неделя, 30 юни 2013 г.

Извинете, а вие колко пари давате?

Преди десетина години попаднах на една среща на бизнесмени, мениджъри и предприемачи, на тема… Всъщност вече не помня темата, но във въздуха вече се носеше едва доловимото благоухание на т.нар. „предприсъединителни фондове” и изобщо – ясно беше, че членството ни в Европейския Съюз е само въпрос на време и всеки се боеше колегата му да не откъсне по-голямо парче от очакваната баница. С две думи – обсъждахме проблемите си и как ще я караме за в бъдеще.

Предварително се бях хванал на бас с колегата, седящ до мен, че от петото изказване нататък ще се говори само за това колко трудно е да се намери у нас читав персонал за малко пари (това, със законовите пречки и връщането на ДСС не е за вътрешна употреба) – и загубих. Всъщност водещият откри с няколко встъпителни изречения, а после на трибуната излезе едно младо момче. Някой прошепна, че родителите му имали шивашка фирма, а той се изживявал като генерален мениджър. Не помня името му, но понеже физически много приличаше на Делян Пеевски, ще го наричам така.

Та – Делян застана пред всички и заяви, че иска да сподели с нас случка, която го разтърсила до дъното на душата му. Колегата до мен предположи, че сигурно са му одраскали джипа, но и той не позна. Оказа се далеч по-страшно.

Седял си значи Делян в офиса, пиел си кафето и разсъждавал върху перспективите за далечно бъдещо развитие на фирмата (впоследствие проверих и се оказа, че те работят само на ишлеме. Какво означава „развитие” при това положение не ми е съвсем ясно).
И – седял си човекът - и то не защото родителите му не го допускали поради некадърност до оперативната дейност, а понеже подобни неща били под нивото на интелекта му. И тъкмо стигнал до извода, че ако намерят няколко нови партньори с по-добри условия всичко изведнъж ще стане ОК, на вратата се почукало.
Влязла свита жена на средна възраст и попитала тук ли търсят шивачки. Делян кимнал важно и тъкмо се канел да сподели каква чест е да работиш за „Тегел Ънлимитед”, жената изведнъж го прекъснала:

„Извинете, а вие колко пари давате?” След което Делян, естествено, я изгонил.

Всъщност това беше голямата драма в душата му – не че е изхвърлил на улицата една беззащитна жена, а че – видите ли – тя се интересувала само от пари! Не го питала за мисията на фирмата, за мястото й на пазара, за перспективите на развитие (за съжаление, просто цитирам) – а направо – колко? За чест на родния бизнес трябва да призная, че дори тези видели всичко стари пирати тук не издържаха и от залата се чу поне от три места ясно думата „идиот”, а останалото бяха просто викове да се маха от трибуната. Момчето обаче взе нещата още по-насериозно, започна да ни обяснява, че те всъщност били един екип и… Тук вече „идиот”-ите станаха повече, някой дори го посъветва първо да й подари акции, а после да очаква някой да се интересува от финансовото състояние на фирмата и т.н. – изобщо, стана малко грозна работа, та с колегата се преместихме в бара и там доизкарахме срещата.


Както вероятно вече се досещате, настоящата статия ще бъде посветена на заплатата като мотивиращ (и недотам) фактор и на какво можем да повлияем с размера й. Естествено, всичко е разгледано от едностранчивата позиция на ръководителя. Другата гледна точка оставям на представителите на синдикатите – ако им остане свободно време от денонощното защитаване на собств… пардон, на нашите интереси.

И така – всички заплати можем да разделим на три групи – отговарящи на пазарните условия в съответния регион, по- ниски от него – и по-високи. Дебело подчертавам - пазара на труда в конкретния регион – понеже не е рядкост механик в Луковит или Нова Загора да ви каже –„е, че то за тези пари работи една чистачка в министерство в София…”. Ами добре, иди да чистиш министерства в столицата тогава. Само че първо провери колко точно плащат, каква е цената на една квартира, какво означава да плащаш консумативите на две жилища, транспорт, проблемът с откъсването от семейството и т.н. А ако примерът е с АЕЦ „Козлодуй” или „Лукойл”, трябва да намериш и съответните хора, които да те препоръчат. Така че сделката се сключва съобразно местните условия.

1/ Заплати под средните пазарни за дадения регион:

Естествено, тук е най-големият кошмар. Понеже говорим за пазар на труда, ясно е, че най-евтино е най-ниското качество. Боклукът, който никой не иска да вземе. При това говорим не за хората като такива – някои от тях може да са ангели, други със сигурност не са – а за стойността им на пазара на труда. Тя например не зависи от това дали си социално ангажиран или дали обичаш животните. Важно е само какво умееш да правиш.

Аз като мениджър винаги съм бил против много ниските заплати. Когато сутрин, ставайки от леглото, човек се чуди струва ли си да отиде на работа или не, няма как да постигнеш чудеса. Имаш убийствено текучество, понеже хората, които работят за теб, нямат никакъв друг избор. Появи ли се той – реален или мним – те веднага напускат. Когато започнат сезонни работи или се чуе, че пазарът на труда в Холандия например „се отворил”, ти изведнъж оставаш без хора.

