четвъртък, 8 март 2012 г.

Покерът на живота


Нежеланието да бъдеш хищник не освобождава от участие в хранителната верига.

...Представете си, че се разхождате по улицата и изведнъж виждате ярките светлини на игрален дом. Пред него са спрени луксозни коли, а отвътре се носи приятна музика. Вие влизате.

В единия ъгъл има маса, на която няколко добре облечени мъже играят покер. Около тях се суетят красиви млади жени – вероятно, любовници. Пред всеки от мъжете има голяма купчина пари.
Може би ви се иска да се включите в играта? Вероятно. А може просто да свиете рамене и да се върнете обратно на студената мрачна улица.
Но ако все пак решите да се участвате, на вас ви е необходимо нещо много важно. Какво?

Е, някакви пари, естествено. И здрави нерви, както и умение да се рискува и блъфира. Без всичко това шансовете ви да не загубите парите си са минимални. Вероятно ви е необходим и опит. Но най-важното, без което не може да се включите в играта, е ПОЗНАВАНЕТО НА ПРАВИЛАТА.

Ако искате да играете, трябва да ги научите. Ако не – остава градинката пред блока, в която безработните играят белот. Там – дори да не сте майстор – няма проблем да се включите. И вероятно ще изпитате известно удоволствие. Само че… Ако сте честни пред себе си, отвреме навреме вие ще си спомняте ярките светлини на игралния дом, купчините пари пред луксозно облечените мъже и скъпите коли отвън. И с огорчение ще въздъхнете – е, да, ако имах първоначалния капитал…За опита и уменията вероятно няма да си признаете. А за ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА изобщо няма да ви мине и през ум.

Целта ми не е да рекламирам хазарта, а да ви уверя, че и в кариерата е същото. Или чукаш белотче с безработните пред блока, или учиш правилата на голямата игра. При това – не от книги (има доста ръководства по въпроса) – а от някой опитен играч. И той изобщо няма да ви пита дали правилата на покера ви устройват или не – те са си такива - и толкова. Ако почнете дълго да спорите с него, той накрая ще свие рамене и ще ви прати в градинката пред блока. Или – мислено – на едно друго място.

Да обяснявате на опитния играч, че правилата не ви харесват и че покерът трябва да изглежда по друг начин – например, да печели играчът с диплома от чужбина или младият, на когото трябвало да се даде път, или този, който бил неудачник и живеел зле – си е чисто безумие. Ако покерът не ви харесва, измислете подобна игра, наемете помещение и чакайте някой да дойде да играе в него по ВАШИТЕ правила. Страхувам се обаче, че така и няма да дочакате.

Но, разбира се, може да кажете на опитния играч, че е лицемер (блъфира), че е страхлив (не вдига мизата винаги) и т.н. Това е лесно и облекчава душата – вашата, разбира се. Неговата не се взема под внимание, понеже – изглежда очевидно – той и така няма друга работа, освен да ви учи. Длъжен е да го направи, при това уроците трябва да ви харесат и материалът в тях трябва да е съобразен с личните ви предпочитания и вкусове. И естествено, трябва да е напълно безплатно...Дали?
Е, всеки има право да иска от живота каквото му хрумне. Друг е въпросът какво ще получи.

...Но винаги ще има добре облечени мъже със скъпи коли и много пари пред тях, както и безработни в градинката пред блока. Е, ако някой направи световна революция… тогава не знам. Но не ви съветвам да разчитате прекалено на това.

Затова учете правилата на кариерата – пардон, покера – или когато ви омръзне да слушате подмятанията на жена ви колко зле живеете, просто слезте пред блока. Там ще намерите партньори за карето, които ще ви разберат, понеже мислят точно като вас.

Изборът е изцяло ваш.

42 коментара:

  1. Брилянтна статия и паралела на кариерата с играта на карти е много добре избран.

    Аз ще направя една друга аналогия - с футбола (така или иначе всички разбират от него...и от белот, естествено). Много са ми интересни треньорите, които казват след мач "Съперника се беше затворил в тяхното наказателно поле и не ни даде възможност да играем". Те обаче не разбират, че това са правилата на играта. От теб зависи да избереш правилната тактика за да постигнеш победа.

    Често сравнявам едно или друго събитие в офиса с шаха (не че съм толкова добър). Скоро се чух да казвам :) "Ако си в слаба позиция, единственото нещо което ти остава е да направиш силен ход. Ако направиш слаб ход си загубен"

    ОтговорИзтриване
  2. даже и някой да направи световна революция, скоро пак ще се появят едни скъпо облечени, които са узнали правилата на НОВАТА игра...

    ОтговорИзтриване
  3. Привет, Тимур,

    С интерес следя блога ти, особено Наръчника по кариерно оцеляване. Не съм се включвал досега, но ето удобен момент да го направя.

    Съгласен съм с теб, че кариерата е като пътуване в амазонската джунгла - опасности дебнат отвсякъде, и можеш да разчиташ само на себе си. Това в особена степен важи за България.

    Има обаче нещо, което ме притеснява в цялата ситуация - фактът, че ти учиш хората да плуват в мътната вода, и нито за миг не си представяш, че тази вода би могла да стане една идея по-бистра. Вярно е, че в кариерата няма как да се изкачиш до високо стъпало, без да ползваш "нечестни" или "полу-нечестни" методи. Обаче мисля, че трябва и мъничко идеализъм. Без него сме обречени като общество и държава. В края на краищата, и Васил Левски е постигнал големи цели, действайки до голяма степен прагматично, но и с доза идеализъм (може би примерът ми е неудачен).

