неделя, 25 май 2014 г.

Ден за размисъл

Дойчин влиза в селската кръчма, отпуска се тежко на най-близкия стол и си поръчва шопска салата и малка гроздова ракия. После въздъхва и вперва поглед в масата пред себе си.
Днес е ден за размисъл.

...Ухажват го – и още как. Ето, например хората на Бай Станчо Парата му обещават, че ако избере тях, ще се грижат за него цял живот. И добре платена работа ще му намерят (нищо, че навремето едва завърши седми клас и пише името си с грешки), и генералска пенсия, че даже и Европа щели да направят по-социална – само и само на Дойчин да му е добре. Нашият човек обаче изпитва леко съмнение – В БСП има доста бизнесмени, а до момента никой от тях не се е опитал да претворява в живота идеите си – например първо да вдигне заплатите на СВОИТЕ работници... Вероятно не ги чувства достатъчно социално близки, но виж, Дойчин е нещо съвсем друго и ако ги избере...
Поклаща глава и си поръчва още една малка гроздова.

...И хората на Бойко му намекват, че е най-добре да избере тях (знаете го Бойко – оня дето живее до вадата и е як и интел... абе, много е як.) Та те обясняват на нашия човек, че ако ги предпочете, цяла Европа щяла да се гордее с него. На Дойчин обаче не му пука за някакъв си континент – той просто искаше да живее добре и дори приказките, че щели да построят магистрала точно по средата на селото не го трогват особено – пътно-строителната работа е тежка и зле платена. Вярно, добре е да си близък с по-яки хора, ако има опасност да те бият, но иначе... Пък и веднъж бе вечерял у тях, но вместо джуркан боб му сервираха пица, та има едно наум за хора, дето се правят на европейци, докато цървулите им съхнат под навеса.
Въздъхва и поръчва още една малка.

...Едни други хора също се интересуват от Дойчин – той мислено ги нарича „Дай Пари за Смуглите”, понеже половината от тях са малко по-тъмнички... Лошо няма – и той самият се изпича през лятото в трактора, а когато понякога спрат водата за по три дена, направо заприличва на щепсел. Дразни го обаче друго – ДПС непрекъснато повтарят, че ако ги пренебрегнат, етническият мир отивал на кино. Добре, но дори и със завършен седми клас Дойчин знае, че има не само села и градове, но и цели държави без ДПС и се чуди - кой ли им крепи етническия мир? И друго – през зимата, когато нямаше работа и в кооперацията му плащаха минимална заплата, той често чуваше червата си да куркат от глад и това му беше, дето се вика, приоритет. Пък и с комшията Ахмед си пият заедно ракията без посредници.
Подобна постановка на въпроса си иска още една малка и той я поръчва.

...Ами на бай Никола родата? Оня, дето като изпсува, прасето от розово става червено, та затова му викат „нецензурния българин”? Той е фурнаджията на селото, та затова малко се измята, но пък умее да обещава. Най-интересното е, че харчи десет пъти повече, отколкото изкарва, а Дойчин уважава подобни хора. Да изучи опита им е мечта на всеки българин и затова той търпеливо слуша как бай Никола крещи и плаши гаргите.
Но преди да се обвържеш с подобни хора трябва добре да се помисли и най-вече – да се изпие още една малка гроздова.

...Седи си Дойчин в кръчмата и се чуди – за коя да се ожени? Маечка на бай Станчо, Калинка на Бойко, Айшето или другата Калинка? Понеже моми бол, а селските ергени ги няма – всеки, който успя да завърши осми клас, отдавна мие чинии в Испания или мете входове във Франция. Останаха само такива като Дойчин, но и за тях не се знае докога.
Затова някои си правят селфита с ретуш и викат: „избери мен!”. Знаят, горките, че бързо ще им мине времето и гледат, докато още могат...

Денят за размисъл е единственият, през който Дойчин е в плен на илюзията, че от него зависи нещо и той може реално да избира.
Затова пие и ракията му се услажда.

1 коментар:

  1. Не си изневерил на трезвия си и директен стил и доста добре описа кандидатите. Отново шедьовър! :) Но края ми се стори нетипично за теб апатичен и дори малко циничен. Така ли е наистина или просто не съм усетил иронията?

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/