Друг проблем е, че ти не можеш да ползваш парите като дисциплиниращ фактор. Когато всеки си мисли: „ако ме изгонят, кого ще сложат на моето място?” и това наистина е така, за качество и дума не може да става, за ред в производството – също, за спазване на работното време – трудна работа. Нещо повече – озлоблението на хората се излива именно върху преките им началници, съчетано с невероятно подмазване пред „шефа” – и фирмата се тресе от такива интриги, че ум да ти зайде. Подобни фирми – реално „гаражни”, дори да разполагат с огромни цехове и офиси – успяват да агонизират в течение на десетки години, но винаги накрая стигат до фалит – освен ако не ги купи малко по-умен собственик.

А защо „по-умен”? Ще го илюстрирам с една проста сметка, базирана на средните данни у нас. Само ще уточня, че за „по-ниска от средната пазарна” заплата аз говоря при разлика от минус 20%. И така:

В магазина виждаме бутилка кетчуп за 1,20лв. Тогава можем да приемем, че реалната му себестойност е около 1,00 лв. (за България 20% печалба е много добро постижение, ако не си монополист). Средно преките разходи за труд в производството (ако то е добре организирано) у нас се колебаят в рамките на 6-10% и зависят от необходимостта от квалифициран труд. Да вариш кетчуп не е като да правиш отговорни заварки на открито, затова вземаме долната граница.

Тоест, ние се колебаем дали да даваме средна или ниска заплата. За въпросната бутилка кетчуп това са примерно 20% от шестте стотинки за пряк труд, в случая – една стотинка на бутилка. Една стотинка!

Вярно, в масовото производство и това не е малко. Хлебарите и пивоварите знаят. Пък и пряка и пълна себестойност не е едно и също. Но все пак?

Около един процент от пряката себестойност или два процента от крайната цена – и за теб работят нормални хора, а не алкохолици, гонени отвсякъде или такива, които не могат да си напишат правилно името. Още два процента от крайната цена и ти може да събереш във фирмата си всичко най-качествено от региона (и не само), но ще стигнем и дотам.

Добре де, а струва ли си този един процент печалба, за да имаш във фирмата си кошмарна атмосфера. Според мен не, но според много други – да, и още как. Понеже:
- Собствениците на много „гаражни”фирми не вярват, че може да бъде далеч по-добре. Е, някои от тях са ходили в чужбина и са видели как е във Фолксваген Груп например, но после те въздишат: „Да, ама то там е друга работа, а у нас…” И какво му е „другото”? В България има фирми, доставчици на Фолксваген Груп и работещи по неговите стандарти без рекламации. Там работниците и мениджърите са българи, само директорът и собствениците не са. Което пък насочва къде да търсим проблема.
- Повечето подобни фирми перманентно се намират на границата на оцеляване и непрекъснато търсят свободни средства (оттам и плачът за нисколихвени кредити за малкия и среден бизнес). А заплатите (с осигуровките) на една такава фирма са си (примерно) тридесет хиляди лева, клиентите бавят плащанията и изобщо – всеки спестен лев си е спестен лев. Парите за заплати са съвсем реална сума, която „боде очите” на шефа. За сметка на това често в производството се правят такива преразходи, че ако дори само половината бъдат спестени… но защо? Всеки мениджър в подобна фирма го е правил няколкократно, получавал е потупване по рамото – и толкова. Пък и неговата заплата е определена съобразно общия принцип…
- Колкото и да отричат публично, много от нашите бизнесмени искат да имат в предприятието си точно това – страх, силно интригантска среда, взаимно подливане на вода… Това ги кара да се чувстват почти като Господ – макар че те предпочитат да го наричат „държане на ръка на пулса на нещата”. Демек, когато всеки бърза да натопи пред тях колегата си, всичко е под контрол. Но нека не забравяме, че говорим за хора (понякога) дори без висше образование, по стечение на обстоятелствата успели да приватизират някое предприятие. Повече от тях управляват бивши РМД-та.
- Отделен случай са фирмите, работещи на ишлеме. Там разходите за труд са (примерно) 80% (понякога и повече). Ясно е, че каквото се спести от заплати, това ще е печалбата. И се отива на едно непрекъснато надлъгване, каране на работници от села, разположени на 30-40 км от фирмата, безкрайни глоби и т.н. Но това е спецификата на този бизнес.
(Никога няма да забравя куриозният случай с един гръцки бизнесмен, разказан ми от самия него, който ползвал като подизпълнител на ишлеме китайска фирма. Всичко вървяло много добре, докато веднъж гъркът решил да посети партньора си.
Човекът намерил само един сбутан офис – и толкова. След дълги увъртания китаецът признал, че на свой ред намерил подизпълнител в Афганистан, който всъщност вършел истинската работа. Категорично обаче отказал да даде адреса, така че гъркът не успял да провери дали на свой ред и афганистанецът не е включил някого във веригата. Пък и там било опасно да се ходи, призна гъркът и отпи от узото – но виждаш ли, Тимуре, как се глобализира светът…)

2/Заплати, адекватни на пазара на труда за конкретния регион

Това е най-разпространеният случай. Не че и тук няма оплаквания, но хората мърморят, обаче не напускат. Това ти позволява да изградиш постоянен екип и да го поддържаш. Не зная защо, но на много места в България се е формирало тотално погрешното убеждение, че обучението не струва почти нищо. Предполагам, това е някаква специфична наша иновативност, до която нещастниците от западната част на континента все още не са достигнали и поради свещена простота обучават един мениджър поне половин година, преди да му възложат каквито и да било отговорности. За сметка на това, когато ги получи, човекът много добре знае къде се намира, какво се очаква от него и как да го постигне. Ние обаче очевидно се раждаме вече научени.