    Затова си мисля, че мнението на Тихомир Трифонов звучи абсолютно наивно - мениджърска кариера не се прави по този начин, но пък колко по-добре би било да можеш да се издигаш в среда, която не е "силно интригантска" (твой цитат от "Как да фалираме фирмата за една година", или нещо подобно - не ми се рови за точното заглавие). Колко по-добре би било, ако шефът ти е достатъчно разумен да не точи теслата, когато види подчинен с потенциал да го замести един ден (тук намирам известно противоречие между две твои статии - тази за Овчаря и стадото, и тази за началника, пускащ слух, че ще го местят в централата на фирмата в Европа).

    Та моето мнение е - научи се да плуваш в мътната вода, но направи каквото можеш за избистрянето й - разбира се, без да поемаш непремерени рискове. Ако мнозинството от хората с които работиш, не са идиоти или завършени подлеци (естествено, има и такива), според мен, те ще разберат посоката, и ще спомогнат за каузата. И тогава, кой знае - може би игралната зала няма да е запазена за хората, правещи "бизнес" само от държавни поръчки. И ще има революция, но не като тази от 1917, а тиха революция - в главите ни.

    Ще се радвам да ми отговориш - има ли надежда за това, което казах?

    Поздрави,
    Огнян

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Zdravei Ognian,

      Az bih ti otgovoril, ako ne vazraziavash. Spored tova koeto ti opisvash e vazmojno da bade postignata samo ako ti samiat sazdadesh sobstvena firma i sazdadesh pravila v neia. I razbira se si izberesh satrudnici... No da smiatash che shte otidesh vav firma, koiato pecheli samo ot darjavni porachki, i tam shte kariera na baza kachestva - izviniavai, no e meko kazano naivno. Tova e vse edno da viarvash v istinnostta na dokument na koito pishe che maika ti e devstvena (ne se zasiagai - nishto lichno, prosto davam primer, ne iskam da obidia nikogo). Mejdu drugoto, az sa sajalenie sashto razbrah, a i prodaljavam da go razbiram, che pravilata na igrata mogat da badat chestni samo ako sa tvoi ili ti uspeesh da gi nalojish... Tova e istinata... Metallica sa go kazali: Sad but True...

      Изтриване
  4. Много елементарен поглед върху живота като цяло и работата в частност. Светът не се дели на преуспели богаташи и пропаднали безработни. Авторът изхожда от презумпцията, че всички искат да са като него, но повечето нямат способностите или амбицията да го направят. Хората, които критикуват мирогледа му не го правят от завист (или поне някои от тях), а защото животът им се ръководи от различни принципи. Вярно, не карат луксозни автомобили и нямат млади любовници, но и не им пука особено за това. Правилата на вашата игра не им харесват, затова и не я играят. Хубавото на живота е, че има много игри и всеки може да играе своята и дори да преуспява в нея, без така да пречи на другите играчи. Лошо е да мислиш, че само твоята игра има значение, а тези които не я играят са загубеняци.
    Успех на всички в техните игри!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Уважаеми Господине,

      Светът е финансово обвързан- без значение дали Ви харесва , или не. Давам Ви елементарен пример за това. Когато влезнете в магазина, си плащате сметката. Иначе не можете да вземете продуктите. Интернет доставчикът Ви си иска таксата всеки месец, а когато не си платите тока или водата- ви ги спират. Разбира се, можете да обявите бойкот на финансово обвързания свят и да отидете да живеете, където човешки крак не стъпва, близо до природата. Все пак, до колкото виждам, не сте го направили.

      По същество. Има различни форми на (НЕ)удовлетворение от работата, които влизат в една простичка Г - образна скала на удоволствие и заплащане. Казано по-друг начин избираме по 2 критерия работата си: 1. Сумата , която получаваме- заплащането (тя е правопропорционална на онова, което можем да си позволим с тези пари и разбира се правопропорционална на отговорностите, които поемаме и/или времето, което отделяме за извършването на работата). 2я критерии е (Не)удоволствието, което работата ни носи. Тук на скалата може да се подредят различни положения от изобщо не ми харесва до аз обожавам работата си. Опитът показва, че когато нещо ни доставя удоволствие и ни носи душевен комфорт , сме в състояние да го вършим и за по-малко пари. Най-важното е да се чувстваме добре в собствената си кожа. Ако това е на лице няма значение дали сте мениджър, офис служител или озеленител или пък мияч на коли. Заплащането и удовлетворението трябва да са в синхрон. Така мисля аз.

      Този блог е предназначен за млади мениджъри, т.е. не за миячи на коли,озеленители, офис служители и др, които са намерили място за себе си в този голям и шумен свят и там се чувстват добре. За тях има съвсем други места, на които да развият творческият си потенциал. Това не означва нито , че са загубеняци, нито че са неудачици. Те просто са друга кастово съсловие в бизнеса. А съсловията в бизнеса са ясно определени. Няма смисъл да ги коментирам в тази тема.

