четвъртък, 12 април 2012 г.

Промяната - струва ли си?


…Някога, преди много години, имало един укрепен град. Пред стената, която го опасвала отвсякъде, точно до единствената врата, често седели двама мъдреци.

Веднъж пристигнал някакъв младеж, спрял до тях и споделил, че смята да се пресели именно в този град. И в тази връзка живо го интересувало какви са хората тук – добри, състрадателни –или…?
„А какви бяха хората там, откъдето идваш? – попитал първият мъдрец.
„Лоши и злобни – отговорил младежът – Затова и реших да се махна оттам.”
„И тук са такива – свил рамене първият мъдрец - Злобни и завистливи. Няма да ти харесат.”
Младежът смутено кимнал, поколебал се за миг и с наведена глава тръгнал обратно…

Няколко дни по-късно пристигнал друг младеж и задал същия въпрос. Първият мъдрец отново попитал – а там, откъдето идваш…?
„Там хората бяха добри и отзивчиви – признал младежът – Но избухна голям пожар, унищожи всичко и…”
„Е, и нашите хора са добри и никога няма да те изоставят в беда. Спокойно можеш да се заселиш тук”.
Младежът радостно благодарил и влязъл през голямата градска врата. Когато той изчезнал от погледите им, вторият мъдрец попитал:
„Защо излъга и двамата? Нашите хора са като всичко останали – има и добри, и лоши, и злобни, и готови да помогнат…”
„Знам – усмихнал се първият мъдрец- Но не съм излъгал. Просто за всеки хората са такива, каквито той е свикнал да ги вижда…”

Почти винаги идва момент, в който човек обмисля смяна на работното си място и често мотивацията му е силно негативна – тук хората са едни… А, виж, ТАМ – друга работа.

Страхувам се, че някого го очаква голямо разочарование – след половин година почти със сигурност ще се окаже, че и там хората са като тези тук, ако не и по-лоши. Впрочем, нека не лепим етикети, понеже както кучето скачало според тоягата, така и човешките същества се държат съгласно правилата на средата, в която се намират. При това, обърнете внимание – не писаните правила в главното фоайе (до политиката по качеството), а другите - които са в главите на служителите. Как оценяват персонала – на база утвърдени и предварително обявени показатели или според това кой пръв е успял да се усмихне на шефа? Ако се появи проблем – търси ли си персоналния отговорник или наказват всички наред – с цел да бъде сплотен екипа (в общото нещастие)? И ако все пак намерят лично отговорен – опитват се да разберат какво не му е достигнало да се справи – или показно го разстрелват пред строя?

(Изрично подчертавам – щом една фирма стои добре на пазара, тя има адекватна на него среда от гледна точка на ефикасност. Това, че ситуацията психологически не ви устройва, си е по-скоро ваш личен проблем – родили сте се на грешното място.)

Хората като средни стойности са еднакви навсякъде. Е, може би ако се местиш от експерт във Външно министерство на мениджърска позиция в мандрата в село Горно Нанадолнище, колегите ще се различават малко по общата си култура – но дотам. Но ние не визираме култура, а поведение спрямо околните – етично или не. То се формира само и единствено от средата и от нищо друго. Нещо повече – един и същи служител се държи по съвсем различен начин в две различни фирми – понеже поведението, което е печелившо в едната, в другата носи само негативи. Ако не успее бързо да се промени – напуска. Така че промяната е оправдана само от гледна точка на средата, която пък е резултат от налагани определени правила. Ако тези около вас не ви устройват и сте сигурни, че на новото място ще са по-приемливи – напускайте. Ако обаче разчитате, че просто ще оставите тук лошите хора и ще отидете при ангели – не се надявайте. Казват, че се случвало само в края на човешкия живот и далеч не с всички.

Успех!

14 коментара:

  1. Ех, Тимуре, за съжаление си прав.

    Защо за съжаление ли? Защото истината е както ти казваш - светът е такъв, какъвто го виждаме. Каквото е нашето отношение към него.

    Но не можем да променим света, можем да променим само себе си ДО ИЗВЕСТНА СТЕПЕН.

    Има хора, които цял живот се чувстват неоценени. Работят до късно, дават всичко от себе си, но нито получават повишение, нито повеше пари, нито дори благодарност. Познавам няколко такива, по-големи от мен, които са сменяли няколко фирми. Навсякъде се оплакват от същото. Накрая стигат до извода, че светът така е устроен и толкова.

    Моята работа е свързана с работа с хора. Всеки път имам едни и същи проблеми. С времето съм схванала някои неща и сега ми е малко по-лесно. Малко. Преди време си мислех както в твоята приказка, че на друго място или с други хора ще е различно. Имах възможност да пробвам и - ами не, не е различно. Отначало изгелйда различно, преди да опознаеш хората, после полека-лека излизат старите проблеми.