Та – ниските заплати караха виртуалната ни фирма да прилича на пациент, на когото непрекъснато режат по някой пръст, а после му присаждат нов. Нормалните заплати премахват поне тази лудост. Има една особеност обаче, която трябва на всяка цена да бъде спомената – ти може да плащаш не средни, а най-високите работнически заплати в региона и хората ти пак да напускат. Правилно – условията на труд. Ако те надхвърлят нормалните физически възможности на човека, никакви пари не помагат. Така че не само заплащането е единственият фактор.

(Ако някой се съмнява, че не всичко може да се плати, предлагам му да облече скафандър и да види с очите си как се чистят с пясък танкери отвътре – преживяването е незабравимо. Ръкохватката на самия пясъкоструен апарат жаргонно се нарича „ръката на мъртвеца” – в коментарите мога да обясня защо.)

Едва при адекватно на пазара на труда заплащане ние можем да се опитаме да прилагаме системи за управление на качеството или подобряване организацията на труда. Тук имаме първите наченки на мислене, при което служителят идентифицира собствените си интереси с тези на фирмата – а без това всичко е губене време. Но – имаме ли пряка зависимост между качеството на труда и заплащането? Тоест – ако непрекъснато повишаваме заплатите, със същото темпо ли ще се увеличава производителността?

Не, естествено. За пряко заетите в производството заплатите са мотиватор отново в рамките на 20% (примерно). След това ефект няма или по-скоро обратен – служителят решава, че някой нещо му е длъжен и ако не го получи, губи желание за работа. Ето защо ако в даден регион механиците получават примерно по 700 лв. чисто, безсмислено е вие да им плащате повече от 850 лв. Това са законите на пазара. Изключение правят само специалисти и мениджъри с пазарна стойност, която не може да се докаже – няма с кого да ги сравниш в региона – но и там действа подобен механизъм.

Тоест – няма абсолютно никакъв смисъл да плащаш на пряко зает в производството повече от 20 % над пазарните нива. Ако той извърши трудов подвиг, вече говорим за бонуси.
Нека уточним нещо очевидно – заплата е гарантирана и се дава за отговорностите на позицията, бонусите – не са и се дават за постигане на определени, предварително определени показатели. Петдесет лева „за Коледа” не са бонус, а подаяние.

Има един важен момент, който умишлено пренебрегнах в раздела за „ниските”заплати. И така, за какво се дава заплатата – за отговорностите на позицията или за качествата на човека, който я заема? Въпросът изобщо не е прост и съм чувал какви ли не мнения, особено от хора, които са прочели определени книги, но никога не са управлявали някого.

Моето лично становище е – плаща се за позицията. Героите от частта ми за „ниските” заплати определено не са съгласни с мен – ама как така – бай Стоян е стругар от двадесет години, а Стоянчо – от три, единият може - ехе, а другият… Ами тогава се правят разценки или се оформят позиции „стругар” и „старши-стругар” или „експерт-стругар”. Но докато Стоянчо вярва, че отговорностите му са еднакви с тези на бай Стоян, винаги ще се чувства излъган, ще завижда на колегата си и ще се чуди за какво да го натопи. Впрочем, това вече го минахме в първата част.

Тоест – заплата се дава, за да покриеш отговорностите на позицията. Ако не можеш – благодарим ти за усилията, но… Ако можеш, нищо друго няма значение. Иван и Петър ръководят два еднакви цеха и постигат еднакви резултати. Не е логично да плащаме повече на Иван само защото е началник-цех от по-дълго време – или ако го правим, да не е много.
А ако цехът на Петър работи добре, а на Иван много добре – има си бонуси. Освен всичко друго, не се знае дали ролите няма да се разменят, а заплата трудно се намалява (само чрез неувеличаването й в резултат на инфлацията).

Както вероятно някои са забелязали, тук повтарям изводите от една друга моя статия – „Кой ми открадна правилата?” . Тоест – колкото повече една фирма работи с ясни и писани правила, толкова по-конкурентособна е тя. Някой може да си помисли, че откривам топлата вода, но в поне две трети от българските компании правилата са само на хартия или изобщо липсват.

Дано не се е създало впечатление, че е достатъчно човек да поддържа адекватни на местния пазар заплати и всичко ще е наред. Не, за съжаление – класически пример са държавните фирми. Заплатата кара човек да дойде на работа и да изпълнява определени нареждания – но ще има ли такива и доколко те ще са уместни – зависи от хората на върха на фирмената йерархия. За повечето от тях важи обаче следващият раздел, затова тук ще споменем само, че с просто „адекватни” заплати са наемат просто адекватни мениджъри, т.е. – работяги. Не очаквайте от тях креативност, иновативност или нещо от този род – ако го притежаваха, нямаше да работят за вас. Това е нивото на „златната” среда.