      Изтриване
  5. Огнян: Надежда има винаги, поне на теория. А бизнесът (независимо дали на някого му харесва или не) е война. Там също има място за идеализъм, подвизи и саможертва, но все пак битките се печелят със стратегия, тактика и дисциплина. За съжаление, почти всички статии от "Кариерно оцеляване" почиват на реална основа, някъде само имената са сменени. Все пак, не съм го създал аз това общество.
    Достатъчно е човек да погледне към политиката, за да разбере колко му е идеализмът на българина. Дори по-лошо - идеалистите, попадайки в обичайната ни житейска среда, изпадат в депресия и стигат до лудост. Иронизирал съм го (доста тъжно) в следващата статия - "Дон Кихот", която още не е качена тук.
    От тук идва и "противоречието" - "Овчарят" описва модел, а "Атестацията" - реална случка. Сами може да се убедите доколко ние сме склонни да следваме моделите.
    ***
    Апропо - много ми е интересно - доколко критикуващите ме в други постове са постигнали нещо в живота сами или дори дали сами осигуряват прехраната си? Понеже за студент, издържан от мама и тате, е лесно да се прави на антиглобалист например. Той е много далеч от мига, в който ще се замисли какво завещава на децата си. И ако вярва, че само примерът от един спокоен живот е достатъчен, наистина е много далеч.

    Както и да е - на живота това му е хубавото, че хората са различни. Обърнете внимание обаче на нещо много важно - аз не карам никого да следва съветите ми и пет пари не давам дали ще се случи. Защо обаче някой си прави труда да спори с мен? Може просто да не чете и толкова. Но той държи да ме убеди, че не съм бил прав. Значи все пак понякога вижда добре облечените мъже и парите пред тях...

    и понеже последният пост беше на границата на добрия тон, смятам да модерирам всички следващи подобни. Съветвам пишещите ги да си направят собствени блогове и там да развият такива идеи, каквито душата им поиска.
    Е, и да убедят хората да ги четат, разбира се.:)))

    ОтговорИзтриване
  6. Като цяло, който иска да постигне нещо в живота, трябва да играе в системата, да я изучи из основи и да се научи как да я накара да работи за него, а не обратното. Всички, които работят "срещу" правилата, рано или късно биват смачквани. Руснаците имат една много хубава приказка -- отрицанието не носи информационен заряд само по себе си. Отричайки правилата, пречите на всички останали, които се опитват да се облагодетелстват. Кой, си мислите, е в по-добра позиция?

    Хората, които казват, че "това" не им харесва, и че имало и други игри, в един или друг момент от живота биват застигани от влака, в който се возят всички, които използват системата за лична облага. Често този влак ги подминава, но понякога времето не стига да се махнат от релсите и се получава малко като "Във вечната война между самолетите, които се движат със 750 километра в час и Земята, която се движи с 0 километра в час, Земята не е претърпяла нито една загуба". А дали сте точно самолет, дирижабъл, или просто някоя заспала врана, на Земята не й пука особено.

    В допълнение искам да изкажа хиляди благодарности на Автора. Смея да твърдя, че на мен лично съветите, публикувани в статиите, са ми помогнали много. Този сайт е едно от малкото места с качествена, искрена и достъпно обяснена информация.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Подкрепям!
      Не с всичко съм съглана (зависи и къде работиш), защото всяка една работа и всеки един екип, както и всяка една работна среда, имат своите специфики. Не всичко може да се предвиди.
      Въпреки това този блог си остава доста добър с полезна и ценна информация, за което съм благодарна на автора!

      Изтриване
  7. Екип по български - група работещи, сбрани неясно как, избиващи се политикарската по между си, имащи нещастието за работят заедно на едно и също място...

    Екип по без български особености - внимателно подбрана група хора, които работят заедно, като взаимно се допълват в работата си.

    Имала съм възможност да работя и при условия на наличие и при условия на липса на екип.

    След като поработих в условие на наличен екип, вече посмъртно не искам да работя в условия на липса на екип.

    Сега работя точно в екип. Екип, утвърдил се вече над 20 години в сферата, в която е. И му пожелавам на този екип да е все така ползотворен и успешен.

    На който работата в екип му изглежда лошо нещо - да бяга от работата в екип, ако иска и с 200 км/ч. Обещавам да не преча на този процес. =Р

    ОтговорИзтриване
  8. Преди време, в една, често смятана за демагогска и прекалено детска книга, „Мечът на истината“ на Тери Гудкайнд, авторът беше изказал следното твърдение: „[Е]динственият суверен, който може да си позволи да го управлява, е разумът.[...] [Ч]е първият закон на разума е, че каквото съществува, съществува. Което е — е, и че от този основен крайъгълен принцип излиза цялото познание. Каза, че това е основата, от която изниква животът. Каза още, че да мислиш е въпрос на избор и че желанията и прищевките не са даденост, нито пък са начин за разкриването им. [...] Ричард каза, че разумът е единственият начин да разберем реалността — нашето основно средство за оцеляване. Ние сме свободни да избягваме усилието на мисленето, да отхвърляме разума, но не можем да избегнем наказанието на бездната, която отказваме да видим.“

    Разумът може да ни помогне да разберем, че човешкото общество като цяло би следвало да се разглежда като набор от личности и модели на поведение. Често последното се пропуска. Човешките реакции не са просто странности и, въпреки, че на моменти може да изглеждат нелогични, всъщност зад тях стоят мотиви. Нещо повече, в работна обстановка (например във фирма, или разглеждани като отношение между различни физически и юридически лица), поведението на различните хора може да бъде предвидено. Това е така, защото тогава хората са принудени да действат по определен начин и тази принуда идва от ролята, която заемат. Не хората, а позицията изключително често обуславя реакциите и поведението, особено в западните общества. Всеки човек, поставен в определена ситуация, се налага да действа по точно определен начин и това налагане идва основно от позицията, която той заема. Ако иска да продължава да я заема, да се развива, съответно човекът трябва да докаже, че може да се справя на съответното място. Това става, като се следват писаните и неписаните правила. И докато на ниските позиции в която и да е фирма повечето грешки се прощават, колкото повече се изкачват хората в йерархията, толкова повече отговорност имат и толкова по-малко толерантност имат техните ръководители към грешките им. Погледнато от гледна точка на ръководителя, последният няма да иска да държи на определена позиция някой, който не постъпва съгласно правилата. Причината е проста -- този човек става рисков фактор във фирмата. Риск, който често не може да се прогнозира и почти винаги може да се избегне. Не случайно организациите се стремят да не зависят от определен човек, говорейки за взаимнозаменяемост на персонала. От гледна точка на фирмата като такава, това е жизненоважно за оцеляването й като такава.

