петък, 4 януари 2013 г.

Мафията не прощава


Беше вечер; навън тихо падаше коледния сняг, а Вичо Корлимонов седеше загледан в пламъка на камината и отпиваше кианти. Фамилията му идваше от семейния обичай да бъдат принуждавани децата да ядат кори от лимони, когато настинат – и на него Донът дължеше прословутата си жестокост.
Срещу него чинно стояха тримата главни лейтенанти, а малко по-встрани семейният адвокат гледаше през прозореца.

– Аз съм един стар и нещастен човек – въздъхна Донът – Няма ги вече едновремешните традиции и уважение. Може би ми е време да се оттегля?
Лейтенантите едновременно започнаха енергично да клатят глави в знак на отрицание – в случая всяка друга реакция би могла да бъде окачествена единствено като престъпна небрежност към собственото здраве.
- Някога всички трепереха от нас… - продължи Вичо Корлимонов – А сега? Някакъв си прокурор да започне едновременно три разследвания срещу нас! Как му беше името на този … Гугутков?
- Гугусчуков – обади се несмело един от лейтенантите – Обаче ние…
- Точно там е проблемът – какво направихте вие?
- Ами аз – лейтенант Петроне пристъпи напред и целуна пръстена на шефа си – Аз четох специализирана литература. „Кръстникът”, на оня там как му беше името…
- И?
- Ами реших да го сплаша. Исках да отрежа главата на коня му и да я сложа в леглото до него, но… Гугусчуков няма кон.
Затова купих от месарницата една телешка главичка – много кървава.
- Той уплаши ли се?
- Ами! Купи си шкембе и я наготви в него. Обаче чаршафа трябваше да го изхвърли, а това си е живо предупреждение, така че…
- Глупости! – прекъсна го Донът – Спасоне?
- Аз отвлякох дъщеря му. Запознах се уж случайно с нея в една дискотека, накарах я да изпие три уискита и я закарах на вилата си.
- Гугусчуков търсеше ли я?
- Ами! Дори се носят слухове, че почерпил. Обаче дъщеря му още е у нас, изпива всичко, което изкарам от рекета и иска да се женим…
- Stupido! И аз съм те сложил да ръководиш наказателната команда…А ти, Минчоне?
- Аз пратих момчетата да взривят една бомба пред офиса му.
- Молто бене! И?
- Ами те улицата я преименували четири пъти...нашите хора обикаляли, обикаляли, не намерили адреса и продали бомбата на някакви футболни ултраси.
- Ех, кретино…

В този миг семейният адвокат се отдели от прозореца и бавно отиде до Дона. После се наведе и започна да шепне в ухото му. Постепенно лицето на Вичо Корлимонов се озари от тържествуваща усмивка:
- Донесете ми синия телефон! – нареди той и заповедта веднага бе изпълнена. Донът набра някакъв номер.
- Здравей, приятелю… Познаваме се от толкова години, някога заедно пасяхме патките, сега жените ни често пият кафе в мола, а ти не се обаждаш… Да, разбирам, че си зает… Политика, да… Но се нуждая от услуга.
По изражението на лицето на Дона бе ясно, че другият няма търпение да докаже предаността си.
– Така… Познаваш ли Гугусчуков – прокурора? Аха, чувал си го, добре. Значи слушай внимателно сега – искам утре да го предложите за конституционен съдия. Да, да правилно ме чу. Вие го номинирайте, а другото остави на мен. И ако имаш нужда от услуга, пак се обаждай.

– Така… - потри доволно ръце Корлимонов – Утре ще издигнат кандидатурата му, вдруги ден ще изплува каква ли не мръсотия за него, ще започне разследване…И Гугусчуков няма да си спомни повече за нас. Малко жестоко наистина, но мафията не прощава.
И си наля още кианти.


2 коментара:

  1. Великолепно четиво!

    ОтговорИзтриване
  2. Гледам снимките на твоите последователи. Втората е уникална!

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/