3/Заплати, надхвърлящи с повече от 20 % нивото на пазара

Тук тези 20% са много условни. Често се случва да дойде чужда инвеститор и да предложи над 100% повече от пазарните нива. За себе си човекът е прав – в завода му в Западна Европа това е минимална заплата, а тук има само десетина мениджъри… Инвестицията си струва. Дори ако поиска, събира мениджърския елит на страната в бранша – но това пък крие други опасности – най-вече, безкрайните спорове кой е по-велик.

Интересното е, че този подход се прилага само към мениджмънта и специалистите – на останалите се предлагат само адекватни заплати. Логиката е, че ръководителите трябва да създадат организацията и да я поддържат, а останалите просто да обслужват машините. Един добре организиран завод може да понесе спокойно 3-4 % месечно „обезкръвяване” и това да не се отрази на резултатите му. Но в такава фирма никой от работниците няма да каже „ние ви изкарваме заплатите”, понеже ще го уволнят на секундата.

В интерес на истината, някои собственици у нас започнаха с много високи заплати за целия персонал. Вярно, тук се намесиха и някои други фактори – роднинство например – но все пак. Постепенно обаче стана ясно, че заплати над пазарните нива могат да се плащат само на уникални служители, а сред изпълнителите няма такива. Там има само повече или по-малко умеещи.

Има и друго, което едва сега някои разбират – ако сбърка, работник може да предизвика брак примерно за 1000 лева (при това обикновено поправим). Един неадекватен мениджър може да докара фирмата почти до фалит, стига позицията му да го позволява. Ето защо е важно мениджърът да е доволен, спокоен и т.н. – тук аналогията с пилота на самолета и стюардесата е почти пълна.

Но има и наистина талантливи хора. Те променят нещата около себе си и генерират значителни печалби за фирмата. Какво да им плащаме на тях?
Бонуси, разбира се. Още не са измислени длъжности „талант”, „гений” и т.н. Човекът покрива очакваните от него отговорности и си получава заплата за позицията. За всичко друго – бонус, за който останалите да не знаят. Изобщо, аз поддържам малко еретичната теза, че не е необходимо заплатите да са фирмена тайна – и обратното – бонусите трябва да бъдат най-добре пазената. Това е лично мнение, не ангажирам никого с него.

Но и тук подчертавам – ако един мениджър работи добре за 4000 лв. месечно и вие му увеличите заплатата един път и половина, той няма да започне работи още по-добре – напротив, ще се помисли за незаменим и ще капризничи. Ето защо над пазарната стойност – само бонуси за постигнати конкретни цели.

Разбира се, със заплати над пазарните нива се постига още една цел – почти няма риск конкуренцията да примами ключов служител. Ако не говорим просто за опит да се овладее вътрешно фирмена информация, а те наистина искат точно този човек – все пак имаме някаква гаранция. Най-малкото, че преди за вземе окончателно решение за преместване, човекът ще се опита да ни намекне за това, за да провери дали не може да получи същите условия и при нас. Важното е да успеем да го чуем.

В общи черти – това е. Ако помогне на някого (дори само да разбере нечий начин на мислене), ще бъда щастлив, че съм го написал.
Успех!

25 коментара:

  1. мдаа, само да питам - запознат ли си със ситуацията в ит сектора, че там абсурдите май идват най-големи?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не, за съжаление нямам наблюдения от първа ръка.

      Изтриване
    2. Здравейте,

      Мога ли да Ви помоля за пример за подобни абсурди - от над десет години съм в сектора и не виждам никакви разлики с написаното от Тимур (разбира се, абсолютните суми са по-високи от средното за страната).

      С уважение,

      Изтриване
    3. ами накратко - говорим за сектор с 0(нула) процента безработица и огромно търсене на кадри.
      в същото време стандартно отношение спрямо кандидатите като на въпросният чешит на конференцията.
      най-добре го бяха синтезирали преди 7-8 години на едно интервю - хр-ката учудено ме попита - ама вие за пари ли работите...

      Изтриване
    4. Сега разбирам :-) и мога също да го потвърдя. Обаче и причините и последствията са същите като описаните в пост-а.

      Поздрави,

      Изтриване
  2. Поредният приятен, полезен и интересен материал от твоя страна. Благодаря ти за четивото. =) Надявам се скоро да има още такива. =)

    ОтговорИзтриване
  3. Може ли малко доводи защо е ефективно бонусите да са тайна?
    Според мен обявяването на получените бонуси (и на поводите им) би трябвало е стимулира другите работници да възпроизведат бонус-резултати.

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотна статия :-) Успехи!!!