    ОтговорИзтриване
  9. По отношение на текста в скоби който е в началото на статията: "Човек кадърен и способен, всекиму е неугоден!" Не питай старо, а патило... ;)

    ОтговорИзтриване
  10. Право в десятката - много точно написано :)

    ОтговорИзтриване
  11. Данаил Ванков14 март 2012 г. в 0:30

    Защо си дават труда да спорят с теб?
    Мисля че доста добре се опитах да дам отговор в бурната дискусия в linkedin.
    Защо навремето хората са убивали вестоносеца, когато е донасял лоша вест?
    Много се радвам, че у нас има чисти и наивни идеалисти. Подозирам, че повечето от тях нямат голям опит при работа с хора.И, за съжеление, когато видят доказателства, че светът не е какъвто искат да бъде, естесвената реакция е на тотално охвърляне и на тезата, и на автора ...

    ОтговорИзтриване
  12. Данаил Ванков: Да, видях дискусията и дори извадих тук горе вдясно едно от мненията. Друго си е "идеалист" да ти каже, че пишеш глупости. Аз по-скоро бих приел втората част от поста ви - светът не е такъв, какъвто им се иска - и някой трябва да е виновен за това - вестоносецът, естествено.

    Впрочем, човекът е по своемо прав - следвайки своите правила, той наистина ще си осигури сравнително спокоен живот и ще се пенсионира на същата позиция, на която е в момента. Като знам какви са заплатите в Търговище (нали беше от там?), мога да си представя какъв стандарт ще му осигури тя.

    Само че аз се уморих да обяснявам, че моите статии не са "доволните от живота", които не се интересуват от материалните блага - с тях се занимава религията, а аз не съм апостол. Все едно да пиша книги по фитнес и някой да ми каже - я ги зарежи тези глупости, аз и с наднормено тегло си живея добре. Ами хубаво, живей си. Но защо да е глупост другите да искат да отслабнат и да се опитваш да им помогнеш? (именно да помогнеш, понеже давам безплатни съвети и нямам комерсиални цели).
    Може да звучи странно, но аз вярвам в поговорката - "щастието не е в парите, но пък и в никакъв случай не е в това да нямаш пари".

    Прав сте - някои предпочитат хоризонталното развитие и в това няма нищо лошо, ако го правят до края на живота си. Уважавам подобни хора - от техните редици излизат истинските майстори. Трагедията започва, когато "майсторът" открие, че калфата (който умее да води кариерни битки) му е станал началник и от новата си позиция почва да го учи на майсторлък. Тогава майсторът започва да съжалява, че не е чел каквото трябва когато е трябвало, но вече е много късно. И ако не е в състояние да започне собствен бизнес, идва депресията.

    Впрочем - за успокоение на някои - аз също не винаги следвам съветите си в живота - и обикновено плащам много скъпо за това. Но както казваше Хайтов - едно е да знаеш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш...Обаче първата стъпка е човек да се научи - а нека после вече да решава сам според обстоятелствата.

    ОтговорИзтриване
  13. относно идеализма може би тая статия подходящо описва мисленето на някои хора:
    http://kaka-cuuka.com/2238

