За духовното в духовния живот на духовенството, или защо ни трябваше да го каним?

От месец пак останах без работа; седим си сега с баджанака и умуваме как да оцелеем. По едно време оня вика - абе, Пандо, що не се кандидатираш за един президент бе? Хем знаеш цялата азбука от начало до край, хем имаш онова... как беше? А, да - визия. С тия мустаки си готов не само за президент, а направо за шеф на ООН. Пък езици знаеш - малко турски, малко цигански...

- А какво ще работя като президент - попитах аз, за да не се мина случайно. - Да не ме карат да копая нещо там или да нося тухли? Искам в офис.

- Няма бе! Само ще връчваш ордени, от време навреме ще връщаш някой закон, за да не забравят хората, че съществуваш - и ще четеш приветствие на Нова година. Това е, друго няма.

- Е, тогава съм съгласен - кимнах аз. - Давай да почваме кампанията. Обаче да е по-евтина, че още не съм взел рентата от нивите и малко ми е тънък джобът...

Оказа се, че можело и по-тънко. Сега например било модно да поканиш някой висш духовник и да си направиш реклама, а той като дойде, президентът и Светия синод да се оправят там. Замислих се към кого да се обърнем, но се оказа, че сме малко закъснели.

...Малка партийка с големи претенции вече бе докарала руския патриарх Кирил. Дойде човекът, благослови ни да пием повече водка, получи си ордена, но после изведнъж отбеляза:

- Абе имате там един танк в Силистра от Втората световна война - да вземете да ни го върнете. Пък и чух, че по селата имало изтребители от Корейската война - искаме си ги и тях. Виж, за оръдията на Шипка ще помислим още малко. Аз не че нещо се заяждам, но война водим в момента в Сирия, всяка единица бойна техника е важна. Иначе Господ здраве да дава на другаря Неофит и дано прогледнете за новите световни реалности...

...Друг съюз, силно реформаторски, се сети за Мартин Лутер и естествено покани главата на немската църква. Дойде човекът, благослови ни да купуваме повече голфове, наградиха го с орден, а после, уж между другото, подхвърли:

- Абе, вие навремето ни взехте едно момче - май Фердинанд се казваше. Той не беше точно немец де, но живя после у нас и си го имаме като свой. Та - имал тук внукът му някакви гори ли, планини ли беше - да вземете да ни ги върнете, да не сърдим Господа. Нали така, хер Неофит?

...Трета партия покани турския главен мюфтия. Дойде човекът, дадоха му орден, той благодари, а после уж изведнъж се сети за нещо:

- Абе, има там един мост до Бяла, дето го е строил Уста Кольо Фичето... Вярно, той го е направил, но благодарение на своевременното строително разрешение на турската администрация, пък и ние сме били инвеститорът...Та - защо не вземете да го разглобите и да ни го върнете? Тъкмо ще си разширите пътя и нашите тираджии ще карат по-спокойно. Нали така бе, Неофит ефенди...?

...Естествено, не остана назад и партията на Премиера - винаги победител (на избори), защитник на вярата и евроценностите, да се слави името му. Те си бяха заплюли, естествено, папата. Човекът отначало доста се дърпаше и все викаше - абе като ви знам службите за охрана, ще вземе да ме гръмне някой и ще отида без време при шефа. Пък и вие не признавате чистилището, развеждате се за щяло и нещяло и изобщо - не мога бе, много съм зает.

Наложи се лично премиерът да го моли и да му обещае два билета за мач на "Бистришките тигри" - един за него и един за мамата, ако и тя се интересува от футбол. Тогава папата склони, дойде, получи си ордена, a после уж между другото спомена:

- Абе имало тука едни терми в Диоклецианопол, как му беше сега името... Ами искат си ги наследниците му, пък и моите кардинали се чудят къде да отидат на малко спа... Да знаете - ако ни ги върнете, ще направите едно много богоугодно дело...

...Та викам му аз на баджанака - добре де, а ние кого ще поканим? Понеже аз имам един състудент, който след завършването у нас се върна в родината си и стана жрец на племе, но някакси не е престижно... Сръбският патриарх, отговори ми баджанакът - братя сме и ще дойде. Пък и не виждам какво може да поиска да върнем - освен оня завод за стъкло, но там въпросът е по-скоро мирянски. Ти само се разбери с президента за медала.

Дойде човекът, получи си наградата и тъкмо да се снима с колегите си от Светия синод, се присети нещо:

- Абе, вие знаете ли, че в края на Втората световна война при оттеглянето си българските войници са откраднали от един манастир двеста литра сливова ракия? Да ни я върнете, ей, че Господ всичко вижда и няма да ви прости. Разчитам на теб, брате Неофите...

Та сега с баджанака събираме сливи, понеже те, изборите, наближават. А без патриаршеска благословия - не става.