    ОтговорИзтриване
  5. благодаря за публикацията :)

    и подсещам за разяснението на тема "ръката на мъртвеца", ако още важи предложението :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Силно замърсени цистерни - на танкери или не - се чистят чрез пясъкоструене. Работникът облича херметичен костюм, подобен на този на тежководолазите и влиза през малък люк, после слиза по стълба. След това люкът се затваря херметично. Въздух му се подава под налягане отвън, направо в маската. В ръцете си работникът държи нещо, подобно на смесителен пистолет. В този пистолет се подава друг въздух под налягане, смесен с пясък. Абразивната струя почиства стените на цистерната.
      Пистолетът е конструиран така, че може да работи само ако непрекъснато се стиска една скоба, която е част от дръжката. Ако нещо се случи - например компресорът, подаващ въздух за дишане аварира и спре - и няма човек наблизо да извади маркуча и да го остави отворен за атмосферен въздух - работникът вътре губи съзнание за около минута. Тогава той изтърва пистолета (пуска "ръката на мъртвеца") и по този начин спира притока на абразивна смес в цистерната. Обикновено запрашеността там е убийствена - нищо че с друг маркуч се изтегля замърсеният въздух. Тоест, ако нещо се случи, спасители не могат да влязат веднага, а едва след доста време. Затова от изправността на "ръката на мъртвеца" може да зависи живота на работника.
      Както казах, много е впечатляващо. Аз съм влизал за секунди и нямам желание да го правя повече през живота си. Но и заплатите там са огромни, понеже никакви маски и филтри не могат да спрат всичкия прах, така че... не е особено здравословно. Отделно, че е много горещо/студено, маската е изпотена и не се вижда почти нищо. И - като казах - е адски опасно.

      Изтриване
  6. Чудесна статия!
    Благодаря и поздрави!

    ОтговорИзтриване
  7. Пазар на труда... Той има нужда от долен праг на заплащане. А този праг трябва да отговаря на нуждите за нормален живот в даденото общество. В противен случай се наблюдават такива неща:
    http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5152311
    http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/06/01/910067_smurt_v_imperiiata_fokskon/

    ОтговорИзтриване
  8. "Нуждите за нормален живот"? Звучи добре, но е много утопично.

    Вижте, в тази статия ние се фокусирахме върху хората, които получават парите, а не върху тези, за които биват харчени. Там нещата излизат извън контрол, понеже:
    1. Можем да кажем, че за нормален живот са необходими 800 лв./мес на човек. Но ако в семейството работи само един, а имат и деца? А ако работят всички? Как ще вкараме възможните комбинации в закона?
    2. Вдигането на минималното заплащане винаги има като резултат увеличаване на безработицата. Можем ли да си го позволим? Другият вариант е френският - 85 % от населението да получава минималната заплата (там - малко над 1700 евро). Но това е социализъм и убива всякаква конкуренция между хората, а впоследствие намалява и цялостната конкурентоспособност на индустрията. Да ме прощават някои мои познати, но в момента френските коли - сравнени с немските например - са пълен боклук. Впрочем, това си личи и по динамиката на продажбите им.
    3. И най-важното - кой ще решава кое е "нормален" живот? За един е важно да замени боба с кебапчета, за друг - да отиде на симфоничен концерт. И двамата са млади специалисти и пестят за айфони. Как ще определим какви са реалните нужди на човека?
    4. Ако вие самият имахте собствен бизнес и можехте да намерите качествени служители за ...лв., щяхте ли да им плащате повече от угризения на съвестта? И ако да, защо - те споделят ли с вас предприемаческия риск например? ;)
    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Виждам безработица, хората се хващат за сламка, предприятия в които се плащат 240 лв. месечна заплата при 40-часова работна седмица. Вие бихте ли работили такава работа? Това е в SKF. А в шивашките фирми заплатите са още по-ниски. Това ли е пазар на труда?
      2. Да ме прощавате, ама "конкурентоспособността" на запада се изразява в изнасяне на производството. От Германия в Румъния, от Румъния в България (щото в Румъния заплатите вече се виждали на немеца големи)И тази фирма я знам. Произвеждат окабеляване за немски автомобили. Тази "пазарна" практика използва скачени съдове, но освен,че нивата се изравняват с времето (рано или късно ще се случи), има и друго въздействие - загубата на технологии и специалисти.
      В търговията 20% не ги бръснат за слива. Опитвали ли сте да получите документ за закупена стока от търговец на едро? В най-добрия случай ще е за 50% от стоката. Знаете ли, че голяма част от складовете на едро не са регистрирани по ДДС? Че голяма част от собствениците им въртят по няколко фирми и пренасочват "оборота", така че да не достигнат минимума за регистрация?
      Вижте какво става с изкупните цени и цените на пазара! А големите вериги са още по-напред с материала.
      Какво общо има това с теорията на "свободния пазар"?
      3. Има технология за определяне и измерване на нивото на бедност във всяко общество.
      4.Имах фирма. Плащах минималната заплата. В момента в който магазинът забълбука в дълбокото, зарязах търговията.