    ОтговорИзтриване
  14. Данаил Ванков15 март 2012 г. в 8:44

    Тимур: Абсолютно сте прав, че трябва да се тръгне отнякъде и първата стъпка е поне мъглява представа къде искаме да отидем. От друга страна това изисква усилия и за някои хора е равнозначно на опасност - напускаne познатото и затова безопасно ежедневие и добре познатите, макар и не много близки до реалността представи ....
    Естествената реакция е агресивно отхвърляне. Рутината е позната и безопасна, може да не се развивам, но знам правилата и „живуркам“. След работа ще цапна 2-3 в кръчмата, ще поспоря за политика и така …. Да добутам до петъка – това е масов девиз в Българските фирми и предприятия. Както бяхте написали - такива хора си носят звънчето. И този който има очи и уши много добре го вижда и чува. В това наистина няма нищо лошо - решението си е тяхно. Аз уважавам правото на избор, това е нещо много важно.
    Лошото е, че в един по късен етап, много от тях започват да се чувстват неудовлетворени, не им харесва, че друг взима решенията и до голяма степен се разпорежда с живота им. В този момент твърде малко от тях ще си кажат – изборът ми не беше съвсем удачен, трябва да променя нещо в себе си - може би и да преосмисля представите си светът в аспекта на кариерното ми развитие и оцеляване. В типичния случай за техните неуспехи е виновен всеки друг( фирмата, началника, обстоятелствата), но не и те самите. Създава се фон от мрънкащи, неудовлетворени и недоволни хора, който, по личното ми мнение, е твърде вреден за нацията ни като цяло. От друга страна такива хора са лесни за манипулация и са чудесен контингент за постигане на краткосрочни бизнес цели. Така сами стават чудесен материал за мелницата, която отричат и наивно вярват че не съществува поради това, че те не искат да я има.
    В последните години самият аз работя предимно извън България и рядко контактувам с българи по делови въпроси. Всеки път, когато ми се наложи обаче, фонът за който споменах става все по-видим и се откроява.
    Истина е, че и много други нации имат подобни индивиди със звънче. Всъщност почти навсякъде. Разликите са две. Първо агресивното отричане го няма. За нас е странно, че повечето хора са готови да чут нова идея и да се опитат да помислят върху нея. Дали ще приемат е друг въпрос, но подходът „не ми пълни главата с глупости“ го няма.
    Второ, процентът е много различен. Дори на експертно ниво, хората имат желание да растат, не влагат излишни емоции и твърде добре преценяват обстоятелствата. Почти никога не говорят за някои неща, но са напълно наясно, което личи по поведението им. Ако си послужа с примера ви – тези които по късно ще седнат да цъкат белот пред блока за по-скоро изключение, а не правило.
    Хората по света са наясно, че да играят е в техен интерес, а за да седнат на масата трябва добре да научат правилата. И всеки който е готов безплатно да ги учи на тези правила заслужава уважение и благодарност. Негативизъм няма, спор също, има лека подозрителност – защо го правиш, къде е твоя интерес. Все пак говорим за средностатистическия европеец, американец, индиец или мексиканец. Тези хора нямат нашия нагледен пример колко вредно е за обществото като цяло да има мнозинство от неудовлетворени мърморковци, които никога няма да седнат да научи правилата, защото предпочитат да живеят по своите собствени и чакат другите да се съобразят с това.
    Има за какво да помислим, нали?
    Но това е само констатация. Аз отдавна съм се убедил - а и фактите продължават да го доказват всекидневно, че човек ако не иска ли да научи нещо ново, никой не може да го промени насила. Акъл не се дава насила. А и къде по лесно е да се чака някой да "ни оправи" докато си живеем в своя идеален свят ....
    Всъщност, много от елементите на това светоусещане се коренят в развитието от ранна детска възраст и това обяснява бурната реакция при всеки опит да бъдат променени.

    ОтговорИзтриване
  15. Тихомир Трифонов19 март 2012 г. в 12:12

    Здравей, Тимур!
    Здравейте и на всички, които четат този блог. Нека, разбира се, има дискусия! Чест прави на автора(Тимур), че е поставил коментар като моя в началото на тази страница. Тимуре, това означава, че ти все пак си склонен да чуеш и противоположното мнение. Даже сега си мисля, че ти би искал да си от противоположната страна. И как няма да искаш като това е единствения правилен, естествен и модерен начин на управление на хора и процеси. Защо е така ли? Ами само този начин дава сигурност, стабилност и спокойствие. Не ви ли прави впечатление, драги читатели, че аз се подписвам със собственото си име, а не със псевдоним. По-горе в коментарите пише откъде съм, къде работя, на каква позиция. Ако ви се налага да управлявате кой подход ще изберете - "Наръчника за кариерно оцеляване" на Тимур или "Простите правила, които дават спокойствие" на Тихомир? Между другото, Тимуре, ти истински ме замисли дали и аз да не направя едно блогче! А това, което си написал, че ще имам нисък стандарт в Търговище е отчасти вярно. Вярното е, че съм от Търговище. Но отдавна не работя и не живея там. В София съм и работя в централата на Мобилтел. Имам си семейство, апартамент, кола и всичко, което се полага за "среден стандарт". Но "стандарта" никога не ме е занимавал като такъв. Занимават ме истинските неща. А именно - как да подкрепяш и мотивираш хората, които управляваш, как да им помагаш.Как да подобриш атмосферата в екипа, как да я направиш по-творческа. Как да формираш или промениш процедурите, така че, работата да върви по-бързо, по-лесно и по-приятно за служителите. И най-интересното е, че всичко това не е идеализъм, не е непостижимо. Напротив то е елементарно, истинско, естествено. А когато и ти се умориш от "твоя" начин на кариерно оцеляване ще се радвам да ти покажа добрите страни на "моя".
    Благодаря ви, че проявихте интерес за да изчетете това, което аз не проявих голямо старание да напиша.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Уважаеми Господин Трифонов,

      Много от нас се подписват с псевдоним. Това не означава анонимност, нито желание да заличат действителната си същност. Просто въпрос на личен избор, закачка или асоциация :) Ние, пишещите сами го опредлеяме и аз не съм в състояние да приема този Ваш аргумент.

