Сделката

Когато окончателно се убеди, че този път няма да го поставят на избираемо място, бившият депутат Шантонерков реши да продаде душата си на дявола.

Естествено, подобна постъпка не се прави просто така; той се колеба почти половин час, през който се опитваше да си представи с какво друго би могъл да се занимава, ако не попадне в парламента. Мислено преброи дипломите, които си бе купил (или получил като подарък) за последните два мандата, но после си спомни данните за безработицата в страната (реалните, а не онези, които се декларираха пред европейските институции), въздъхна и отвори Гугъл.

Оказа се, че да извикаш дявола не било толкова трудно – заставаш точно в полунощ пред огледалото със свещ в ръка, пишеш с дамско червило по стъклото „666” и после нечестивият идвал приблизително като такси в пиков час. Шантонерков погледна часовника си – оставаха около два часа – извади бутилка уиски и чаша, тегли една на лидера на партията им (който редеше листите) и си наля…
…Усети се броени минути преди полунощ. Запали приготвената свещ, извади червилото и написа комбинацията. Почака няколко минути, но понеже нищо не се случваше, той за все случай започна да рисува и пентаграм…

– Е, стига де, стига – гласът се разнесе почти до рамото му и Шантонерков неволно подскочи. В стаята силно замириса на сяра, а Дяволът поклати глава и уморено се отпусна в близкото кресло – Каква е тая работа бе, не мога да им насмогна на колегите ти… Разбирам – избори – но защо все само на мен разчитате? Не можахте ли за толкова години да направите нещо да ви харесат поне малко хората?
Шантонерков бе готов да обясни някои тънкости на родната политика, но навреме се усети и реши да не се прави на по-голям дявол от оригинала. Затова само поклати глава.
- И искаш пак да те изберат?
- Ами… искам. Готов съм на всичко.

Дяволът го погледна с искрен интерес.
- На всичко? Виж ти… Е, добре тогава – за да попаднеш отново в парламента, трябва да платиш определена цена. В случая тя е – ще загубиш уважението на хората. Всички ще започнат да те смятат за непочтен и жалък тип, който е готов да целува и … за да го изберат отново.
- Няма проблем, да си мислят каквото искат.
- Но избирателите ще проклинат деня, в който са гласували за теб…
- Нека проклинат – да са мислили навреме. Това ли е всичко?
- По принцип да, но имам и по-добра оферта. Мога да уредя да станеш министър. Обаче цената…
- Цената няма значение. Съгласен съм.
- Чакай, бе човек! Не е толкова просто. Ще станеш министър, но всички твои близки хора ще те напуснат.
- И кое министерство ще получа?
- Те ще се отрекат от теб, а някои… не знам как да го кажа по-меко. Вероятно някои няма да могат да го преживеят. В буквалния смисъл, имам предвид.
- Та за кое министерство говорехме?
- Виж сега… - Дяволът въздъхна – Има си процедура. Длъжен съм да ти дам едно денонощие за размисъл. Утре ще дойда по същото време и ако още си съгласен…
- Обаче няма да предлагаш моето министерство на някой от колегите, нали? Впрочем, нищо не каза за душата ми – нея ще я вземеш ли или…?
- Каква душа у такива като теб бе… - разсмя се Дяволът, махна с ръка и изчезна в облак от сяра.

… Бутилката отдавна бе празна, навън почти се зазоряваше, а Шантонерков седеше в креслото и продължаваше да пресмята:
- Ще бъда пак депутат … обаче хората ще ме смятат за боклук… но пък ще си бъда в парламента. А може и министър да стана… но близките ми ще ме напуснат… и някои може да, такова… но аз пък вероятно ще получа някое по-добро министерство. А те ще ме напускат и мразят… Не, тук нещо не е както трябва.

И вероятно за хиляден път се запита – няма начин да е толкова просто, дявол е това, сигурно е заложил някакъв капан… Но защо не можеше да го види?