      Изтриване
  9. Вижте, аз не твърдя, че всички в България живеят добре. То няма и как. Но все пак има няколко важни момента:
    - Ако все пак бизнесът не поиска да плаща минимална заплата от 1000 лв. (примерно, взех го от обещанията на дълбокоуважаемия от мен г-н Сидеров)? Приемаме закон, фирмите масово фалират, безработицата се увеличава в пъти. Какво правим тогава? Облагаме с допълнителен данък богатите и плащаме на бедните помощи, докато те си стоят по домовете - т.е. - превръщаме България в едно огромно циганско гето?
    - А защо онези с малките заплати живеят зле - хайде да стигнем до корена на проблема. Да караме наред:
    а/ държавните предприятия бяха доведени до умишлен или не, но фалит. колко пъти през 90-те някой поиска от някого сметка за това? Ще си отговоря сам - тогава никой и никъде, а "приватизаторите" влязоха в политиката
    б/ после дойде "масовата приватизация" и всичко, което бе оцеляло до момента, сега фалира. Защо? Ами поради простотията на хората. На майтап исках да си купя акции от едно предприятие. Отказаха ми - в приватизацията можело да участват само хора, работещи там в момента. Те самите били решили така, за да си запазят работните места и да не дойдат разни навлеци да ги управляват. Но понеже нямаха необходимата сума, една банка взе контролния пакет, след година гласува увеличение на капитала ... да не описвам тук схемата, позната е. Накрая всички останаха на улицата. Повтарям - загубиха акциите си от алчност и простотия.
    3/ По време на февруарските събития бях шокиран да чуя призива на една жена по телевизията да изгоним от страната всички чуждестранни инвеститори. Вярно, жената не изглеждаше особено интелигентна, може дори да е била атакистка, но все пак...отново свръхпростотия. Само един пример - При влизането си у нас "Шишеджам" искаше да започне със средни заплати 300 евро. Намериха се добри хора да ги убедят - нека бъде със 300 лева. Това е проблемът на чуждестранния инвеститор - готов е да дава повече пари. А българинът цени "патриотизма" си повече от заплатата си.
    4/ Следите ли протестите в момента? Прави ли ви впечатление, че в повечето градове в страната няма протести. Значи, или хората там са доволни от живота си, или ги е страх. Чакат софиянци да им издействат нещо. Да де, но когато аз бях в казармата, служих в Строителни войски. След един месец обучение ни върнаха при старите войници. Бехаме се договорили помежду си - ние тридесет човека, те тридесет, ако почнат да ни "действат", шансовете са равни. Само че когато дойдоха старите и ние се изправихме срещи тях, се оказа че сме само шест човека. Отнесохме боя и за нас всичко свърши - от този ден нататък останалите новобранци ядяха бой всяка вечер, но нас никой не ни закачаше. Просто ни показах кой командва тук, но не забравиха, че ние няма да търпим да се гаврят с нас. Тогава осъзнах - не покажеш ли, че имаш зъби, цял живот ще те правят на маймуна. А регионите с ниски заплати "зъби" няма.
    5/ Миналата година се заговори за децентрализация на агенции. Софианци изпищяха на умряло - сакън, хлебецът ни... И решението бе отменено. А някой да е протестирал от страната на тези, които трябваше да получат Агенциите и съответните работни места?

    Искам да кажа, че когато някой живее зле и не е инвалид, това обикновено е заслужено. Причината е или страх, или простотия, или алчност - но я има. А подобни хора не могат да бъдат безкайно съжалявани, понеже във важни моменти (например на избори)изведнъж стават самостоятелни и почват да разбират от всичко. Това пък на свой ред означава, че тежкият живот не ги е научил на нищо и обучението трябва да продължи...

    ОтговорИзтриване
  10. ...Не я знаете фирмата. В случая визирах "Монтюпе" - Русе - произвеждат моторни глави и носачи за Ауди, БМВ, Форд, Рено и т.н. Пряк доставчик са в най-конкуретната индустрия - автомобилната. И - така съм чувал - българският завод е един от най-добрите в групировката.
    Носачи за Ауди - един инженер може да си представи що за отговорност е това. Ако се скъса при скорост 200 км/ч...

    Знам как се измерва ниво на бедност. Мисълта ми е - как ще се компенсира различният брой работещи? Обикновено се прави чрез семейно подоходно облагане, но у нас никой не иска и да чуе за подобно нещо. Нали не прадлагате да увеличим заплатата на тези, чиито съпруги/съпрузи са безработни?

    И моля ви, разберете го най-после - аз не съм синдикален писател. Аз говоря, че някой продава нещо (труд), друг го купува и какво се случва при това. Дали продавачът ще живее добре или зле с получената сума не е мой проблем, понеже това не е социален блог. Впрочем, не е мой проблем и дали бай Иван живее добре, продавайки доматите си на пазара и ако не живее - ами дай да сложим минимална продажна цена. А дали доматите няма да си изгният на сергията? Или със закон да задължим хората да ги купуват? А честно ли ще бъде това спрямо хората, които купуват от бай Иван - да ги задължаваме да плащат повече? Само не ми казвайте, че работодателите "имали пари". Може и да имат, а може и да прехвърлят всичко на крайния купувач. Е, пазарът би трябвало да блокира това, но май този пазар става малко избирателен и действа само там, където на нас ни изнася, а? ;)

    Както и да е. В раздел "Кариерно оцеляване" не се разглеждат социални въпроси, както на война не се мисли морално ли е да убиеш онзи, който стреля в теб. Или побеждаваш, или губиш, трети път няма.

    За морал е създаден разделът "Съмнителното удоволствие..." Там с удоволствие мога да обсъждам с вас моралният аспект на проблемите, засегнати в съответните статии. Тук - не.