    Но както казах, за съжаление си прав, и за съжаление можем да променим себе си само ДО ИЗВЕСТНА СТЕПЕН.

    Решението може би е в смяна на попрището.

    ОтговорИзтриване
  2. Мда, тъжната истина. Всеки си мисли, че в съседния двор тревата е по-зелена, а тук колегите му не работят и шефа му е идиот. И аз си мислех така - че само аз работя, че съм недооценен, че на друго място ще е много по-добре и т.н. Оказа се, че не е така. За да го разбера, смених 5 работни места.

    Истината е, че ти трябва да се промениш и да се нагодиш към обстановката, а не тя към теб. Другото нещо е това как възприемаш случващото се около теб. Ако ти си позитивен (не наивен) и средата ще е такава. Но, това са истини, до които съм стигнал сам. Това е и моя съвет - извървате пътя си сами, без да слушате чужди съвети. Те може и да са правилни, но не са вашите.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. "и шефа му е идиот".

      Това не са колегите като цяло и ако шефа и идиот , смятам, доста добро основание за напускане :) Не говорим за егоцентрично възприятие на той ми направи забележка, значи ме мрази, а за шеф, който наистина не умее да управлява екип и прави поразии. Както Тимур многократно отбелязва, "шефа" е лицето с доста голям принос за средата в един офис (цех,или друго). Практиката показва че там, където шефа не умее да направи екип, има текучество, а там където текучеството е прекалено, производителността спада, следователно и позициите на пазара :)

      Изтриване
  3. Ех, Тимуре, за съжаление според мен не си прав.
    С оглед на размера на фирмите /малки/средни/големи....,също така с оглед на местоположението в България ,основно северна/южна ,атмосферата у служителите е абсолютно различна.
    Мой пример.
    Малка моя фирма , производство/3-10 персонал/.
    10 г. северна България/мързеливи,завистливи и др./във време на икономически подем.
    12 г. южна България/отговорни,добронамерени,работливи/ хванахме малко от подема ,но и в кризата работим добре ,даже се оптимизирахме:-)).
    Това е първата статия ,която не одобрявам.
    Може би говориш за доста по-големи мащаби ,относно персонал , но малко ми звучи като вписването на черната овца в голямото стадо.
    Малко ми напомня за "матряла на Бойко".
    Уважавам персонала си , опитвам се да потушавам редките спорове , стимулирам ги и съм им благодарен за успехите по време на криза.
    Искам,стремя се и желая да остана същата малка фирма с малко , но качествено производство ,както от 20 години досега.
    Поздрави
    marksman

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Анонимен7 юли 2012 г., 15:19

      Мисля че статията на Тимур с особена сила важи за твоята ситуация. Очаквал си че ще минеш тънко в Северна България защото си слушал подобни глупости по новините. Съответно си пожънал каквото си посадил.

      Изтриване
  4. marksman:Виж, ти разсъждаваш от позицията на човек, който определя правилата. Тоест, ти имаш избор. Моята идея е, че хората, към които е адресирана статията, нямат избор да определят правила, а само могат да се съгласяват тях или да напускат.
    Не разбирам докрай примера ти - именно във времена на икономически подем се управлява по-трудно, понеже пазарът на труда предлага повече възможности. Разширява се изборът и хората стават по - "претенциозни" (в което няма нищо лошо). В криза хората нямат избор и приемат правилата ти.

    Е, всеки има право на лично мнение, но аз десетки пъти съм виждал как новоназначен ръководител силно променя атмосферата във фирмата - и я прави или много привлекателна, или истински ад. Но целият останал персонал си е същият.
    То затова и един специалист по реинженеринг казваше - когато ме наемат да вдигна на крака губеща фирма, атестирам целия ръководен персонал - с едно изключение. Изключението, разбира се, е изпълнителният директор - него директно го уволявам. Няма как той да е установил необходимите правила и нещата да не вървят добре. Всички останали имат оправдание, той - не.
    Радвам се за теб и фирмата ти, но все пак живеем в България - погледни само БТК колко абсолютно некадърни директора произведе и какво направиха те на всяко следващо място. Да пази Господ...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. "В криза хората нямат избор и приемат правилата ти."- почти нямаш мнение/тема/ изказване, с което да съм по-съгласна. приемат правила във всяко отношение- както към среда, така и към заплащане :) Управлението на персонал в криза наистина изглежда по-лесно, но се компенсира от други неща - липса на търсене на твое продукт на пазара, притискане (от пазара) на цените в посока надолу, правене на компромиси на тема качество-цена и много други. И извън темата , но в заключение- две пазарни ниши никога няма да изгубят клиентите си- на най-скъпите луксозни стоки, и на най -евтините :)

      Изтриване
  5. "..новоназначен ръководител силно променя атмосферата във фирмата - и я прави или много привлекателна, или истински ад. Но целият останал персонал си е същият."

    Така е! Проблемите или успехите идват от ръководителя.

