сряда, 24 април 2013 г.

Нашите златни тикви

В петък сутринта бай Ставри излезе на двора, огледа внимателно кое как расте, а после въздъхна и се прибра в къщи. Там преброи остатъка от пенсията, отново въздъхна, облече якето си и тръгна към автобусната спирка.
В селото нямаше агроаптека, та се налагаше да ходят в града.

След като пообиколи пазара, бай Ставри се насочи към главната си цел – малка постройка с нарисуван агонизиращ колорадски бръмбар на нея. Влезе и извади списъка.
Докато продавачът слагаше нещата едно след друго на тезгяха, бай Ставри се загледа към рафта насреща. Син камък, зелен камък, философски камък…Последното не му говореше нищо и той се обърна към продавача:
- Абе, това пък за какво е? С какви вредители се бори, искам да кажа?
Човекът сви рамене.
- Честно – и аз не знам. Минават постоянно разни дистрибутори, оставят какво ли не… Плащаме им го ако се продаде. Това специално го донесе един брадат, малко чалнат такъв – викат му Алхимика. Я да видим какво пише на листовката…?
Но листовка нямаше, а само надпис – „Промоционална цена – 2 лв.” Без сам да е в състояние да обясни защо, бай Ставри купи и трите налични опаковки.

Следобед всяко растение получи необходимия си цяр, а после бай Ставри седна под ореха, запали цигара и извади единия пакет с философски камък. Повъртя го известно време в ръце, като все още не можеше да си обясни защо даде цели шест лева за нещо напълно ненужно. После обаче забеляза надпис с много дребни букви:
„Начин на употреба: Съдържанието на пакета се размесва с пет литра вода и се пръска след залез слънце. Ефектът настъпва след 3-4 часа. Съхранявайте на сухо и безопасно място.”
„Да бе, ама да бяхте написали и кое се пръска…Нейсе, за тиквите не съм ползвал нищо, ще го пробвам това – може пък да им станат по-големи семките…?”

Бай Ставри изпълни точно указанията, напръска с препарата, извади ракията и седна да гледа новините. После имаше „Предизборна хроника” и докато всеки участник обясни как точно смята да оправи България и какъв ще е резултатът от това – масов наплив на японци и скандинавци, търсещи работа у нас – три часа минаха. Тогава бай Ставри реши да отиде до тоалетната на двора (напомням, че страната все още не беше оправена както трябва, та имаше малки битови неуредици), а на връщане щеше да хвърли и един поглед на тиквите.

Само че когато го направи, нашият човек веднага изтрезня, а кръвното му подскочи. После той се върна към къщата и угаси всички светлини.
Но дори и в полумрака ясно се виждаше златният блясък на тиквите.

…До изгрев слънце успя да прибере всичко в мазето. Дребните пренесе, а едрите търкаля една по една, като се опитваше да пресметне колко злато е това.
Оказа се – много. Около обед дойде инкасаторският автомобил на банката и когато натовариха всичко, той клекна с около педя. А привечер дойде един друг автомобил.
- Виж сега, дядо – започна водачът на яките момчета – На тебе повече злато не ти трябва. И така вече си мултимилионер, обаче ако нямаш здраве - за какво са ти толкова пари? И за да не се спънеш случайно нощеска, давай бързо другите два пакета …

- Всички веднага на земята! Не мърдайте, ще стреляме без предупреждение!
И бай Ставри с изумление видя как от черешата наскачаха командоси, други се бяха скрили между зелките, а водачът на отряда нервно махна дрехите на плашилото от себе си. Иззад курника изскочиха двама, които доскоро човек можеше да види през ден по телевизията.
- Е, поредната ювелирна респектираща акция, браво… - ухили се единият - Дядо, имаш едно избираемо място от нас, носи препарата да почерпиш…И да знаеш – голямо добро правиш на България!

Месец по-късно депутатът Ставри Ставрев слушаше оплакванията на партийния им лидер:
- Умен човек излезе ти, бай Ставри – напръска тиквите и спечели петдесет милиона. А аз – да слушам разни съветници – събрах актива ни и им поръсих главите. Златни щели да станат, само умни мисли да раждат… Грънци!
- Нищо ли не се промени?
- Не, само дето почнаха да философстват повече…Ами да – то нали си е философски камък? Обаче ако бях взел тикви, щяхме да изкараме едни сто милиона…

Слушай, ти си богат човек и няма какво да си губиш времето по цял ден в парламента. Потърси го този „Алхимик”, а?
Да направим едно добро… на България.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/