    Заради безкайни спорове тип "ама то не е добре, то тябва да бъде еди как си..." напуснах навремето форума на кариери.бг, личния си блог обаче няма как да напусна.
    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  11. Моят пример с изнесено производство не е Вашия. Фирмата за която говоря е в Карловския регион:-)
    Не съм говорил за невъзможни неща (обещаното от Сидеров)Не говоря и за помощи, а за адекватно на труда заплащане.
    Ако ще караме подред - да, тези които обезкостиха държавните предприятия през последното десетилетие на миналия век са сегашните "бизнесмени". Те заедно с политиците на "прехода" унищожиха всяко производство в България. Вместо да го модернизират , за да се увеличи производителност и качество, те предпочитат нископлатен труд и глезотийки за себе си и поради това заплатите стоят на тези нива. Аз съм работил и в Испания и знам, че българите могат да работят и добре при прилично заплащане. А доста хора го правят и тук при тези мизерни условия.
    Когато някой живее зле, може да е от мързел, но може и да е притиснат с лице в калта... Познавам много такива хора.
    Имате право да считате, че не е Ваш проблем как живее бай Иван и дали някой се нуждае от скъпо лечение. Но щом считате, че животът е война вътре в обществото, не се учудвайте, ако я получите.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, вижте - за скъпото лечение съм написал "Вечерен джаз", но понеже разглежда моралната страна на проблема, е в съответния раздел. Моето мнение е, че държавата е длъжна до осигури на всеки необходима операция, но не и при най-добрия хирург у нас. За да получиш най-доброто, плащаш. Така е навсякъде по света, а в САЩ на моменти е просто шокиращо. Там без осигуровка (истинска, не за 20 лв.) или налична сума просто няма да те пуснат в нормална болница.

      Разбира се, че не е мой проблем как живее бай Иван. Аз съм мениджър и защитавам интересите на работодателя и семейството си. Звучи ви егоистично? Напразно. Понеже аз плащам реални данъци и осигуровки на база на доста висока заплата, а "хуманистите" по форумите не внасят и една стотинка. Важно е кой какво прави, а не какво говори. Бюджетът на НЗОК и други подобни като нея се пълни именно от хора като мен (и работодателя ми). Повечето хора у нас само предлагат как да бъдат похарчени определени пари (независимо дали за здраве, образование, социални дейности и т.н.), но не участват със значителни лични вноски в събирането им.

      Ако мислите, че беднотията на хората може да доведе до гражданска война, значи сте много млад човек. Това никъде не се е случвало! Може да доведе най-много до временна военна диктатура, което изобщо не ме плаши. Това е реално пътят на всички Южни страни от нашия географски пояс. Само че при наличието на ЕС и НАТО и пълното безгръбначие на нашите военни и това е невъзможно.
      Както казват, революциите се вдигат не от гладните, а от ситите, които някой е забравил да нахрани само един ден. Помните ли февруарските протести? Макар и инспирирани от определени политически сили, те бяха пародия тип "да се смееш ли, да плачеш ли.." На третия ден участниците се скараха кой да води, а исканията им - на 80% - бяха напълно налудничави. Така не се прави революция.
      Има разлика със сегашните протести и тя е именно в това, че участниците сега не са бедни и гладни. Това означава, че могат да мислят (теорията за базата и надстройката е на Маркс, не моя). А щом мислят, действат организирано и логично. Дори самият Ленин в трудовете си признава, че без определена група обучени професионални революционери масите не могат да направят нищо. Масите могат само да реват на площада и толкова, докато дойдат спецчастите с водните оръдия. За повече се искат съвсем друг тип хора, а те не мечтаят за социална революция, а равенството си го представят поне на ниво средна класа. Съжалявам, ако съм ви разочаровал, но мислене тип "Че Гевара" е напълно утопично.

      Ще завърша с нещо интересно. За да не разводнявам статията, пропуснах част от изказването на "Делян". В него човекът сподели, оплаквания от свои работнички до него.
      Та значи, шивачките се жалвали, че те самите получават минимална заплата и се скъсват от работа, а на улицата срещу фирмата група циганки цал ден се подпирали на метлите и пак получавали същите пари. Това според служителките му било напълно несправедливо и трябвало някой да говори с общината онези да получават половина сума или нещо от рода...
      Не знам, може и да не са мислели точно така, но какво да кажеш на шефа? И все пак донякъде му вярвам. Това е една от причините някой да бъде беден - не иска (камо ли да се бори) той самият да стане по-богат - иска другите да обеднеят. Завистта е не само следствие, но често и причина за финасов крах. Сред познатите ми богати хора (говоря за активи примерно над десет милиона) няма завистливи хора, които по цял ден да мърморят - "абе виж го тоя бе, откъде ги има тези пари.." Не, те просто са се съсредоточили върху собствения си бизнес - и толкова. Махленската завист им е непозната.

      П.С. Благодаря ви за изказаните мнения, но това все пак не е форум. Нека спрем дотук.

      Изтриване
  12. Не бъркайте протести с революция. Трябва да се стигне до пълно оскотяване. Но тогава няма никакви морални задръжки. Историята може да се повтаря там, където не са запомнили уроците ѝ.
    Колкото до надничането в чуждата паница, то е резултат именно от развиването на егоизма. Нали не си мислите, че бедните ще искат да са алтруисти, наблюдавайки Вашия егоизъм? Всъщност в съвременното консуматорско общество съвсем целенасочено се търси и насърчава егоизма. За да работи по-добре формулата "разделяй и владей".
    Вашият работодател и Вие не сте единствените дето внасяте данъци и такси. Или Вашите са по-големи? :-) Ето оттук тръгва завистта... Работещите, които управлявате и които той е наел да му работят(не им е дал хляб!), със своя труд изработват печалбата на фирмата.
    Разбира се, че ще спрем дотук.
    Останете си със здраве!

