Още малко по въпроса за ценообразуването

Шефът на Комисията караше мерцедеса си бавно по околовръстното и доволно се усмихваше – три процента отгоре са си три процента. Заплати, бонуси, това-онова... Абе на този народ и главата да му отрежеш, пак ще ти благодари, че си отделил от ценното си време и си се погрижил за него, разсмя се мислено той.

А после изведнъж рязко натисна педала на спирачките. Отстрани на пътя стоеше невероятно красиво момиче – нямаше нищо общо с некъпаните циганки, които май само дето успокояваха Европа, че у нас няма дискриминация и в тази професия.

- Колко? – попита Шефът, макар че досега никога не бе ползвал услугите на проститутки. От друга страна обаче им съчувстваше – и той самият знаеше колко перверзен може да бъде понякога този, който плаща.

Момичето изсвири с уста и от храстите излезе усмихнат млад мъж с анцуг.
- Двеста евро на час – обясни мъжът – Цената е в сила от вчера.
- Колко!? – Шефът на Комисията не можеше да повярва на ушите си – Сигурно се шегувате – ей-сега ще потегля и след сто метра ще е десет пъти по-евтино...
Мъжът поклати глава.
- Не, съжалявам – установихме монопол и цените са еднакви навсякъде. Най–много да попаднете на некачествена услуга и да ви изпушат бушоните. Но ще платите пак толкова.
- Ама ти луд ли си, толкова пари...

Мъжът го погледна обидено и извади калкулатор.
- Ето, вижте сега... Това момиче е оценило уменията си на двадесет евро на час.
- Това е вече друга работа...
- Момент, почакайте...Двадесет евро е нощната й тарифа. А дневната е петдесет.
- Значи усреднено…
- Никакво „усреднено”! А зелената част на услугата? Има решение двадесет процента от услугите да се извършват в гората, на някоя поляна. А то там едни разходи – тръни, бръмбари, докато инвестираме в почистването им...Но няма как – после всичко се възобновява.
- Ама аз нe искам в гората...
- Няма не искам – Европа ти нарежда! Включено е в разценките. И понеже бръмбарите са скъпи, цената стана осемдесет евро на час. Дотук ясно ли е? Така... Тошо Компира изкупува на едро услугите на тази и на колежките й, като в замяна ги пази, поддържа, осигурява достъп до тях и т.н. Той е оценил разходите си с включена минимална печалба и получава на изхода сто и двадесет евро на час.
- Но вие в началото казахте двеста...?
- Ами да - аз осигурявам преноса до крайния клиент – в случая, до вас. Добавяме още петдесет евро. Станаха сто и седемдесет, нали? И имаме едни тридесет евро невъзстановяеми разходи – някой ползвал, но избягал и не платил, Тошо Компира направил инвестиции в публичен дом, а полицията му го затворила... а и момичетата стареят. Младостта не се връща, така че – няма как... Да се подготви ли колежката за присъединяване?

- Абе не знам.... – Шефът се колебаеше – То хайде, аз имам пари (нали съм експерт и работата ми е много важна за държавата), а социално слабите? Пенсионерите? Казват, че меракът умирал последен...
- Е, ние да не сме изверги...Подпомагаме ги с по десетина лева.
- Че какво са десет лева при подобни цени?
- Ами може човек да си купи едно шише ракия и да гледа...как другите ползват. Все е нещо. Та – ще правим ли присъединяване?
- Абе нека помисля още малко – Шефът на комисията поклати глава и запали двигателя – Ще мина пак...
И мерцедесът изчезна в облак прах.

- Неблагодарници - поклати глава младият мъж – Тошо искаше да вдигне цената направо на триста евро, но аз половин час го убеждавах – трудно им е на хората, няма да издържат... Дай да я оставим засега двеста, а после да актуализираме на всеки три месеца. Голям зор беше, докато го убедя – и ето, пак се дърпат...

....Абе хубаво ми викаше тати да почна в Енергото, ама там искат диплома и ... А иначе са по-добре от нас.