Balcanica.exe

Доскорошният специалист, а от две седмици вече оперативен мениджър в голяма чуждестранна фирма Иван Иванов хвърли поглед на електронната си поща. Имаше едно непрочетено писмо от Майкъл – изпълнителният директор на компанията, който любезно молеше да му бъде обяснено защо производителността спада, защо не се поддържа досегашното качество и изобщо - какво става с екипния дух в колектива напоследък...?

Докато посягаше към клавиатурата, Ванката започна да подрежда мислите си – все пак, на тази позиция съм съвсем отскоро, нямам необходимия опит и макар че колегите ми се опитват да помогнат, аз просто не знам какво да питам… Що се отнася до качеството – всеки човек на подобна позиция знае, че то струва доста пари, които фирмата би трябвало да е готова да плати. А именно Майкъл силно изряза бюджетите…

За екипния дух – ами хора различни – тоя го заболял зъб, на оня му надраскали колата, на колежката детето й получило двойка… А колегата ти иска спешно някакви си данни – сякаш, ако ги дадеш навреме, зъбът ще спре да те боли. Та - случва се да се появи леко напрежение и някого да го пратят на определено място, но - само мислено…
Докато пишеше, внезапно му се отвори нов рекламен прозорец и бе попитан – иска ли да направи бърза кариера? Ванката искаше и затова натисна „да”, без изобщо да се замисли. После завърши имейла, изпрати го и слезе в производството. Там го завари след половин час обаждането на Изпълнителния директор и нареждането веднага да се яви при него.

– Изумен съм – повтори Майкъл и поклати глава – Не съм очаквал това от вас, господин Иванов.
Ванката сви рамене.
- Това е, това е … - Майкъл яростно търсеше точните думи и се ядосваше на себе си, че не може да ги намери – Ето, чуйте сам: „Виновни за намалената производителност и влошеното качество на продукцията са единствено работниците, които не оценяват голямата чест и привилегия да работят за нашата фирма, а само искат повишение на заплатите….но не можеш да очакваме от хора без висше образование да оценят истинската стойност на уникалната фирмена култура, която попиват тук…” Колега, вие подигравате ли ми се?
- Не – поклати смутено глава Ванката - Но това не е…

- Или: „Причината за липса на екип е завистта сред колегите и ясното им разбиране, че не заслужават дори и позициите, на които са в момента. От друга страна, болните им амбиции са безгранични.” Колега, вижте какво – издигнах ви на тази позиция не поради някакви изключителни ваши качества, а понеже ми се стори, че вие единствен не участвате в интриги и не обвинявате за всичко околните. Но това писмо сега…
- Не съм го писал в този му вид – заяви твърдо Ванката – В главата си имах съвсем друг текст, които интерпретирах различно. Може да е изпратено от мен, но това не са мои думи. Нямам обяснение – възможно е да е компютърен вирус, който променя по определен начин текста.

Когато Ванката си тръгна, Майкъл позвъни на системния администратор в родината си. Оня въздъхна:
- Отново „Балканика”?
- Да – същото беше и в Румъния, и Гърция, и в Сърбия…Правиш някого началник, а после той прихваща вируса и писмата му се променят – стават направо доноси. Няма ли някаква надежда Касперски да измисли нещо…?

…Но честно казано, не беше оптимист. Затова просто мислено реши да внимава и да се пази от зараза – доколкото това изобщо е възможно в тази част на света.