    Спомнете си как в училище един и същи клас се е държал коренно различно в различните часове. При едни учители - замеряне с хартийки, шум, смях, при други - всички мълчат и не смеят да гъкнат. А учениците са едни и същи.

    ОтговорИзтриване
  6. Тимур,и двамата сте прави в, но различни ситуации. Аз бих казал, че ако човек е сменял по малко от 2-3 пъти работното си място и е все недоволен от атмосферата може да търси проблемите и извън себе си,не му е провървяло да попадне на хора, но ако е сменил 5-6 работни места и е недоволен от колегите това вече говори, че проблема е в него или подбора на работни места му куца, което е пак негова вина.

    Дори и не е нужно да се сменя, когото и да било за да се промени атмосферата в дадена фирма и за кратко време от добре работеща фирма с добра атмосфера е станала зле работеща с лоша атмосфера.

    Относно остта и сравненията Северна България - Южна България, само ще кажа, че юга е по богат по всички показатели, няма как това да е случайно. Манталитета си казва думата.

    ОтговорИзтриване
  7. А според мен няма универсално правило и истината е както винаги - по средата. Демек понякога е виновна камилата, а понякога - камиларят. =) И от това зависи правилното реагиране в ситуацията.

    Пък и светът е шарен, а не е черно-бял. Не е никак просто, когато се смесят всички цветове и всеки от така получилата се картина и камилата, и камиларят, вземат да задрапат към своята си кула там във висините, за да огледат получилата се шарения и да я оценят по характеристики... =) Всеки ще разправя нещо различно. Така де, според гледната си точка... =)

    ОтговорИзтриване
  8. @ Анонимен

    Тцъ. Аз пък съм за Северо-Запада. =) (и кой не скача е бембен).

    Или с други думи казано- какви са хората, то не зависи от това къде са се родили или къде живеят, а от съвсееем други нещица.

    Пример- да е от юга, но с IQ 70... При това положение няма да стане за инженер и да реши някакви технологични проблеми по монтажа, експлоатацията и обслужването на машини и съоръжения. За тази цел трябва повече от въпросното IQ, а то не пита къде е роден човек. Никак. Е, това е само пример. Но е приложим спрямо всякакви качества. =)

    ОтговорИзтриване
  9. Не е само IQ ами и среда. Когато живееш и общуваш в една среда на по-ниско равнище (говоря само за общуване), няма начин това да не се отрази на работното място. С други думи в костюм или не един да го наречем простак, си остава простак навсякъде. Дори умишлено да потиска простащината си, тя си се проявява при всеки удобен случай. Да вземем за пример лицето ББ. :) Работи сред хора , от които повечето с някаква научна степен и висше юридическо, икономическо, историческо образование или политология :) Нещо да имате да кажете по въпроса :) Друг пример :) Лицето ЯЯ от РЗС :) Трети пример Боленчо :) Мога да продължавам до безкрай. Смея да твърдя, че познавам много от сътрудниците на изброените и съм на мнение, че ако само работната среда определя възпитанието / не възпитанието на човека, отношението към колегите, колектива и др., то тези би трябвало да са небесни ангелчета, които пърхат щастливо с крилца. Вместо това аз не мога да си представя хора, с които се общува по-неприятно.

    ОтговорИзтриване
  10. А когато фирмата се държи от няколко съдружника, и един иска да въведе нещо ново, но среща стена от неразбиране, също не е добре. Случва се някои от съдръжниците да хванат парцел от фирмата - един единия цех, друг другия, трети играе инженер по нещо, например технологично оборудване. Всеки си е с изградени навици, а поради собствеността има позиции (това си е мое, ти ли ще ми кажеш). Ако някой иска промяна в правилата, дори и да е съсобственик, среща много трудности не толкова от наетия персонал, а от съдружниците си. Шефът пък, като вижда, че нещата се скапват започва да си казва, ако бях само аз, каквото кажа това щеше да става, а сега всеи го уговарям поотделно.

    А всъшност, вместо да се влиза в личностни конфликти, трябва да се изчистят правилата и да се установят да работят.

    ОтговорИзтриване
  11. Стереотипите на началника силно изкривяват правилата му. Освен това неговата емоционалност и темперамент създават атмосфера на работното място. Ако си умен, ще се съобразиш с това. Манталитета на началника силно влияе на преценката му. Освен това личният му опит и начина по който се е издигнал също са определящи. Ако знаеш всичко това, в голяма степен можеш да предвидиш неговите реакции и решения.
    Работата, работното място, начина по който се върши работата зависят не от правилата, които никой не познава, а са само хартия. ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ЦЕЛИТЕ, КОИТО СИ ПОСТАВЯ НАЧАЛНИКЪТ И ОТ НАЧИНА ПО КОЙТО СМЯТА ДА ГИ ПОСТИГНЕ /компромисите, които е готов да направи/.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/