Дон Кихот

Доктор Иванов тъкмо привършваше обиколката в отделението, когато пред портала на психиатрията спря полицейска кола. През прозореца той видя как двама сержанти водят висок мъж и въздъхна. Отново „Дон Кихот”, разбира се.

Сержантите въведоха човека в кабинета на доктора и застанаха от двете му страни.
– Пак ли бе, Дончо… Нали ти казах да си пиеш редовно лекарствата? Какво е направил този път? – обърна се докторът към съпровождащите.
– Първо нападнал някакви монаси – обясни уморено единият – Тоест не точно монаси, ами от ония – Свидетелите на кого беше там… Водели някакво момиче и той се нахвърлил върху тях с дървен меч.
– Това бяха магьосници – разпалено започна Дончо – Искаха да вземат душата й и да я продадат на дявола.
– Не – поклати глава доктор Иванов – Това са … хм, сектанти. Те просто убеждават хората да вярват в същите неща като тях самите.
– А то не е ли същото ? – продължаваше упорито Дончо – Искат да й откраднат младостта и радостта от живота. Това не е ли дело на Сатаната?

Доктор Иванов въздъхна.
- Друго?
- После взел едно копие, качил се на трабанта и отишъл да се бие с ветрогенератора на хълма – започна да разказва другият полицай – Мушкал основата, докато охраната го изгонила.
- Това беше един зъл великан – обясни Дончо – който кара хората да страдат.
- Хайде и ти сега… Обикновено съоръжение за производство на ток. Всъщност то помага на хората да получават „зелена” енергия, да пазят ресурсите на планетата…
- Ами! – възрази Дончо – Аз говорих със селяните – откакто този зъл великан и другарите му се появили тук, хората започнали да плащат двойно. А те нямат пари и страдат, аз видях…

Доктор Иванов въздъхна отново.
– Само това ли е?
– Не, за съжаление – първият полицай извади някакъв протокол – После отишъл в офиса на господин Чорбаджийски - известният фермер, знаете го, нали?
Докторът кимна. Всички в града познаваха Чорбаджийски, животновъдът с червеното Ферари.
- Та значи – продължи полицаят – Влязъл нашият Дон Кихот при него, размахал меча и го попитал защо овчарчето Райчо не е получавало заплата вече шест месеца. Станал голям скандал - Чорбаджийски преговарял с чуждестранни партньори, те се уплашили и попитали дали нашият човек не е потомък на Спартак и да не би да смята да вдига ново въстание на робите – изобщо, голяма каша. Добре че ни повикаха навреме.
- Е, да, разбирам – много неприятно.
- Между другото – полицаят леко понижи глас - Господин Чорбаджийски спомена, че смятал да говори с управителя ви и да поиска обяснение кой е позволил на лудите да се разхождат свободно из града…
- Е, негова си работа – сви рамене докторът – За моето място няма много кандидати. Къде да се разпиша за получаването…?

…Когато полицаите си тръгнаха, доктор Иванов направи чай и сипа на двамата. Дончо благодари, а после продължи разпалено да обяснява, че наоколо е пълно със магьосници, великани и какви ли не други слуги на Злото, които само дебнат хората, за да им причинят нещастие. Но скоро тайно сложената в чая таблетка започна да действа, главата му клюмна и доктор Иванов извика санитарите.

А после отиде до прозореца и дълго гледа през него вечерните светлини на града, а в главата му се въртеше на пръв поглед странен въпрос – наистина ли пациентът му е луд или…?

Казват, че това се случва понякога с психиатрите.