      Относно работата Ви и приносът на простичките правила за ефективността й - не бих могла да споря, освен с едно.
      Работя в екип с около 20тина човека. Всеки си има задължения, които изпълнява и всички се уважаваме взаимно, спазваме добрия тон, ходим след работа заедно на театър, заведения и пр- т.е. цари си една съвсем прилична колегиална атносфера на взаимно зачитане и уважения,когато всеки е на ясно къде точно му е МЯСТОТО, ОБАЧЕ
      Правилата и йерархията са АБСОЛЮТНО необходими.
      Трудно ми е да си предтавя, че няма да ги има, защото се е случвало и ефекта от това не ми харесва.
      Ние българите си имаме един съвсем типичен манталитет, който К. Иречек описва още 1881г. "Ние можещите, водени от незнащите вършим и невъзможното за кефа на неблагодарниците и сме направили толкова много с толкова малко за толкова дълго време, че вече сме се специализирали да правим всичко от нищо. За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което изпитват тук хората да се преследва един друг и да развалят един другимъ работата...." Не ми се публикува целия цитат. Изводът от него е ясен. Когато шефът е приятел, той става със статут на равен. Когато това се случи, всеки решава да го поучава и да му се бърка. Когато това се случи, работата тръгва на зле. Защо?
      1. Защото шефът няма време да си изпълнява ръководните функции от наместа на "много големи специалисти" и
      2. всеки решава, че работата на шефа е много по-интригуваща от неговата собствена и започва а се изживява шеф.
      Всички много обичаме да работим "шеф". С една особбеност. Искаме да дадем предложение, то да стане, ама друг да го изпълни и друг да поеме отговорност за това. резултат се получава едно изхлузване от отговорност и точно на това "изхлузване" Тимур набляга (струва ми се). Т.е. как да се предпазим, за да не ни стоварят чуждите отговорност и след това да носим последиците от това.

      Изтриване
  16. Привет, господин Трифонов!
    Искрено се радвам, че не живеете в Търговище и че имате висок стандарт. Бих желал реципрочно да ви зарадвам, че и аз имам такъв.:)))

    Не разбвах само защо слагате знак за равенство между мен лично и инструментите, които предлагам. По този начин ме карате да се чувствам малко като Макиавели, което ме изпълва с гордост. Предполагам, знаете - всъщност цялата теория на управлението започва с него, а негативизмът към личността му идва не от книгите му, а от яростната му борба срещу папата. Просто Макиавели е забелязал, че папата е в основата на всички интриги и войни, които тогава са коствали живота на хиляди италианци и не искал да гледа как раздробяват родината му на парчета. Е, за подобен патриотизъм няма прошка и задължително те изкарват съдружник на дявола. И на Макиавели не му е оставало нищо друго, освен поне да опише механизмите за манипулиране. Както и друг път съм казвал, с един и същи нож можеш и да си отрежеш хляб, и да убиеш човек. Е, кой е виновен във втория случай - производителят на ножа ли?

    Познавам вашият начин на оцеляване и той е част от подхода ми към проблемите. За съжаление, далеч не всички хора във фирмата имат интерес всичко да върви добре (тогава някои от тях ще станат излишни) и се налага да неутрализираш тоя-оня. Все пак, вашият подход отрича завистта сред хората, а това не е реално. Скоро ще напиша статия за мениджър без никакви човешки пороци и сам ще се убедите колко комично е това.

    Както и да е, направете си блог и ми пратете линк. Обещавам да погледна и дори - ако нещо ме впечатли - да коментирам.

    П.С. И не се гордейте с мнението си горе - скоро ще го махна. Най-малкото началото му е невъзпитано.:)))

    ОтговорИзтриване
  17. Тихомир Трифонов19 март 2012 г. в 17:28

    Привет, господин Тимуров
    Аз пък ще започна отзад напред. Със мнението си ще продължавам да се гордея, дори и да го махнете. За началото му се извинявам, сигурно съм реагирал малко импулсивно (обикновено не е така). Но напоследък виждам как се променя(изкривява) мениджмънта, как се променя ценностната система и не мога да съм спокоен, не мога да не реагирам.
    "Моя" подход не отрича завистта, не отрича алчността или каквито и да било други човешки недостатъци. Моралът се променя изключително трудно.
    А защо слагам знак за равенство - не слагам знаци. Просто твърдя, че инструментите ви за кариерно "израстване" или оцеляване са остарели и не работят. Поне не навсякъде или пък ако работят, то е за кратко и ефекта е съвсем малотраен. Така, че колеги, не се подлъгвайте да използвате такива "теории"! А за "стандарта", моя си е среден, а не както вие твърдите - висок. За вашия не знам и не искам да знам. Важното е вас да задоволява, да можете да си позволите това, което искате и също много важно е да живеете спокойно и дълго. Между другото мисля, че това е последния ми пост тук. Смятам да оставя теориите ви на мира. Някои читатели ще им се посмеят, други ще поплачат, а трети ще останат равнодушни. Все пак интернет е свободна медия и всеки може да напише нещо, а всеки друг може да го коментира.
    Забравих да спомена, че не само фирми, а даже големи империи са загивали, а огромни войски са били унищожавани именно заради грешки в управлението. Така, че може би е ясно - управлението не е шега работа.

    ОтговорИзтриване
  18. Тихомир: ОК, радвам се, че си поговорихме. Очевидно няма никаква възможност да научим нещо един от друг. Желая ви успех!
    (а че това беше последният ви подобен пост тук, го знам по-добре от вас. Все пак аз осъществявам модерацията, нали? Както споменах по-горе по друг повод - и тя е един инструмент. Аз го имам, вие - не. Схващате ли на собствен гръб разликата?:)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Според мен елемент от дискусията са разликите в мненията и гледните точки. Иначе не би имало дискусия, а монолог.
      Относно подходите на управление. Всеки от Вас е и прав и не е.
      Ако аз съм "the big boss", защо ми да работя в среда от интриги? Есествено ще предпочета да си създам оптимален комфорт по метода на г-н Трифонов и тук в този случай, той е абсолютно прав (говоря лично за себе си тук). Трябва само сама да мога да си подбера екипа и резултатите ми да не пречат никому.

      Ако ми се налага да се оправям с "***" , ще предпочета или да сменя работата (не винаги е препоръчително, уместно или практично) или уча правилата, по метода на Тимуър, който в случая ми се струва точен.

