Нещо като колегиалност...

Беше привечер, депутатът Пенчев се беше изтегнал на канапето в скромната си четиристайна квартира и пиеше уиски. Денят се бе оказал особено тежък – наложи се цели два пъти да се изказва в парламента (вярно, вторият път беше просто дуплика), а освен това го нарекоха „хипопотам”. Тъкмо бе обяснил на народа и на цялото прогресивно човечество какви добрини ги чакат, ако пак ги изберат – и онова говедо Денчев от опозицията поиска думата за реплика и заяви, че те били затънали до гушата като хипопотами, та и се радвали на всичко отгоре... Изобщо, неприятна работа.

В този момент на вратата се позвъни. Пенчев остави чашата , оправи халата си и отиде да отвори. На прага стоеше млад мъж с огромен пакет в ръка.
- Господин Пенчев, нали? Мога ли да вляза?
- Да, да...Какво е това – колет от благодарния електорат? Къде да се подпиша?
- Всъщност – не. Аз просто искам да ви направя демонстрация на световноизвестните прахосмукачки „Фъртуна” – една малко чудо на техниката, което...
- Хайде, хайде... – започна да го побутва обратно депутатът – Аз сега съм много зает, но утре, като дойде прислужницата да чисти – заповядайте... Преди да купя нещо, аз винаги се допитвам до експерт. Тя после ще ми предаде и...
- Да де, но аз и така и така съм тук - нека ви покажа поне основните неща – младежът извади от пакета някакво сребристо чудовище – Ще ви отнема не повече от два часа.
- Ама не искам бе!
- А-а-а, то и народът не иска да ви гледа всяка вечер по телевизията, но кой го пита? Настанили сте се в парламента като някакви хипопотами и от вашите заседания човек един мач не може да изгледа като хората.

- Добре, но не повече от половин час – Пенчев се обтегна назад и запали пура – Хайде да го видим това чудо на техниката.
- Първо – много е мощна. Има седем степени, ето от този педал се превключват. На първа просто чисти, на втора чисти „както трябва” (според жена ви), на трета повдига килима, на четвърта отлепя паркета, на пета пробива плочата, на шеста...
- Благодаря – и това е достатъчно.
- А освен пода с нея можете да чистите матраците. Там, знаете, живеят акари и ви хапят, докато спите. Сигурно не знаехте това, нали?
- Не. Веднъж само премиерът ми каза, че ме хапел щъркелът, но не го разбрах съвсем.
- Акарите са по-опасни. Първо ядат парченца мъртва кожа, после се прехвърлят на живата и ви довършват. Е, освен ако кожата ви не е като на хипопотам, разбира се...
- Стига с тоя хипопотам!
- Добре, но с нашата прахосмукачка може да изсмучете акарите и да спите спокойно – ако съвестта ви го позволява, разбира се... Шегувам се, шегувам се. А имаме и различни приставки за труднодостъпни места – тази е за чистене зад хладилник, тази – зад печка, зад радиатор, зад шкаф - по-малката за ПДЧ, голямата за масивен – и още десетина за под легло. Може да достигнете до всяка точка на стаята без да се навеждате.
- Но аз самият не чистя и ми е все едно.
- А аз трябва да продам повече приставки и изобщо не ми е все едно. А с нашата прахосмукачка може да си изчистите и кучето – например, връщате се от разходка то е прашно. Включвате уреда на втора степен и... Но помнете – на втора, понеже навремето имаше един филм „Плешивото куче”. Впрочем, не беше лош. И всичко това само за две хиляди долара.
- Колко остана от презентацията?
- Час и половина основен текст и половин час за въпроси.
- Аз обаче няма да ви купя прахосмукачката, така че може да си вървите още сега.
- И дума да не става – има си процедура. Освен ако...
- Да? Готов съм почти на всичко.
- Освен ако не ми посочите името и адреса на друг потенциален купувач. Тогава си тръгвам веднага и повече няма да ме видите.

- Наистина ли? Потенциален купувач... – изведнъж лицето на депутата се озари от зловеща усмивка – Пишете: Иван Денчев, депутат от опозицията, адрес...
- Съжалявам, този не става.
- Защо – за него две хиляди долара са джобни пари. А и куче има.
- Да, но... как да ви кажа...Ще бъда пределно откровен.

Всъщност именно Денчев ме прати при вас.