    ОтговорИзтриване
  13. Браво много реална статия и доста целесъобразна. Особенно сега когато се чудим как да си оптимизираме проект мениджмънта и съпорта, за да могат да се справят с малки проекти до 100 000 Е. От следващия месец при нас позицията Съпорт ще бъде разделена на 4 нива. Благодаря за добрите идеи.

    ОтговорИзтриване
  14. Искам да отправя една молба към коментиращите тук:

    Ако правите коментар към статията, позвайте това поле.
    Ако обаче искате да обсъдите нещо лично с мен, ползвайте имейла, даден в долната част на страницата.

    Неспазването на това ме принуждава понякога да модерирам коментари, които отговарят напълно на Правилата на блога, но са лични.
    (Наскоро една позната, която често коментира тук, неволно бе допуснала в коментара си изречение, което даваше възможност буквално за минути да бъда идентифициран под истинското ми име.:)))
    Затова и въпросният коментар не се появи тук.)

    ОтговорИзтриване
  15. Ех тези мили Български работодатели или по скоро Балкански (и на гърци съм сърбал попарата), на тях ще им е най-добре ти да им плащаш, че им работиш, а не обратното...

    ОтговорИзтриване
  16. "Бюджетът на НЗОК и други подобни като нея се пълни именно от хора като мен (и работодателя ми)."

    Работодателите по разни причини не внасят парите, които удържат от персонала си като осигуровки (около 100 лв от мъничката заплата на работника отиват удържани за осигуровки). Съответно в бюджета не само на НЗОК, а и други, пример онова, дето следва да осигурява пенсии, висват едни огромни финансови черни дупки. Няма да коментирам и някои други способи за източването на тези фондове, нито сумите. Огромни са. Системата е не е направена да обслужва населението.

    Но да се върна по към въпроса с кариерното оцеляване. Пиша се и в подкрепа на израза "Притиснат с лице в калта". И понеже темата с кариерното оцеляване ми е доста интересна, а написаното от теб определям като Така и като Полезно, искам да повдигна въпрос как според теб се противодейства на нещо, което съм срещала да се прилага от някои работодатели, който и друг път си описвал и който в кратце представлява използването на факта, че перфектни хора няма. Прекалено често съм се сблъсквала с такова поведение от страна на работодател, за да реша, че е случайно.

    Демек работникът не може да е перфектен, дори много да го иска, защото перфектни хора във Вселената няма нито един. Така че практически на работника могат да бъдат намерени и някакви грешки, и някакви кусури, само трябва да се "държи ръка на пулса на нещата". Това може да се случи на всеки един работник и винаги. То предполага едни работници да клепат други пред шефа си, без значение дали е с право, става и дори да се посочи, че екипът "не е доволен от работника". С което се отваря врата за още и още интриги. Нали се сещаш, че човек, който научава как някой от "екипа" (кавичките са внарочно- ако има интриги и клепане пред шефа, екип не съществува) го клепа пред шефа, ще реагира първосигнално (за удобство да приемем, че не всички първо мислят, после действат, да не казвам, че мисленето не на всички е силна страна) и първата му реакция на наклепания работник при такава новина ще е да размаже колегите си за отмъщение. Така интригантството се затвърждава като част от естествената работна среда.

    Има начини за замазва с едно движение достиженията и на чашата "работник" може винаги да се гледа само от към нейната празна страна- какво работникът не може, за какво е наклепан- много е удобно, разбира се, не за работника.

    Направо съм убедена, че доста хора имат невъзможност да си извоюват по-добро заплащане, защото не могат да отбият клепането от колегите пред работодателя, когато то е допускано като част от фирмената политика, не могат и да достигнат перфекционизъм, понеже който не работи, той не греши. Освен това незаменими хора няма, а безработицата може да се окаже много лесно перманентно състояние.

    Ще ми е интересна твоята позиция за кариерно оцеляване при такива условия. =)



    ОтговорИзтриване
  17. Както в повечето случаи, споделям напълно вижданията на Тимур по отношение на производствените отношения. Работя в ЧР на голяма производствена фирма и не спирам да се удивлявам на упорството на мениджмънта да разбере, че реалността не се променя само със стратегии, екшън планове и сладки приказки, пренебрегвайки законите на съществуването. В последната фирма, в която кандидатствах, ми казаха, че искат да разберат тайната на задържането на хора - при заплати от 200-300лв за работническа позиция. Не можах да им обещая, че ще им я разкрия, и (за щастие) не ме взеха. Впечатлението ми е, че хората сменят лесно една работа за друга, дори при същите условия, надявайки се с нещо да облекчат съществуването си - при ниските позиции нематериалните придобивки също са важни - близост до дома, работно време, гъвкавост на работодателя спрямо личните нужди (за последното - познавам собственик на малка фирма, който успява да задържи специализирани служители с това, че им дава възможност за допълнителни занимания, и дори съобразява работата си с тях).

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/