      Не мога да разбера къде е проблемът и с риск да засегна някого , това ми прилича на спора "стигано е , косено е" :)))

      Поздрави
      Марина Мучакова

      Изтриване
  19. Данаил Ванков28 март 2012 г. в 10:29

    Всъщност, г-н Трифонов сам отбелязвате, че нещата които коментираме тук се случват, независимо дали ни харесва или не.

    "Но напоследък виждам как се променя(изкривява) мениджмънта, как се променя ценностната система и не мога да съм спокоен, не мога да не реагирам. "

    Ако вие мислите, че е по вашите сили да промените мисленето на хората и описаната от Тимур ситуация генерално, аз ще се радвам да ни демонстрирате резултати и факти.
    Само по себе си, желанието ви е похвално, но от желание до реализиране има много път.
    Лично моето мнение е леко скептично ....
    По логичното в тази ситуация е да бъдете жертван, за да не се промт нещата, удобни за доста хора, включително и вашите началници.

    Подчертавам, това е мое лично мнение.

    ОтговорИзтриване
  20. "Прав сте - някои предпочитат хоризонталното развитие и в това няма нищо лошо, ако го правят до края на живота си. Уважавам подобни хора - от техните редици излизат истинските майстори. Трагедията започва, когато "майсторът" открие, че калфата (който умее да води кариерни битки) му е станал началник и от новата си позиция почва да го учи на майсторлък. Тогава майсторът започва да съжалява, че не е чел каквото трябва когато е трябвало, но вече е много късно. И ако не е в състояние да започне собствен бизнес, идва депресията."

    Странно защо когато имам разни терзания свързани с работата, се присещам и идвам да чета тук, винаги е помагало, помогна и сега. Значи да, аз съм от тези, които предпочитат хоризонталното развитие, защото предпочитам да се развивам като специалист, а не да губя връзка с реалността, пишейки по цял ден отчети и планове, присъствайки на отегчителни срещи и водейки безумни спорове. За съжаление малко или много израствам в служебно отношение и все повече се отдалечавам от работата с която искам да се занимавам и се занимавам все повече с пълни глупости, на които гледам с отвращение. Сега виждам колко много време се губи заради напълно безумни спорове и напълно субективни фактори. Поне за разлика от някои хора тук не съм идеалист и не се възмущавам от други неща. Крайният резултат обаче е слаб продукт, който не може да се конкурира с предложеното от конкурентни компании. Според мен най-трагичното нещо е когато извадиш технически компетентни хора и ги поставиш в среда, където от тях се изискват съвсем различни качества, става като в детска градина.

    Както и да е, аз от години отделям повечето от свободното си време за един страничен проект, към който вече има изявен комерсиален интерес. Дълго време съм разсъждавал за смисъла от това да се пробвам в тази част със собствения бизнес, което в моят случай дори ще е по-лесно, защото няма да съм сам. Сега вече съм убеден, че трябва да го направя.

    ОтговорИзтриване
  21. Иска ми се да добавя едно уточнение относно идеализма и "идеализма", като не зная кой от двата варианта управлява подсъзнанието на опонентите ми. И така, нека си представим следната ситуация:
    Връщате се късно през нощта пеша, вървейки по безлюдна улица. Изведнъж срещу вас изникват няколко едри олюляващи се фигури.

    Идеалистът ще си каже: "Горките хора, работили са до късно, едва вървят от умора". И ще се успокои.
    "Идеалистът" ще се уплаши (макар че няма да го признае гласно) и ще си каже: "Абе тия май са пияни, но дано не ме закачат - нали ако нещо се случи, после ще отидат в затвора и т.н....?
    (Само за пълнота на картината - реалистът ще напипа в джоба оръжието, с което се е снабдил предварително и ще се надява да не се наложи да го ползва, но вероятно за всеки случай ще махне предпазителя).

    И така - идеалистът искрено вярва, че живее сред ангели. Впрочем, той вярва и в много други неща - например, че ако една партия види, че народът не я харесва, ще се саморазпусне. Или че ако кажеш на началника си колко е некадърен, той ще ти благодари със сълзи на очи и веднага ще ти отстъпи мястото си. Или че работниците ще приветстват горещо новия си супервайзор, който ги кара да работят двойно за същите заплати, понеже така се увеличавала печалбата на фирмата...

    "Идеалистът" се мъчи да вярва, понеже иначе животът става доста опасен. Той просто се самозалъгва точно както лисицата, която не можела да стигне гроздето. Да, познавам хора, които отказаха добра кариера, понеже тя предполагаше голямо психическо натоварване. Но не станаха сециалисти с пет пъти по-ниска заплата - просто намериха начин да получават същите пари с по-малко усилие. Но дори и тогава някои от тях не бяха удовлетворени, понеже им липсваше усещането за власт и значимост. Ако някой се съмнява в думите ми, нека предложи на когото и на било от бившите ни премиери да се върне на власт - а това далеч не са бедни хора, напротив - повечето са осигурили и праправнуците си. Но...

    Та - идеалистът не вижда реалния свят около себе си, а "идеалистът" го вижда, но не иска да го приеме. Между другото, всеки човек започва развитието си като идеалист (поне като дете), а после става или "идеалист", или реалист, или циник. Последните двама имат еднаква оценка за заобикалящата ги среда, но реалистът се опитва да промени поне близкото си обкръжение, а циникът - не. Впрочем, в частния бизнес циниците не виреят добре и обикновено се насочват към обществените медии.

