занимаваше с генно инженерство ( и не знаеше че коловете са радиоактивни), просто маха с ръка и поиска по една бутилка коняк седмично, понеже се почувства малко нещо като импресарио на прасето.

Кръчмарят прие, договориха се, а през това време бай Петко подритваше един случайно появил се таралеж, за да не види другият осемте му крака. Когато оня си замина, бай Петко се наведе, взе в ръце животинчето и изтръпна - вместо бодли то бе покрито с мека козина, точно като пудел.

Гошко пееше все по-добре и разширяваше репертоара си. Бай Петко го слушаше, радваше се и веднъж дори не се сдържа и възкликна: „Бе то като славей бе, мамка му и прасе!”
„Абе, какво да ти кажа – чу изведнъж глас зад себе си – чалгаджия къща не храни. Много е силна конкуренцията там.”
Бай Петко рязко се обърна и видя че кучето му го гледа в очите.
„Друго си е нещо хуманитарно – продължи Шаро – що не ме пратиш мене да изкарам едно право, а? Пък и като чувам какви кучки имало там...” – и се облиза.

„Я да си влизаш в колибата – ядоса се бай Петко – юрист такъв! А МБА не щеш ли?”
Кучето се обиди и се скри, а стопанинът му изкара една една безсънна нощ.

На сутринта го събуди шум – Пешо, котаракът, седеше на едно дърво и фучеше, а няколко злобни мишки го лаеха отдолу. Бай Петко се наведе, взе един камък и го хвърли по тях. Мишките се уплашиха и отлетяха.

След около седмица вече цялото село знаеше, че в двора на бай Петко е пълно с генномодифицирани организми. От града пристигна един автобус с демонстранти, те си направиха базов лагер в кръчмата и започнаха протести пред двора. Нашият човек обаче не беше вчерашен - вместо да се крие като депутат, излезе с една дамаджана кайсиева и ги почерпи. Но понеже ракията също беше правена от генномодифицирани плодове, когато я изпиха, протестиращите първо се разплакаха, после почнаха да танцуват, а накрая се качиха на автобуса си и с викове „правете любов, а не война” – си заминаха. Впрочем, изглежда някои бяха пийнали повече, понеже двама впоследствие смениха пола си.

А бай Петко си е много добре даже – Гошко записва вече трети албум, Шаро все пак завърши право и го включиха в поземлената комисия (друг юрист в нея нямаше), на таралежите им порастнаха по още пет-шест крака, но пък козината им стана като коприна и една фирма, производител на шампоани, ги изкупи всичките.
Между другото, с помощта на кучето си бай Петко успя да осъществи няколко много изгодни заменки, но пък се наложи да му подхвърли някой и друг кокал - нямаше как другояче.

...Та това, дето го разправят, че генното модифициране било вредно – бошлаф работа. Зависи кого къде ще го удари.

5 коментара:

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/