    Отново подчертавам - всяка нация има около 5-10% елит, включително и управленчески. Тук дипломата няма нищо общо и не те причислява автоматично към този елит - правят го постиженията ти. Сериозните ми статии са именно за тези под 10 процента и за всички останали е само губене на време да ги четат.

    Виж, хуморът е за всички.

    ОтговорИзтриване
  22. Привет на Вас, Тимур и всички четящи:)
    Изчетох и осмислих многократно статиите, които Вие имахте добротата да споделите с нас. Явно всеки има да доказва нещо, затова просто ще резюмирам изминалата година в личен план:
    1. Постъпих в нова компания на длъжност "Мениджър продажби". Който го е работил знае какво и как е. Смятам, че устоях и се развивам:)
    2. Продажбите на компанията са по 5.
    3. Получих група отчаяни и незнаещи хора, а сега имам екип, който има характер, хъс и се опъва на конкурентите с успех.
    Да! Всеки сам гради съдбата си, но такава есенция от практиката не съм срещал другаде.
    Благодаря за помощта и моля продължавайте.

    ОтговорИзтриване
  23. Да имаш инстинкт е по-силно от това да знаеш правилата. Тодор Живков не знаеше правилата. Много бизнесмени не умеят да говорят, не знаят какво да кажат, но имат пари и продължават да правят успешен бизнес /т.е. МНОГО ПАРИ/.
    Едва ли някога ще ти бъде интересно да разговаряш с тях /виж интервюта с видни бизнесмени/, но винаги ще виждаш магията на парите, като част от обаянието им. Това е харизма, съдба. Прочети за Берлускони. Прочети какво мислят за Путин неговите подръжници и симпатизанти. Изгледай няколко интервюта с тях и ще видиш, че интелектът не е водещ, нито правилата. Впрочем такива няма.

    ОтговорИзтриване
  24. Ти си се учил от хората, които работят при богатите. Твоята теория е психология на богатия човек и как да оцелеем работейки при него, как да получим повече блага от работата си и да заобиколим подводните камъни. Това е покер за обкръжението на богатия работодател. Това е борбата на наемните работници за кокала, паднал от трапезата на богатия.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз съм се учил от добрите играчи на "покер", а вие слагате каруцата пред коня. Хората са богати именно благодарение на определен тип мислене (естествено, не само на него, но то е необходимо).
      Ако мислиш като беден човек - и милионот тотото да спечелиш, все тая - пак ще обеднееш. Стотици примери от живота го доказват.

      Изтриване
  25. Попитали един милионер как е забогатял. Той отвърнал:
    - За първия милион няма да кажа. Оттам нататък имам разписки за всичко.


    Някои хора искат с игра на покер да наберат първия милион.

    ОтговорИзтриване
  26. Вашата теория е, че парите се търкалят само към умните хора.

    ОтговорИзтриване
  27. Усещам опит дискусията да се прехвърли в морален план - "честно-нечестно", което е далеч от духа на раздела "Наръчник по кариерно оцеляване". Ако един мениджър се притеснява да уволни некадърник, понеже последният щял да умре от глад, той не е никакъв мениджър. Който дава приоритет на моралната страна, трябва да стане синдикалист, макар че... Ходя често в страни от Западна Европа и виждам как прекалено многото социални придобивки правят икономиката неконкурентоспособна и собствениците просто затварят завода, за да го преместят в друга държава. В резултат на това получилите малко повече от разумното социални придобивки изведнъж губят всичко и остават на улицата.

    Моля, спестете ми тук неприятната необходимост да модерирам коментари, в които се говори колко несправедлив бил животът у нас. За съжаление, такива са ПРАВИЛАТА и не съм ги създал аз. Моралните оценки стоят добре в хумора, не и в този раздел.
    А който не иска да "му подхвърлят кокъл" (виж по-горе), има избор между две възможности:
    1. Да си намери сам прехвараната.
    2. Да обикаля около кофите за смет.

    Колкото и неприятно да звучи, повечето от критиците ми отдавна са избрали втората възможност.

    ОтговорИзтриване
  28. Светиш ми в тъмнотоо, брато. Страхотен си! Ще раздаваш ли нови карти, да почнем нова игра?

    ОтговорИзтриване
  29. Нямаш никаква гаранция, че като знаеш добре правилата и играеш хубаво покер, няма да стигнаш пак при кофите за боклук, да влезеш в дела или да бъдеш отстрелян на улицата.

    ОтговорИзтриване
  30. Единственото нещо, което може да те направи успешен играч, е да не спазваш правилата.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Страхувам се, че не е точно така. Дори мафията си има правила и ги спазва. В случая ти говориш за законите, а правилата за успех са нещо съвсем друго.
      Такива правила са например - да не прощаваш предизвикателства към авторитета си, да си лоялен към партньорите си, да ликвидираш веднага предателите - и т.н.

      Изтриване
    2. Подозирам, че думата "правила" в случая поражда двусмислие и от там много читатели не разбират идеята на текста. За правила, като правила как се играе тенис ли говорим или за правила, в смисъл на природни закони, в случая законите и механизмите на социалната психология/ социология на малката група/ т.н. що се отнася до отношенията между хората в една фирма?

      Изтриване
  31. През цялото време си мислех, че ти ни обясняваш как се правят пари - коя е успешната стратегия. А то било друго - правила за успех в живота, като логичен завършек на дълго, трудно, внимателно и логически издържано изкачване по правилата на кариерното развитие.
    Хората различно разбират успеха в живота. За мен той е друго нещо.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/